Христо Кавалски, кандидат от “БСП за България”: Междуселищният транспорт е в критично състояние – да се защитят “губещите линии” чрез субсидии

Липсата на транспорт до много населени места идва от неправилната централна политика за развитието на тази услуга. Категоричен съм в тази своя позиция, защото следя темата от години.
Проблемите на междуселищния транспорт са най-често отправяният проблем към мен при последните ми срещи из цялата област Велико Търново. Критично трудно e гарантирането на равния достъп на населението до транспортни услуги и по-специално до обществен превоз на пътници. Проблемът е национален, затова решение трябва да се търси в Парламента.
Статистика на автобусните превозвачи показва, че тази година над 120 са населените места в цялата държава, до които няма никакъв автобус. Проблемът не е нов, бройката просто се увеличава с всяка следваща година.
Най-сериозен е транспортният проблем в селата от планинските общини, например Елена и Златарица. В разговори местните хора казаха, че до селата им или изобщо няма транспорт, или има само по един автобус в петък и неделя. В хода на пандемията от коронавирус
в цялата област бяха
съкратени поне наполовина
повечето от автобусите
по различните маршрути до селата. Но това е само последствие от сгрешена държавна политика. Проблемът съществува дори в големи общини като Велико Търново, където няколко пъти се проваляха търговете за превозвачи.
Кметовете търсят всички възможни решения, но всъщност са с вързани ръце заради закона. Фирмите в крайна сметка няма как да работят на загуба. Все повече са превозвачите, които отказват да обслужват нерентабилни междуселищни линии. Причините за това са в намаляващия пътникопоток, ниските субсидии и компенсации и непредвидимостта на очакваните постъпления от линиите, в които често се случва да пътуват по 1-2 пътника. От друга страна общините имат невъзможност за субсидиране на обслужвани “губещи линии” в населени места извън обхвата на планинските и гранични райони. Ситуацията се утежнява и от редуцирането на субсидиите за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози от страна на Министерството на транспорта и цялостният
институционален хаос
в контрола на
нерегламентираните превози.
Държавата демонстрира пълна невъзможност да се справи с овладяването на “сивия сектор” в бранша.
Хората са ограничени във възможността си за придвижване, за ползване на общински услуги, не могат да стигнат до личния си лекар, да си купят лекарства от аптеката (защото в селата аптеки няма), да се придвижат до работа. Да не забравяме, че в най-малките села често няма и хранителен магазин.
Възможните решения са:
– да се осигури финансова компенсация за превозвачите, но при ясни правила за извършване на субсидиран обществен транспорт;
– ежегодно в държавния бюджет да се планират необходимите разходи, които да бъдат възстановени на общините;
– средствата за такива субсидии да се разпределят прозрачно и обективно, а цялата информация да е достъпна за потребителите, операторите и общините;
– да се диференцират субсидиите за транспорта в планински, слабо населени и други райони;
– да се помисли за отделна субсидия за нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт.
Всички тези предложения идват от опита ми в местното самоуправление, където многократно сме обсъждали проблема.
Мога да допринеса за разрешаването му, ако ме подкрепите с бюлетина номер 33 за “БСП за България” и преференция номер 102 за мен, Христо Кавалски.