Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката: “Малко са хората, които отстояват националните интереси”

– Министър Стойнев, пред конгреса на БСП заявихте, че България се нуждае от енергийна сигурност и независимост, от нова индустриализация. Как и кога я виждате?
– Енергийната ни сигурност минава през диверсификация и първите стъпки, които предприехме в тази сфера, ясно показват решимостта на правителството да имаме сигурност на енергийната система. Самият факт, че папката на “Южен поток” не беше преместена в продължение на три години и половина от предходното управление и ние, идвайки и поемайки ръководството в сферата на енергетиката, веднага предприехме действия за рестарт на проекта, ясно показва, че за нас най-важното са националните интереси.
За мен и за България този проект е изключително ключов. Първо той гарантира сигурност на доставките на природен газ. Спомняте си кошмарната зима на 2009 година. Ако ние продължаваме да зависим от други държави транзитът на природен газ да дойде до нас, считам, че това не е устойчиво. Затова този проект е важен с оглед сигурност на доставките, т.е. ние правим диверсификация на маршрута, а в същото време се създават хиляди работни места, газопроводът преминава през най-бедния регион на България и на целия Европейски съюз. В продължение на 15 години Турция не желаеше да строи газова връзка с България, а факт е, че на 15 март вече имаме среща и сме договорили да подпишем споразумение с турския министър. С Гърция тази година започваме строителството и връзката е приоритетна, защото в бюджета има и държавни гаранции. Със Сърбия имаме известно изоставане. С Румъния вече сме готови, връзката се тества в момента. Диверсификацията означава сигурност и за мен е изключително важно българските предприемачи и икономика да бъдат спокойни от гледна точка на енергийните ресурси. Също така е важно на каква цена са енергийните ресурси. Фактът, че построяването на “Южен поток” и доставката на природен газ за България само намалявайки транзитните такси ще доведат до много по-ниска цена, а това е изключително важно. Целта ни е националният интерес.
Най-после трябва да се възползваме от географското си положение. През годините всички говорят – на Балканите сме, входът на Европа от Азия, много е значимо, само че до момента не виждам по някакъв начин да сме го използвали. С тези енергийни проекти, които предприемаме, ще берем плодовете през следващите години. Не може всичко да стане изведнъж, не може да е от днес до утре, но важна е тенденцията, важни са проектите, които в най-скоро време ще дадат положителния си ефект.
– На няколко пъти Ви се наложи да влизате в ролята на икономически Супермен, трябва ли винаги държавата да се намесва в решаването на споровете между работодатели и работници и не отиваме ли по този начин към национализация? 
– Ние сме пазарна икономика и по никакъв начин не желая държавата да се намесва в работата на частните предприятия. Държавата трябва да регулира и да гарантира на всички честни предприемачи, че правилата са еднакви за всички. В програмата си сме записали, че държавата ще спасява структуроопределящи предприятия за българската икономика. Това не означава, че всяко предприятие, което има затруднения, ще бъде подпомогнато от държавата.
Да, търпя критики относно желанието на правителството да възроди “Химко” – Враца. Само че това е структуроопределящо предприятие, което ще даде работа на цял регион, още повече че тенденцията на производството на “Химко” в световен мащаб е положителна. Търпях критики и че подпомогнахме “ВМЗ Сопот”. Можех да си стоя настрана и да кажа, че предприятието е зле, дайте да го унищожим, един проблем по-малко на главата ми. В момента “ВМЗ Сопот” открива приблизително между 200 и 300 работни места. Не казвам, че ситуацията му е цветуща, не казвам, че дълговете му са изчезнали, но когато има помощ, в един момент се вижда, че производството може да продължи. За това е ролята на държавата, защото, ако оставим всичко на пазарния принцип, вижда се, че пазарите не винаги са перфектни.
През септември м.г. получих покана от френския министър за инициативата му “Приятели на европейската индустрия”. България стана член и през септември, октомври ще домакинстваме срещата с новия еврокомисар на индустрията. Когато Европа изхарчи 500 милиарда евро за спасяване на банковата система, някой да каза нещо против – никой. Чудесно, правилно е, така трябва да бъде, само че колко евра се изхарчиха за спасяване на европейската индустрия – нула. Всички знаем, че едно създадено място в индустрията гарантира още три места в съпътстващите сектори и Европа трябва да промени своята политика именно към политики за подпомагане на промишлеността. Когато ние се опитваме като Франция, Германия и Италия да правим това, изведнъж тук едва ли не ни обвиняват, че връщаме социализма – не, нищо подобно.
Пазарните принципи си остават, предприемачеството е водещо, въпросът е да направим така, че държавата да не е пасивният играч, който само седи отстрани и наблюдава. Държавата трябва да бъде арбитърът, който следи дали се спазват правилата в този сектор, който има затруднения по една или друга причина, държавата да му помогне. Вземете най-либералната държава в света – САЩ. Когато стана кризата, как американското правителство подпомогна бизнеса – то стана собственик на най-голямата застрахователна компания и в тази либерална държава никой не се противопостави. Не казвам, че ролята на държавата е да придобива всяко предприятие. Първо трябва да има анализ може ли да се съживи предприятието, ще има ли положителен ефект от това подпомагане, има ли пазари за неговата продукция, социалния аспект и тогава да се предприемат действия. Против съм да се подпомага всяко предприятие в затруднено положение. Затова в нашата програма е записано – само структуроопределящите предприятия.
– Как ще коментирате идеите за икономически и финансов протекционизъм върху българските производители?
– Малко са хората, които отстояват националните интереси. Когато трябваше да се отстояват националните интереси, позицията и ангажиментите ни за държава-членка в ЕС, като че ли те бяха пренебрегнати. Защо и как се е стигнало до това, не мога да кажа, но ключово е в България да има производство с по-висока добавена стойност. Това води до по-голямо богатство, по-високи заплати и повече работни места.
Всичко тръгва от предателството. В крайна сметка не можем да променяме конкретни споразумения, но можем да подпомогнем фирмите да чувстват подкрепа от държавата, когато става въпрос за нелоялна конкуренция.
– Какво е отношението ви към предложението на синдикатите за затвор за работодатели, които не плащат заплати?
– За да се намери най-правилното решение на този въпрос, без диалог няма как да се случи. Против съм едностранно да се взема решение. Ако конкретна мярка не е приета от синдикатите, съм против правителството да се произнася. Ако друга мярка се подкрепя от работодателските организации, но не и от синдикатите, също съм против. Единственият правилен начин е да има заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество и там да се вземе решение. За да не се създава напрежение по толкова сериозен въпрос, считам, че и двете страни трябва да отстъпят и едва тогава правителството да вземе конкретно решение. Съветът ми е диалог и докато синдикатите и работодателите не се разберат в Съвета за тристранно сътрудничество, правителството не трябва да предприема нужните действия.
– Каква е визията Ви за развитие на ядрената ни енергетика, проектите “Белене” и “АЕЦ Козлодуй” не си ли пречат?
– България се гордее със своята ядрена енергетика и ще продължаваме да я развиваме. Конкретно за проекта “Белене” Брюксел не е против, предишното управление беше против. За съжаление един икономически проект се превърна в политически проект, който беше замразен и стигнахме до съд. Първо трябва да спечелим арбитража и да имаме инвеститор за реализиране на проекта за “АЕЦ Белене”. Но този проект по никакъв начин не може да замести изграждането на седми блок на “АЕЦ Козлодуй”.
Седми блок си върви, ние правим всичко възможно и предприемаме нужните действия за по-скорошната му реализация. Всичко зависи първо от темпото, с което ще изчистим всички проблеми по “АЕЦ Белене” и, разбира се, дали ще имаме конкретен инвеститор, който да се ангажира с изграждането на централата. Моето мнение е, че държавата трябва да има своето водещо участие. Все още това е прекалено далеч, все още сме в замръзнала фаза и арбитражното дело с руснаците ни връзва ръцете.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ