Данаил Папазов, министър на транспорта и информационните технологии: “Пътуването с влак поскъпва с 5 на сто от Нова година, ще се закриват жп гари”

– Министър Папазов, кога за последно сте пътували с влак?
– С влак пътувах съвсем скоро, при откриването на Дунав мост 2, а иначе последният път е бил някъде към 1989 година.
– Според вас какво е състоянието на железниците?
– Много тежко е състоянието на железниците в момента. Преди няколко дни излезе докладът на Сметната палата. В него ясно и точно беше определено състоянието на подвижния състав като много тежко. Дори смятам, че в този доклад ситуацията не беше описана до край. Според мен тя е по-тежка. Много големи са задълженията. Дълги години се отлагат реформите в Българските държавни железници. И в момента наистина положението е доста тежко.
– Има ли риск за живота и здравето на хората, пътуващи с железниците?
– За безопасността на пътниците се прави всичко възможно от нашите служители и работници. Поне тяхното уверение е, че за живота на пътниците няма никаква заплаха. Разбира се, знаете, че и в много високотехнологични железници стават тежки аварии, не дай си, Боже, това да се случи у нас. При нас положението е на доста по-ниско техническо ниво.
– Посочвате, че железниците ще се освобождават от нерентабилни имоти, какво имате предвид?
– Първият етап, който предвиждаме, е да направим размяна на дълг срещу собственост между двете големи дружество – “Национална компания железопътна инфраструктура”, която има да взема около 108 милиона лева от “Холдинг Български държавни железници” за инфраструктурните такси, които не са пращани от дълги години поради обективи и субективни причини. Тази ситуация вече трябва да започне да се разплита от единия й край.
Имам предвид, че всички тези собствености, които не са запорирани, не са гаранция по някакви задължения на БДЖ, ще започнат да се прехвърлят, разбира се, след оценка от двете дружества и да се покриват някои от разходите. Това не може да стане, разбира се, и без кредиторите, които имат особено тежка дума в момента.
– Останаха ли свободни имоти на железниците и не прилича ли това на прехвърляне от единия джоб в другия?
– Не е точно така, защото с тази операция се покриват задължения. Не става въпрос просто за механично прехвърляне, а за покриване на задължения, които изобщо не са малки. Само към НКЖИ задълженията на БДЖ са 108 милиона лева. Общите задължения на “Български държавни железници” са около 700 милиона лева. Това е една от първите стъпки.
БДЖ има много имоти. Още повече, че през годините собствеността им не е изчистена. На много места е правено механично разделение между НКЖИ и БДЖ, не са оформяни никакви документи. Това е много голям процес, за който поне според специалистите от Министерството на транспорта, а и от железниците твърдят, че ще е необходима поне една година за изчистване на собствеността и да се изясни там, където тя не е ясна на кого е.
– Обещавате на железничарите, че реформата няма да е с груби съкращения на хората. Какви се очаква да бъдат съкращенията?
– Съкращения няма да правим. Ще се опитваме да намаляваме бройката и да оптимизираме “Български държавни железници” с хора, които излизат в пенсия. На тяхно място няма да се назначават нови хора. Не е тайна, че железниците са със сравнително застаряващ личен състав. Направили сме анализ колко човека се пенсионират годишно. В рамките на 200-300 пенсионери излизат от железниците всяка година и това е за 10-годишен период. Това означава, че дори без груби съкращения ще намалим с около 20 процента по естествен път персонала в железниците. Не е необходимо към момента да прибягваме към драстични съкращения.
На събранията, които направихме и с железничарите от София и Пловдив, става ясно, че на много места дори има липса на хора. Ще се опитаме да компенсираме тези вакантни места, разбира се, с компютъризация, с билетопродаващата система, която съм поставил като задача до Нова година да влезе в действие, и да облекчим работата на хората и съответно да не назначаваме нови.
– Как се решават проблемите с лиценза на БДЖ, появи се информация, че пътуваме в незаконни влакове? 
– Внесени са всички документи за актуализация на лиценза и считайки, че сертификатът за безопасност е валиден, влаковете продължават своята работа.
– Предвиждате ли закриване на нови жп гари и на нови железопътни участъци?
– Жп гари със сигурност ще закрием и ще ги преобразуваме в спирки. Пътниците ще си получават услугата. Поддръжката на една железопътна гара изисква доста хора, които дефакто не получават никакви приходи.
– Спирки ще бъдат ли закрити, за да се стигне до ситуацията да останат селища, в които хората да няма от къде да се качат във влака?
– За сега мисля, че не предвиждаме такова нещо.
– С колко и от кога ще поскъпнат билетите за железниците?
– По всяка вероятност ще повишим цената на билетите. В момента се прави пълен анализ на цялата дейност. Преди няколко дена беше завършена програмата за преструктуриране на “Българските държавни железници”, която ще представим на кредиторите, на Министерството на финансите и на Правителството, за да се вземат мерки. В момента експертите изчисляват оценката на себестойността на всички превози, които се извършват в страната, за да можем да получим обективната истина каква е услугата, която извършваме, и за колко пари.
Поне получих уверение от колегите, които се занимават с тази работа, че средното увеличение ще бъде максимум 5 процента, като в някои дестинации ще е повече, а в други – по-малко. Предвижда се поскъпването да влезе в сила около Нова година или след 1 януари 2014 година.
– Летището в Горна Оряховица, което е петото международно у нас, е в застой, предвиждате ли рестартиране на процедурата за концесия?
– До колкото зная за него не е имало кандидати. За съжаление доста са летищата, към които няма интерес и такова е в Горна Оряховица. Даже към “Летище Пловдив”, в което са излети страшно много средства преди, както виждате практически не работи. Има много голям интерес от бизнеса да пуснем “Летище Балчик”, но там трябва да се вложи огромна сума. Не виждам защо е необходимо на 20-30 км от Варна да се прави ново летище.
Разбира се, ако има интерес, Министерството на транспорта веднага е готово да отговори с процедура за концесия. За такъв поне аз не зная към летището в Горна Оряховица.
– Как ще коментирате скандала с държавната фирма “Информационно обслужване”? Разминава се вашата информация и данните на тримата бивши директори, които дори ви обвиниха в лъжа.
– Данните са официални. 2,5 милиона лева през 2012 година е загубата на “Информационно обслужване”. До колкото си спомням, това е за първи път в историята. Аз няма какво да споря.
– Какви реформи предвиждате?
– Първо, там много важно е да се уреди въпросът с плащанията на услугата, която извършваме на съдилищата. След като е било прекратено заплащането на услугата от гражданите, мисля, че това става някъде в началото на 2012 година, “Информационно обслужване” поддържа всички съдилища и съдебните регистри, системата “Делф” и за това дружеството не получава нищо и не са взети никакви мерки. Няма включена сума от бюджета за Министерството на правосъдието, с която да се плати услугата.
Стигаме до парадокса, че в момента “Информационно обслужване” стои в сгради на правосъдното министерство, за което плаща наем, а безплатно обслужва съдебната система.
– На каква стойност са вземанията?
– Сумата е определена и минималните разходи, които “Информационно обслужване” трябва да получи като чиста себестойност, са около 1,3 милиона лева на година. До сега такава сума изобщо не е била включвана. Написани са няколко писма до Министерството на финансите навремето, но ние нямаме взаимоотношения с финансовото министерство. Нашите взаимоотношения са с Министерството на правосъдието. Тук е един от големите проблеми, защото “Информационно обслужване” действително извършва услугата, а не получава нищо. Там работят доста хора във всички районни съдилища, които си получават заплатата редовно, всички регистри се поддържат, а не се плаща нищо.
Не предвиждам съкращаване на хора в “Информационно обслужване”. По-скоро искам да го наситим с дейност. Много важно е да стане обслужващ администратор на електронното правителство. Сега, разбира се, специалистите, които пряко се занимават с тази дейност, са получили задачите си и ще видим какво ще направят.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ