Аз имам две книги, които са посветени на политическите покушения в царска България, и смятам, че случилото се е плод на вътрешната криза в ДПС. Това беше твърде любителско изпълнение, за да го определим като атентат. Атентат не се извършва с халосни патрони, беше си един опит за сплашване.
За съжаление, стана пред чужди делегации, обиколи световните медии и България беше злепоставена. ДПС не трябва да прехвърлят от болната глава на здравата. Те използват този инцидент, за да си стегнат редиците преди изборите, да ударят по опонентите си и да получат международна помощ от Либералния интернационал. Не бива да се преувеличава и героизира слизането от сцената на Ахмед Доган, т.к. той няма да слезе от нея, защото вече 23 години е в политиката и не може да живее без нея. Само постави начело на партията си едно ново лице, но ще продължи да дърпа конците. Факт е, че последните 2-3 години събра много негативи, включително и сред българските турци, и реши да мине назад.
Много въпроси има около ситуацията – как така този младеж влезе с пистолет в ръка на конференцията, много театрално беше. Аз като древните римляни се питам кому е изгодно? Изгодно е на ДПС.
Весела КЪНЧЕВА, сн. архив