По 1227,64 лева, договорени по европроекти, се падат на всеки гражданин от Великотърновска област, а целта е една – подобряване на живота ни. Всеки сам за себе си може да прецени дали 6 години след пълноправното членство на България в ЕС с тези пари, от които 77,7 на сто все още не са разплатени, житието му е станало по-добро.
По всичките седем оперативни програми на ЕС в област Велико Търново са регистрирани 201 договора за финансиране с европейски средства. Общата им стойност е 317 338 553 лв. Проектите са на 97 бенефициенти – общински администрации, фирми, учебни заведения, обществени и неправителствени организации. Информацията беше изнесена по време на уъркшоп за журналисти на тема: “Структурните фондове на ЕС и оперативните програми в България – възможности и перспективи”. Проявата беше организирана от Областен информационен център – Велико Търново. 

По данни на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН) в региона най-много са проектите по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” – 84 на обща стойност над 9,5 млн. лв. Най-голяма във Великотърновска област обаче е общата стойност на 11-те договора по ОП “Околна среда” – 120,5 млн. лв. По ОП “Конкурентоспособност” са регистрирани 59 проекта с финансиране за над 70,2 млн. лв. По ОП “Регионално развитие” договорите са 44 за общо над 116 млн. лв. По ОП “Административен капацитет” в областта има два проекта за близо 500 хил. лв. и само един договор за еврофинансиране по ОП “Техническа помощ”. Няма по ОП “Транспорт”. От договорени пари по европроектите до началото на тази година са разплатени 22,3 % или 70 668 255 лева. 

От всички 201 договора по оперативните програми в област Велико Търново 87 са на десетте общински администрации от региона. 90 от проектите са вече приключени, 37 са в процес на изпълнение, а 50 договора са със статус новорегистрирани.
Европа дава пари за всичко – за водопроводи, паркове, ремонти на училища и пътища, обновяване на социални домове, строеж и оборудване на нови фабрики, подобряване на работната среда в старите. В Полски Тръмбеш например гражданско сдружение с проект за 251 хил. лв. по ОП “Административен капацитет” следи за прозрачността в работата на общинската администрация.
Според последната актуална информация от ИСУН към 16. 01. 2013 г. в областта има три временно спрени проекта общо за 17 969 882 лева. Тук са ремонтите на пътя Елена – Сливен, Дебелец – Плаково – Елена и Царевец – Свищов. Вторият спрян проект е на Община Елена за техническа помощ за доизграждане на ВиК мрежата и пречистването на отпадните води за балканския град. В тази група е и проектът на Община Велико Търново, чийто чек за 2 125 616 лв. лично в старата столица връчи премиерът Бойко Борисов в края на 2011 г. Спряният проект е за изграждането на три Центъра за настаняване от семеен тип във В. Търново.

Доноси и бюрокрация бавят парите по проекти

Цял програмен период от 2007 до 2013 година България приключва, без да има Закон за управление на средствата от ЕС. Той се разработва в момента, а от него имахме нужда още в началото, защото сега бюрократичните пречки са огромни и чразплащането на парите се бави. Често се случва дирекцията от третия етаж в едно министерство да не е занесла документацията до колегите си на петия етаж, има и случаи когато по една оперативна програма Управляващият орган и контролните звена са разпръснати в няколко министерства, коментира Мариела Цонева, директор на Дирекция “Общинско развитие” на Община В. Търново.
Освен бюрокрацията и обжалването на обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията, доносите са друг не по-малко съществен фактор за забавата при изпращането на парите. По принцип УО има 45 дена да разреши плащането по даден проект в различните му фази – най-често на тримесечие. Срокът започва да тече от датата на подаването на искането за плащане. Само че често въпросните 45 дена се разтеглят понякога на 9 месеца. Такъв е примерът с проекта за парковете във Велико Търново. Те бяха готови и приети през април, парите дойдоха в края на декември. Доносите, наречени сигнали, често са анонимни, но заведени под определен номер в УО, и задължително подлежат на проверка. За времето, когато се прави проверката, 45-дневният срок за нареждане на плащането спира да тече. Започва дълга кореспонденция за обяснения между УО и бенефициента. Само че защитилият проекта и чакащ да му възстановят парите от безвъзмездната финансова помощ не знае кой е подателят на сигнала за нередност и за какво точно става въпрос. Има общини, които, докато си получат парите, чакат проверката на поне 6-7 сигнала за нередност. Това прави 80 на сто от проектите рискови за разплащане – заради сигналите и обжалването в КЗК, коментира Мариела Цонева.

Скенери спасяват горите

Най-малко 5300 хектара гора ще бъде спасена, когато подаването, управлението и отчитането на европроектите стане само по електронен път, коментира Мариела Цонева. 95 % от огромното количество хартия ще изчезне при ефективното стартиране на информационната система за управление и наблюдение на европейските проекти (ИСУН), коментира Цонева.
По седемте оперативни програми електронно може да се кандидатства от една година. Но за съжаление все още не може да се изпълнява и управлява електронно даденият проект, което прави ИСУН частично работеща. Община Велико Търново има подадени и спечелени проекти по електронен път. Следващите етапи обаче са на хартиен носител, уточни Цонева.
В зависимост от проекта по него се подават от един до осем екземпляра. Досиетата с бумаги само по един проект, наредени папка до папка, понякога стигат и над 100 метра, а когато се насложат всички проекти, квадратурите стават колосални, а тоновете хартия – десетки. Като пример Мариела Цонева посочи, че при подготовката на проекта за туристическите атракции за финализиране в момента се подготвят 26 класьора с документи, които може да стигнат и 30. Всяка папка трябва да е най-малко в три екземпляра, което само за финалната фаза прави поне 15-20 кв.м площ само от хартия.
За да се намали бумащината, трябва да се купят само и единствено мощни скенери с принтери. Те може да бъдат набавени или с проект по някоя от оперативните програми, или по линия на Националното сдружение на общините, или с пари от общинския бюджет. Така скенерите ще спасят горите, а хартиените копия по проекта ще се сведат само до един оригинал.

Хора питат в центъра за разписание на влаковете и къде да заведат гостите си

305 посетители е обслужил за една година от съществуването си Областният информационен център във Велико Търново. Поставените въпроси на място в офиса в бившия пионерски дом или по телефона са от всякакво естество. Едни питат за детайли по програмите, предварително ровили и чели що е то европейско финансиране и какво трябва да направят, за да се наредят на опашката и да получат част от парите. Други – тепърва се образоват на шестата година от членството на България в ЕС от къде и как се дават парите. Повечето от тепърва прохождащите в тематиката на еврофинансирането са с нагласата, че трябва само да подадат един документ и вече получават едни пари.
За друга, не по-малко масова група великотърновци ЕС е нещо като телефонен указател, коментират експертите в ОИЦ. Твърде често на тях им се налага да дават информация не кога се отваря дадена схема за финансиране по оперативна програма, какви са насоките за кандидатстване по нея и кой може да подаде проект, а къде се намира автогарата във Велико Търново и какво е разписанието на влаковете. Често хората си мислят, че сме европейско бюро-справки, виждайки логото ни в сайта на Общината, коментират експертите. Обясняваме по телефона кога са спектаклите на “Звук и светлина” или съветваме хората, които чакат гости и ни търсят за пътеводител, къде да ги заведат на разходка или обяд. Търсили са ни хора, за които европейското финансиране е нещо като безлихвен заем. Идват на място или звънят по телефона с искането да им помогнем за отпускането на малък кредит, разказват експертите в ОИЦ за ежедневието в комуникацията си с великотърновските еврочленове.
Напоследък новият хит в търсената от гражданите информация е въпросът: “Кога ще доставят дървата на социално слабите?”. Отначало експертите любезно обяснявали, че гражданинът е сбъркал номера. После чинно си извадили телефонните номера на социалните служби в областта и ги давали на настоятелните граждани, закъсали с дървата за огрев.
ОИЦ – Велико Търново, е част от мрежата от 28 информационни центрове за популяризиране на Кохезионната политика на ЕС (политика на сближаване), създадени с финансовата подкрепа на ОП “Техническа помощ”, съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развитие. ОИЦ в старата столица е по проект за 399 хил. лв. и се намира на партерния етаж в бившия пионерски дом. В него работят трима експерти – управител след конкурс е Светла Стефанова, Светослав Стефанов отговаря за комуникацията, информацията и логистиката, Мартин Александров е експерт по информационно обслужване и услуги.
В центъра безплатно се предоставят информационни, комуникационни, експертни и логистични услуги, касаещи добрите практики в областта и страната по европроектите, бази данни за структурния и кохезионния фонд, нормативната база за тях, обясни шефът на ОИЦ Светла Стефанова.
ОУЦ във В. Търново започна да работи в началото на 2012 година и по проекта, по който е създаден, ще функционира 36 месеца – до юли 2014 година. От постигнатите резултати на национално ниво и конкуренцията между 28-те структури ще бъде определено кои от центровете да продължат работата си и след средата на лятото догодина, поясни ръководителят на проекта Мариела Цонева.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ