21 % е ръстът на приходите за бизнеса в областта през последните четири години

Публикувано на пт, 28 Мар. 2014
217 четения

Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в “Индъстри Уоч”.

За последните четири години, въпреки негативните последици от кризата, Великотърновска област отчита 21 % нарастване на приходите на фирмите в региона. От 9,7 млрд. лева през 2009 г. приходите на местния бизнес са достигнали 12,1 млрд. лв. в края на 2013 г. и вече надминават предкризисните нива. Това показват прогнозните данни на “Индъстри уоч” и “Пощенска банка” за 2012 и 2013 г. за региона, представени във Велико Търново на среща с местния бизнес, браншови организации и предприемачи.
Въпреки негативите от икономическата криза, в старата столица и региона се забелязва съживяване на бизнеса. За последните 4 години брутният вътрешен продукт на областта бележи непрекъснат и устойчив ръст. Тази тенденция е следствие от непрекъснатото нарастване на обема на произведената продукция, чиято стойност надвишава 2,6 млрд. лв. по последните данни на Националния статистически институт.
Търговията генерира най-много приходи. Този отрасъл носи 42 стотинки от всеки лев, постъпил в икономиката на областта. В сферата на промишлеността първенството се държи от преработващия сектор, чийто дял в приходите от икономиката е 34 %. Въпреки аграрните общини, заемащи почти половината от територията на областта, делът на селското стопанство е 7 на сто и заема четвърто място в секторите, генериращи приходи. Пулсът в развитието на регионалната индустрия показва, че транспортът и логистиката носят 5 на сто. Строителството отдавна не е апогей и сега държи едва 3 % от приходите, следва енергетиката с 2 на сто. Данните са от НСИ и бяха представени от Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в “Индъстри Уоч”.
Броят на работните места в региона е намалял с 14 % спрямо общия брой на наетите преди началото на кризата. Подобен е спадът на заетостта в Стара Загора и Перник. Само в 9 общини в страната са загубили по-малко работни места за същия период. Към края на м.г. заетите в областта са общо 72 400 души. Нови работни места във Велико Търново и региона откриват основно компании, специализирани в производството на химични продукти, при които растежът на работните места за три години е 36 на сто. На второ място се нареждат фирмите, предлагащи финансови услуги с ръст на новите работни места от 15 %. Ръст отчита и земеделието.
Най-големият работодател в областта си остава преработващата промишленост с осигурени работни места за 19 892 души, посочи Лъчезар Богданов. Правейки разрез на разпределението на работните места в сектора на преработващата промишленост, анализаторът посочи, че всеки пети работи в сектора на производството на храни с осигурени 4781 работни позиции, което прави подотрасъла първи по значимост в тази икономическа сфера. След това по брой работни места се нареждат метални изделия (16 %), облекло (15 %), каучук и пластмаси (7 %), хартия и картон (6 %) и химикали (6 %).
Новата мантра за реиндустриализацията, станала прицелна точка в последните изказвания на министрите, в пълна сила се отнася за Великотърновска област, коментира Лъчезар Богданов. Регионът специализира в производството на храни, хартия, картон и химични продукти. Данните на НСИ показват, че Великотърновска област държи лидерското трето място в национален мащаб по поддържаните работни места в земеделието и производството на храни. Двата отрасъла осигуряват работни места, които са по 6 % от общия брой на наетите в тези сектори в страната. С осигурени 1152 работни места в отрасъла на производство на хартия, картон и изделия от тях областта държи 14 % от заетостта в страната и е на 3 позиция от 28-те области.
С 43 % от инвестициите преработващата промишленост държи първенството, показва оценката в кои сектори в региона се правят най-големите вложения в дълготрайни материални активи. Втора със 17 % е търговията, а третото място се държи от транспорта и складовите бази с 9 %.
Въпреки че средната работна заплата в областта е значително под средната за страната, възнагражденията плавно растат на фона на нарастващата безработица в региона, отчете Лъчезар Богданов. През м.г. отчетеният ръст на СРЗ в областта е с минималните 4 %, а към края на миналата година средното възнаграждение тук е 629 лв., което ни отрежда 16 място от 28-те области. За една година сме забогатели с 65 лв. Заплатите на финансистите гонят 1200 лв. месечно, непосредствено след тях с няколко лева по-малко се нареждат енергетиците. С 9,5 % са пораснали средните заплати и в образованието, достигайки средно ниво от 853 лв. Строителството държи праг от 531 лв., а селското стопанство – 653 лв.
Последните година и половина-две са изключително трудни за дискусия и отговор на въпросите: Какво се случва в икономиката и какви изводи можем да си направим за непосредственото бъдеще?, коментира макроикономическата среда в национален мащаб Лъчезар Богданов. Преди 2008 г. всички съвети бяха сведени до една дума: “Инвестирай!” и следващите я “Разраствай се!”, “Наемай хора!”. След това икономиката мина във фазата на оцеляването, замразяването или пропадането. Сега положението е по средата, няма го светлия оптимизъм, няма ги очевидните индикации за устойчиво развитие и доверие, анализира Богданов. Според него сме в дългата игра на догонването. С бедността си и ниската икономическа база България има своя шанс да прави бизнес с по-богати партньори. Трудното ще дойде, когато стигнем средното европейско равнище на развитие, посочи анализаторът.
Защо е тежка кризата, защото от 2009 до 2011 г. се сринаха външните инвестиции, въпреки че нарастват спестяванията на населението, коментира Богданов. Според предварителните данни, през м.г. чуждестранните инвестиции в България се оценяват на 1,093 млрд. евро. Първенството се държи в сектора на транспорта с 412 млн. евро. За последните 10 г. чуждите инвестиции в България са 37,8 млрд. евро, което е 12,5 % от БВП. По време на най-бързия икономически ръст у нас инвестициите в основен капитал бяха 34 % от БВП, а днес са паднали на 21 на сто. Чуждият капитал продължава да е предпазлив, но лекото нарастване на собствените ни спестявания не е достатъчно да компенсира липсата на свежи пари в икономиката, идващи от чужбина. Начинът не е в догонването, защото за него са нужни 50 до 100 години, а в привличането на чужд капитал, който да подпомогне вътрешния ресурс, посочи Богданов.
По думите му банковите кредити към домакинствата бележат ръст за разлика от заемите, дадени за бизнеса. Не се очаква бум и екстравагантност от страна на банките, заяви той.
По колко спестяваме за пенсия е съществен фактор за оценка на благополучието на населението като функция на икономическото развитие. Данните показват, че 11 от 100 лв. българинът заделя настрана за годините след пенсия. За сравнение в Холандия 50 % от финансовото богатство на домакинствата отива за това.
На един зает в България се инвестират 2800 евро в основен капитал и няма база за сравнение с Германия, където числото е 12 000 евро, а в Швеция – 17 000 евро. България разчита на експорта за отлепяне от кризата, но това е нож с две остриета предвид беглите наченки на излизане от рецесията на европейските пазари. Външната търговия на България е 138 % от БВП при 95 % за Германия и едва 57 % за Франция – икономики, работещи за вътрешния си пазар и стимулиране на вътрешното потребление.
На нулево ниво сме при съкращаването на работници. 4 години бизнесът непрекъснато освобождаваше хора, сега процесът спира, намери светлина в тунела Лъчезар Богданов. По отношение на образователната структура на заетите се оказва, че 82 % от висшистите имат работа, а при хората с основно и по-ниско образование заплата получават само 27 на сто. Два пъти е по-малък делът на студентите в България, които учат точни науки и информационни технологии от средното за ЕС ниво (4,7 % към 9,3 %). У нас едва 1 от всеки 100 младежи между 15 и 24-годишна възраст работи почасово. Това правят половината от връстниците им в Холандия, всеки трети в Дания и всеки пети в Швеция.
Лъчезар Богданов засегна и украинската криза и направи анализ на мястото на Русия и Украйна на европейския и българския пазар. Европейският съюз е важен търговски партньор за Украйна, но Украйна не е за ЕС, коментира Богданов. Той подкрепи твърдението си с данните, че 1,4 % от износа и 0,8 % от вноса (24 млрд. и 15 млрд. евро съответно) на ЕС са за и от Украйна. Русия е далеч по-важен икономически партньор за ЕС, защото 12 % от вноса (212 млрд. евро) са от там. 123 млрд. евро, съставляващи 7,3 % от общия износ на ЕС, са към Москва. За последните 4 години износът от ЕС към Русия нараства. Русия прави експорт основно на енергийни ресурси (80 % от обема на износа), докато ЕС й продава основно машини, транспортни средства (50 % от общия износ), химически изделия, потребителски стоки.
Износът на България към Русия расте с 1 % през м.г. и надхвърля 1,1 млрд лв. (около 2,5 % от общия ни експорт), а българският износ към Украйна възлиза на 836 млн. лв., което е 1 на сто от нашия експорт.
Чуждите инвестиции от ЕС към Украйна се изчисляват на 23 млрд. евро, докато европейските вложения в Русия са над 170 млрд. евро, но руските инвестиции в ЕС са незначителни с размер малко над 55 млрд. евро, посочи Богданов. Евентуална газова криза би се отразила сериозно на някои от ключовите европейски икономики, защото зависимостта на Германия от руския газ е 37 %, на Франция – 16 %, а за Гърция и Турция надхвърля по над 50 % за всяка от южните ни съседки. Най-незасегнати са Испания и Великобритания, които не ползват руски газ.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. авторката 

loading...
Пътни строежи - Велико Търново