20 години ПДИ бори задкулисието и учи обществото на публичност на информацията

“Човекът е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона” са думи, казани преди два века от немския философ идеалист и защитник на човешката свобода и независимост на мисълта Имануел Кант. Днес да си свободен, означава и да си информиран, да имаш правото да получаваш обществена информация. Десетки политици, юристи, банкери, представители на неправителствени организации и журналисти се събраха, за да отбележат 20-годишнината от създаването на Програма достъп до информация (ПДИ).
Две десетилетия Програмата наблюдава състоянието на достъпа до информация, като предоставя безплатна правна помощ в случаи на търсене на обществена информация, подкрепя журналистически разследвания по обществено значими теми и провежда обучения и разяснителни кампании за правото на достъп до информация. Веднъж годишно ПДИ организира и провежда церемония по връчване на награди на 28 септември – Международния ден на правото да знам. На нея се отличават граждани, неправителствени организации и журналисти, както и институции с принос към свободния достъп до информация. Освен това се порицават изоставащите институции в прозрачността.
Правната помощ, която ПДИ оказа през годините по различни случаи на отказ на информация, е със завидни мащаби. “Това е едно от най-важните направления в работата на нашия екип. Предоставили сме правна помощ в повече от 4000 случая на търсене на информация от страна на журналисти, граждани, неправителствени организации. Осигурили сме представителство пред съда по над 500 случая. Създадохме мрежа от журналисти във всички областни градове на страната. Инициатори и съоснователи сме на международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията. Ние сме малък, мотивиран, но героичен екип. От няколко години с помощта на фондация “Америка за България” ПДИ започна финансово да подкрепя на конкурсен принцип журналистически разследвания. Правим го, защото сме убедени, че журналистическо разследване по своята систематичност и дълбочина може да даде сравнително вярна картина за случващото се”, посочи един от основателите и настоящ изпълнителен директор на ПДИ Гергана Жулева. Тази година ПДИ започна систематичен курс по достъпа до информация в сътрудничество с Нов български университет. “Всички ние вярваме, че именно знанието и начинът, по който се упражнява правото на достъп до информация, би помогнало за изграждането на ценностите в младите хора, характерни за демократичното общество”, заяви Гергана Жулева. Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ, припомни, че Програмата е участвала в подготовката на редица важни закони, обучавала е дори магистрати, споделяла е опита си в десетки държави на пет континента. “Вече изпращаме становища по дела в Страсбург, по които България не е страна, но засягат достъпа до информация и свободата на изразяване. Предстои да заведем дело на 15 журналисти срещу недостъпността на съдебните актове на ВАС”, посочи Кашъмов.
Защитата на правото на информация е една от най-важните мисии на всяко демократичното общество. “Като насърчавате гражданското образование и се стремите към подобряване на законодателството, към прозрачност и отчетност на институциите, на централната и местната власт допринасяте за възпитаването на активни граждани, за които правото на информиран избор и необходимостта да знаят е основен приоритет”, заяви от името на президента Плевнелиев неговият секретар Румяна Коларова.
Правото ни за достъп до информация е регламентирано в Българската конституция, приета през 1991 г. “Тогава имаше институции и администрации, които бяха убедени, че никой няма право да посяга на информацията, която се съхранява в техните архиви. Навремето се шегувахме, че ако вестник “Работническо дело” влезе в деловодството на МВР, този брой става секретен и никой вече не може да го прочете. Гражданите трябваше да разберат, че имат правото на достъп до информация и да се борят за това. Администрацията трябваше да се приучи, че е длъжна и само по изключение може да откаже да дава информация на гражданите. Това беше много дълъг процес, в който се оформи и съдебната практика”, посочи конституционният съдия Константин Пенчев, бивш председател на Върховния административен съд и обмудсман на България. По думите му, благодарение на ПДИ днес администрацията е много по-опитомена и много по-научена, че не всичко трябва да е секретно.
Със ЗДОИ се оказаха първите занимания на днешния правосъден министър Екатерина Захариева. През 2001 г. тя е била един от младите юристи, които са участвали в разяснителните кампании в Пазарджишка област. “Тогава беше изключително трудно да пробием държавната и общинската администрация и да се обясни и какво е това достъп до обществена информация и как институциите трябва да се отворят и как това ще помогне на тяхната работа. Все още някои от държавните и общинските органи не са там, където трябва да бъдат. Дори Министерството на правосъдието на сайта си има много малка част от информацията си, която трябва да е публична. Благодарение на ПДИ, от няколко месеца вече сме публикували разсекретените ни документи. ПДИ освен че е борец за откритост, е и една от основните мерки, свързани с борбата с корупцията. Колкото сме по-прозрачни, толкова ще е по-голяма обществената нетърпимост към корупционните практики”, посочи Захариева. Тя акцентира, че днес хората търсят все повече информация и не се примиряват, когато тя им е отказана, а различните власти все повече се стараят за по-голяма публичност и отвореност.
Поздравления за юбилея на ПДИ изказаха лично посланикът на Кралство Холандия Н.Пр. Том ван Оорхот, Ленко Ленков, програмен директор на “Гражданско общество и демократични институции” във фондация “Америка за България”, Екатерина Бончева, член на Комисията по досиета.
Малките големи победи на ПДИ
– Един от големите случаи, с които ПДИ може да се похвали и стана нарицателен за това как системата и статуквото могат да бъдат преборени, въпреки че отне повече от 7 години, е с прословутите агенти на короната. Беше отказан достъп до секретния договор, който имаха от “Краун ейджънтс” за управление в митниците. През 2004 г. ВАС отмени отказа с мотивите, че договорът не съдържа държавна тайна и не са представени убедителни доказателства за законосъобразното му класифициране. През 2009 г. бяха декласифицирани и публикувани документите, включително и договорът.
– Четирима журналисти – Петя Владимирова, Васил Чобанов, Елена Енчева и Богдана Лазарова, осъдиха Висшия съдебен съвет за отказа за достъп до заседанията му. Той беше отменен от съда с думите: “Правото на информация е принцип, а ограничението – изключение”. Резултатът – осигурен постоянен достъп на журналистите до ВСС.
– Журналистът Росен Босев осъди МВР за отказа от информация за посещенията на Делян Пеевски във вътрешното министерство. ВАС отмени отказа с мотиви, че информацията е обществена и надделява над защитата на личните данни на депутата.
– Журналистът Христо Христов след оспорен отказ получи достъп до докладите на Първо главно управление на ДС, свързани с Георги Марков и написа книгата “Двойният живот на агент Пикадили”.
– Журналисти от “Янтра ДНЕС” през годините активно използваха Закона за достъп до обществената информация в работата си. Здравният ни репортер Ваня Паунова осъди през 2004 г. Районния център по здравеопазване за отказ. В разследването си “Хлорна бомба цъка в Г. Оряховица” икономическият ни репортер Здравка Маслянкова, използвайки ЗДОИ, получи данни от проверки, доказващи нарушения, и спря инвестиция от 25 млн. евро за изграждането на завод за хлор.
Здравка МАСЛЯНКОВА,
координатор на ПДИ
за област В. Търново
сн. авторката