Златни накити и съдове за средновековна магия намериха археолози на Трапезица

Публикувано на пт, 30 юли 2021
865 четения

Златни накити с камъни и перли, пръстен, български и турски монети и средновековен съд с три яйца, използван за направата на магия, са първите находки от археологическия сезон във В. Търново това лято. Те са открити при проучванията на Трапезица, където работи екипът на доц. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей към БАН.
Това е 12-и сезон, през който се извършват проучвания в южния сектор на хълма, по договор между Министерството на културата и НАИМ, в изпълнение на дългосрочна програма на института за изследване на старата българска столица и конкретно на крепостта Трапезица. Разкопките обхващат важен район, разположен северно от югозападната порта на крепостта, където се свързват две от главните улици в тази част на града. Проучванията на тази част от хълма започват още през 2019 г., като става ясно, че тя е била една от най-плътно използваните и обитавани зони на средновековната крепост. Този квартал е пряко свързан и с новопроучената между 2017 г. и 2019 г. църква № 22. Тя е един от най-големите храмове на хълма, въпреки че не е от най-скъпите постройки там. Тази година при разкопките е обработена площ от над 250 кв.м, в която са разкрити и проучени изцяло 4 сгради, множество по-ранни от тях средновековни структури от столичния период под формата на ями, по-ранни вкопани жилища и различни по характер стопански съоръжения. Частично и с по-малки темпове продължава и проучването на некропола на църква № 22. През 2021 г. са проучени само 15 гроба, но с това общият им брой достига около 160.
“Разкопките тази година потвърдиха предположенията ни, че тази част на Трапезица, която като цяло е изселена и напусната след завладяването на Търново от османците през 1393 г., все пак е продължила да съществува и да се населява като отделен квартал. Нямаме още преки данни, които да го доказват, но смятаме, че този квартал е бил населен от завоевателите на града”, разказа доц. д-р Рабовянов.
Резултатите от разкопките са много разнообразни. Открито е огромно количество керамика и множество съдове, които тепърва ще се обработят и възстановят. Находките са над 600, от които над 430 са монетите. Изненадващи са няколкото предмета от злато, които са с висока художествена, експозиционна и финансова стойност. Два от накитите представляват масивни златни наушници, единият тежащ около 33 грама, а другият с тегло около 17 грама, украсени с камъни и перли. Интересно е, че те не са открити в некропола на църквата, а укрити в рамките на жилищата от 15 век. В случая единият от тях е намерен скрит във фуга на зида между два камъка и е типичен за украшенията от 14 век.
“В данните, които имаме от няколко намерени преди години съкровища във великотърновското село Драгижево и от ктиторски портрети на хора от висшата аристокрация, например в Долна Каменица в Сърбия, която тогава е била част от България, жените носят подобни наушници върху украсата си за глава или върху булото. Материалът, качеството, размерът и други характеристики на украшенията също насочват към това, че намерените украшения са на аристократки”, поясни доц. д-р Рабовянов. Откриването на тези накити в жилищата от 15 век поставя въпроса какво правят те там, където не им е мястото. Предположенията са, че или са плячкосани от завоевателите на Търново и укрити като ценни предмети, или може да са били укрити от българското население, ако кварталът е бил обитаван от такова, което е по-малко вероятно.
Намереният при разкопките златен пръстен е около 8 гр. Той също е открит в късните жилища. Вероятно има отношение към големия наушник, тъй като са открити в близост и може би е разнесен леко встрани от него при разрушаването на сградата. Пръстенът е дамски, но е от този междинен тип, който може да се носи от мъж на кутрето или от жена на някой от средните пръсти, а украсата му е малко изтрита, поясни доц. д-р Рабовянов.
Откритите при проучванията монети не са изненадващи като находка. Те са нещо нормално за столично Търново и представят стандартен набор от 13 и 14 век, като сред тях има и монети от 15 век. Монетите са основно медни, като има и сребърни, с изображения на Иван Александър с Михаил Асен, Иван Шишман. Това са големи монетни емисии. Намерени са и турски акчета от 15 век. Всички те са важни от гледна точка на това, че дават по-точна датировка на всичко и отразяват икономическия живот.
На Трапезица екипът на доц. д-р Рабовянов продължава да проучва и периоди преди средновековния. Изследвано е жилище от къснобронзовата епоха, което е рядко явление с такава съхраненост, особено в Северна България и в обекти от подобен тип.
Куриозно донякъде е откриването на керамично гърне с три яйца в него, което е пример за средновековна магия. Подобен ритуал се вижда за втори път, като при него съдът е бил целенасочено поставен под пода на жилището, когато се е строяло.
Очаква се най-представителните находки от Трапезица да намерят място във временната изложба “Българска археология”, която се прави всяка година в Националния археологически музей и се организира от НАИМ при БАН и отразява най-ярките открития на всеки археологически сезон. Находките ще останат в Регионалния исторически музей във В. Търново, където се очаква да бъдат експонирани.
При проучването на гробовете от некропола тази година не са открити по-значими находки. Познатите ритуали при погребенията от този период не предполага полагането на скъпи предмети в тях и това като цяло е рядкост и изключение за Търново. Всички тези гробове са християнски и са на населението, обитавало проучваните квартали на Трапезица.
Ползата от работата на археологическия екип на хълма за науката и за В. Търново е най-вече това, че разкрива в разрез една пълна част от града – има крепостни съоръжения, жилищни сгради, църква, некропол и е представена цяла една градска инфраструктура. Това е около 3 декара проучена площ и представлява цял средновековен квартал.
Консервацията на обекта се осъществява от екипа на доц. д-р Рабовянов. Средствата са заложени в бюджета на разкопките, който е около 35 хил. лв. и се отпуска от Министерството на културата по одобрен проект. Този средновековен квартал е видим от почти цялата стара част на В. Търново, както и от хълма Царевец, като експонирането му би било много атрактивно за жителите и гостите на града.
Предположенията са, че проучваният квартал е съществувал до около средата на 15 век, като след напускането му Трапезица остава пуста. Историческите извори от началото на 16 век също потвърждават това. Предполага се, че Трапезица не е опожарявана, тъй като няма следи от пожари. Вероятно населението след тримесечна обсада е напуснало доброволно хълма при превземането на Търново. При Царевец положението е по-различно. Той се населява до Освобождението, но е нещо като периферен квартал. В този период центърът на града вече е изместен в района на днешната Хуманитарна гимназия, където са съсредоточени голямата петъчна джамия, баните, пазарът, конакът и др.
За разлика от Царевец, който е проучван десетилетия при много добро финансиране и с използването на голям ресурс, при Трапезица нещата са други. Царският хълм е около 120 дка, като са проучени около 70 % от площта му, докато Трапезица е около 70 дка и може да се каже, че там са проучени едва около 10-15 % от неговата територия.
Очаква се скоро на Трапезица да продължат работа доц. Мирко Робов и проф. Константин Тотев, които също проучват отделни части от средновековния град.
Николай ВЕНКОВ
сн. Бранимир БОНЕВ
и личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново