Георги Давидов и Станислава Димитрова са не просто спортно, а вероятно единственото “съдийско” семейство в старата столица. Спортът е в основата на запознанството им, но по-любопитното е, че това всъщност е церемонията “Спортист на годината”… През декември 2013 г. Станислава стана № 1 на В. Търново за юноши и девойки, а Георги Давидов бе един от организаторите на проявата. Талантливата хандбалистка бе направила фурор с националния тим на Междуконтиненталното първенство в Мексико, където бе единодушно избрана за MVP и влезе в идеалния отбор.
После Жоро направил първата стъпка, но не му се получило веднага. “Отправих няколко предложения за срещи, но бяха отклонени. И когато бях изгубил не интерес, а надежда, една неделя ми звънна непознат номер… Получи се неочаквано, но съвсем естествено”, разказва Георги. Двамата си спомнят със смях за тази първа среща, защото било студен февруарски ден и уж излезли леко облечени за “кратка разходка”, а тя продължила три часа. Жоро настинал и вдигнал температура, а на следващия ден бил на съдийски семинар и отишъл болен, но се справил с нормативите. Така след една церемония и след една висока температура отдавна вече са заедно и се радват на прекрасна дъщеричка.
И двамата са от спортни семейства. Родителите на Георги Давидов са преподаватели и професори във ВТУ. Завършили са ВИФ, баща му със спортна гимнастика, а майка му – лека атлетика. Станислава от 7-годишна тренира хандбал, майка ѝ е била хандбалистка, в началото не искала дъщеря ѝ да се занимава с този спорт, но склонила след подкрепата на баща ѝ и сестра ѝ.
Жоро днес е утвърден футболен рефер, но малцина знаят, че е бил футболист и в юношите на “Етър” дори е играл заедно с Валери Божинов и Иван Петков. Учил в СОУ “Г. Раковски” при големия треньор Васил Матев, а когато е 14-годишен, семейството му заминава на работа в Италия. Там той играе в един от сателитите на “Болоня”, оттогава знае и чудесно италиански. “През 2001 г. започнах тренировки с мъжкия отбор на “Етър”, бях едва на 16 години. Готвех се с тях, а играех при юношите. Веднъж гостувахме на “Левски” и явно оставих добри впечатления, защото имаха запитване за мен. Тръгвайки на път за София да се обигравам в “Академик”, всъщност спрях в Севлиево и останах там. “Видима-Раковски” направиха сериозна школа и отидох в старшата им възраст”, разказва Жоро, който играел като централен нападател и халф.
Следващото общо между него и Станислава е, че и двамата спират със състезателната дейност съвсем млади поради тежки контузии. На 18 години Давидов скъсва предна кръстна връзка и след две сериозни операции се отказва от футбола. На същата възраст, макар и години по-късно, Станислава Димитрова също претърпя сериозна контузия и бе принудена да се откаже. А бе една от най-обещаващите хандбалистки на В. Търново, многократен шампион при девойките, както стана дума – в идеалния световен отбор в своята възраст, шампион и носител на купата и с жените на “Етър-64”.
После и за двамата идва съдийството, макар отново един след друг. “Георги Шопов, Бог да го прости, караше родителите ми да ме насочат към съдийството. Започнах през 2006 г., не съм очаквал, че е толкова завладяващо и такава страст. На Стефан Чакъров, Ичко Лозев, Петър Петров, Антон Генов дължа израстването си, но през годините съм благодарен на всеки шеф и методист”, споделя Жоро. За него съдийството е начин на живот. Отговорност да си безпристрастен в спора между два професионални отбора, което ти носи огромен адреналин и страст. Трябват дълги години подготовка, физическа, теоретическа и психологическа, през практиката ти минават хиляди ситуации. Но всеки успешен мач ти носи огромно удовлетворение.”
Отговорността наистина е голяма, защото по време на мач един рефер взима между 400 и 600 решения. Не може без грешки, но важното е да не са груби и в никакъв случай тенденциозни. Всичко идва с многото ръководени мачове и опита от хилядите ситуации. Георги Давидов отдавна е свикнал и с упреците към съдиите, за него голямата част от тях са неоснователни, защото у нас всеки мисли, че разбира от съдийство. А то е специфична дейност и само реферите истински са наясно с детайлите.
Вече девета година той работи като главен спортен експерт в Община В. Търново. С удовлетворение казва, че през това време се изгради нормативна база, наредби в тон с изискванията, финансирането на спортните клубове, правилата за “Спортист на годината”. Сложен бе ред във всичко, направиха се много проекти за подобряването на спортната база в общината. Именно удовлетворението от работата е това, което му дава спокойствие и удоволствие от професията.
“Спортът ме научи на дисциплина, на организираност. В началото хандбалът много ми липсваше, но не съжалявам, така е трябвало да стане”, твърди Станислава Димитрова. И тя се насочва преди 4 години към съдийството с подкрепата на семейството си и на Георги. “Исках отново да съм в спорта и това е друг начин. От две години сме съдийска двойка с Кристияна Блажева. Ръководя мачове на национално ниво – на мъже и жени в “А” група, кандидати сме и за международна двойка. Играла съм дълги години в “Етър-64”, но като съдия те за мен са отбор като всички други. Зависи от подхода ти, мачът е такъв, какъвто сам си го направиш”, разказва Станислава и признава, че мъжкият хандбал ѝ харесва повече, защото мъжете си знаят играта и са съсредоточени в нея. Георги и Станислава под секрет признават, че на мъже се свири по-лесно, отколкото на жени.
И двамата се подкрепят изключително. “Жоро за мен е пример в съдийството, много неща уча от него, нищо че е в друг спорт – поведение по време на мач, подготовка, безпристрастност… Той е моята опора”, казва тя. “Благодаря на Станислава, винаги ме разбира и търпи, че толкова време трябва да съм извън семейстовото”, връща жеста той и признава, че от двамата е много по-отсъстващият, защото мачовете му са доста повече. Взаимната им подкрепа е така голяма, че се отказвам да ги питам кой е главният съдия в семейството…
Прекарват колкото може повече време заедно, обичат да спортуват, в свободното си време да пътуват извън Велико Търново. Но най-хубаво им е, когато и тримата са на стадиона. Те се подготвят, щерката е покрай тях и се надяват и тя да се увлече по спорта.
Малката чаровница е на 4 години и половина и се казва Теодора, носи името на едната си баба. Тя е радостта и баланса вкъщи. Обича да рисува, да играе креативни игри. Жоро и Станислава нямат нищо против и дъщеря им да се насочи към спорта, но ще я оставят сама да направи своя избор, а ако реши – винаги ще я подкрепят.
За финал споделят още един обичаен семеен епизод – когато единият от двамата тръгва за мач проверява екипировка и картони, Теодора участва активно в този процес. И колкото и да е малка, имат и нейната подкрепа – винаги изпраща мама или татко с думата “успех!” и вдигнат палец.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив
