Велчево е едно от най-китните села в община В. Търново не само заради красивата си природа, но и заради трудолюбието на местните хора и желанието им да си помагат взаимно. Неведнъж са запрятали ръкави заедно с кметския наместник Мустан Юсменов, за да направят ремонт или да разкрасят и облагородят селцето, намиращо се само на 15 км от В. Търново. Сами си осигуряват дърва за огрев за обществените сгради, в които се помещават кметството, пощата, читалището и пенсионерският клуб. Организират също бригади за почистване на зелените площи, парка и улиците, сами си боядисват и озеленяват.
През 2006 г. е основано Сдружение “Св. Георги”, което се грижи за възраждането и развитието на селото, подпомага с инициативи социално слаби граждани и работи за опазване на културно-историческото и етнографско наследство. С помощта на сдружението и дарители е изградена и арката до парк “Марийно”, където са обособени кътове за отдих, спортни уреди и детска площадка.
В момента във Велчево живеят около стотина човека, но през лятото и особено по време на извънредното положение жителите се удвояват. “Напоследък има тенденция към завръщане на хората по селата. Велчево не прави изключение и мога да кажа, че има много голям интерес към селото. Закупиха се много имоти, предимно от млади хора, които виждат, че тук е спокойно място за живеене. Останаха малко имоти и парцели, които все още не са продадени”, разказва Мустан Юсменов. За сигурността допринася охранителната фирма, наета след проведен местен референдум. Заедно с изградената система за видеонаблюдение посегателствата в селото бързо секнали.
Освен местните хора в селото има и чужди заселници – белгийци, шотландци и англичани. По инициатива на британеца Дарън Ууд в селото отваря врати и атрактивният бар “Вълча бърлога”. През селото минават и много туристи, често отсядат хора и в къщите за гости, разказват библиотекарят и организатор на читалищната дейност Иванка Маринова и Капка Арабаджиева, която е сред най-дейните хора в селото.
Велчево се радва и на многобройни дарители. Някои помагат с труд, други с пари, трети с каквото могат – предпазни маски, дезинфектанти и др. Благодарни са и на депутата Станислав Стоянов, който съдейства за възстановяване на автобусния превоз и за доизграждане на видеонаблюдението в селото.
Въпреки извънредната епидемична обстановка в селото не е спирала да кипи усилена работа. Членовете на Сдружение “Св. Георги”, читалищното настоятелство и кметското наместничество използваха пълноценно всеки ден за изпълнението на редица текущи задачи. В читалище “Светлина-1892” са сменени старите завеси на сцената с нови, както и кулисите, за което помага Анета Тихолова от Дебелец. Анатоли Димитров, който отскоро се е заселил в селото, помага за изциклянето и лакирането на старото дюшеме. “С негова помощ възстановихме и лозарската чешма, създадена през 1909 г., намираща се в посока Капиновския манастир”, разказа кметският наместник. С гордост показва и работата на художника Деян Александров, чийто корен е от Велчево и само за два дни превръща една от стените в салона на читалището в красив стенопис, върху него са увековечени най-важните обществени сгради в селото.
По идея на
няколко деца
от Велчево
в парка са
засадени ябълка
и круша,
за които те сами се грижат. От Държавно горско стопанство – Г. Оряховица, пък предоставят чинари, брези и черен дъб, които са засадени в двора на читалището. “По моя инициатива решихме да направим и една нетрадиционна украса в центъра на селото. Изработихме от бетон гъби, които заедно оцветихме. Върху тях от речни камъни направихме калинки, които са дело на моята съпруга Нуртен Юсменова”, с усмивка разказва кметът.
Освен с творческа дейност в селото активно помагат и на възрастните хора. Уредникът на пенсионерския клуб “Златна възраст” Цветана Маркова е назначена към програмата на Общината за патронажна грижа. Грижи се за 8 души, на които ежедневно пазарува и носи поръчките до къщите им. Много често изпълнява и допълнителни дейности, които не са ѝ възложени, но тъй като всички в селото се познават, помага и в ежедневната работа.
“Много съм доволна, добре, че е тя да ми помага и да ми пазарува. И не е само това, ами има и подход и табият, както се казва”, със сълзи на очи споделя Анка Милева. Възрастната жена не спира да хвали и фелдшера Христо Христов, който близо половин век лекува хората от Велчево. Той е човекът, който от години помага и на възрастните пациенти от близкото село Плаково. “Това село най-много е случило на кмет и на доктор”, с гордост казва баба Анка.
За съжаление пандемията променя не само ежедневието, но и много от плановете на хората от селото. “Бяхме планирали за 4 април пешеходен и велопоход “По стъпките на Велчо Атанасов – Джамджията. Идеята беше да тръгнат два лъча от площад “Велчова завера” във В. Търново и да преминат през Дебелец, Велчево и Капиновски манастир, но за съжаление не се осъществи заради епидемията. Не успяхме да отпразнуваме и Гергьовден, когато е и храмовият празник. Но благодарение на животновъда Стоян Христов и арендатора Станимир Йовчев направихме курбан и раздадохме хранителни пакети на социално слаби и възрастни хора, членове на групата за изворен фолклор към читалището”, разказва още Мустан Юсменов. Доволен е и от факта, че тази година по “Местни инициативи” и инвестиционната програма на Община В. Търново е направена реконструкция на улично платно с дължина около 260 метра. Изкърпени са дупките на централната улица, запълнени са с трошен камък улиците под храма “Св. Георги” и други участъци във Велчево. Възстановен е и опасният водосток, намиращ се на общинския път след големия водосток “Татанчец”, който беше пропаднал, разказва още кметският наместник на селото.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
