Вечно живата питка отново е при нас. Гали като едно малко слънце с магията на животворните си лъчи малки и големи и ги води през целия им живот. Тя е на трапезата на българина, където и да се намира по света.
Житената питка събра над хиляда жители на Стражица и околните села по време на второто издание на едноименния фестивал, който общината организира на 16 октомври по време на Международния ден на хляба и прехраната.
27 щанда с над 300 вида погачи и кулинарни печива бяха наредили сръчните майстори и домакини от пенсионерски клубове, читалища, обществени организации, колективи на училища и детски градини от цялата община в алеите на парка. Празнични пити, погачи, сладкиши, кексове, баници, щрудели, тиквеници и всевъзможни дребни сладки и соленки се състезаваха за наградите на журито за вкусови качества и за най-атрактивно аранжиран щанд. Специално за фестивала професионално жури с председател Иван Звездев дегустира и оценява изложените специалитети. Гости на празника бяха делегация от .побратимената община Балени от област Дъмбовица, Румъния. Нейните представители, предимно етнически българи, показаха как се приготвя качамак.
Най-голям интерес предизвикаха кметовете на общините Каварна, Елена, Лясковец, Бяла Слатина, Горна Оряховица, Тутракан и Луковит. Градоначалниците представиха в обособен кулинарен кът изделия от своя край, които бяха приготвили с малко помощ от семейството си или от колеги в администрацията. Кметът на Каварна Цонко Цонков за пръв път представи свои собствени кулинарни рецепти с миди, осигурени от мидената ферма в с. Дълбока: мъфини с миди, щрудели с миди, сухарчета и бутерки с миди. Той призна, че заедно с готвачите на мидената ферма цялата предишна нощ е майсторил вкусотиите и не се е справил само с кроасаните с мидена плънка. За догодина Цонев, който заедно с екипа си раздаваше и прясно сварени миди на жителите на Стражица, се зарече да се представи с торта с миди. Елена се представи с печива, аранжирани с еленски бут, Тутракан – с погачи и изпечена дунавска чига, Горна Оряховица – с пити и баници, аранжирани с горнооряховски суджук.
Кметицата на Стражица инж. Детелина Борисова се похвали със собственоръчно изпечени пита със сирене, обредна погача и “питка за гостоприемна трапеза”. Тя призна, че в събота и неделя винаги меси домашен хляб. “С този културен форум правим дълбок поклон на нашия съгражданин, писателят вълшебник Ангел Каралийчев, с чиито приказки заспива всяко българско дете, и на нашите предци, които с любов и грижа са обработвали земята и са преживявали от нейните плодове”, каза в приветствието си инж. Борисова. За доброто настроение на гостите се грижеше известният шоумен Димитър Туджаров – Шкумбата.
Иван Звездев: “Месенето на хляб иска топлина и търпение”
– Каква е тайната на хубавата питка?
– Тайната е скрита в месенето и топлината на човешката длан. Домашно приготвената питка винаги е по-вкусна дори от хляба, изпечен в най-модерния хлебозавод. Не може машината и тестомесачката да даде това, което дава човешката ръка и любовта. Аз съм установил, че ако не ми се готви, не меся, защото не се получава. Вътрешната енергия и топлината се предават и на храната.
– Всеки ли може да се научи да меси?
– Преди време си мислех, че е трудно, но от десет години съм много запален. Страстта ми към хлебопроизводството е много по-голяма в сравнение с готвенето на ястия. Струва ми се по-благородно. Може да има и провал при замесването, но в такъв момент не бива да се отказваме. Месенето иска топлина и търпение, бавен процес е, отнема поне четири часа.
– Има едно твърдение, че когато се меси тестото, трябва да се удари сто пъти?
– Така е било в миналото. Обяснението ми е, че тогава маята не е била добра колкото днешната, а и често нашите баби са използвали квас. За това е било необходимо хората да прилагат повече груба сила, за да се активира ферментацията. Днес не е необходимо, защото брашната, които се предлагат на пазара, са много добри. Вече има лазарни системи, които определят кое зрънце да попадне в мелничката. Хубавото брашно и прясната мая правят чудеса. Брашното, което се предлага на нашия пазар, е много добро.
– Това означава ли, че е хубав хлябът, който яде българина?
– Сортовете пшеница, които се отглеждат в Добруджа, са с отлични качества, от тях се правят уникални брашна, които са на световно ниво.
– Майстори ли сме българите в месенето на хляба?
– Големи майстори сме, но в един Китай никой няма да се впечатли, че можем да правим питка или баница, те това не го ядат. В Германия пък хората предпочитат тъмните хлябове. Хлябът си е наша балканска традиция, която я има и в някои части на Азия, имам предвид Близкия изток.
– Къде на други места са добри в месенето на хляб?
– В Турция, Гърция и Сърбия има уникални изделия. Аз харесвам и това, което се предлага в Норвегия, но техните са от по-други неща, не са от пшенично брашно. Приготвят ги от ръж, ечемик, овес, защото това имат.
– Кой хляб е здравословен?
– Вреден хляб няма. Факт е, че хлябът с бяло брашно е по-малко полезен, сравнен с типовия, но това не означава, че е вреден. Типовият доставя повече здраве и полезни вещества, докато белият хляб е най-вкусен, но той почти не носи ползи. Проблемът е, че прекаляваме с консумацията на хляб и това води до затлъстяване. Приемаме много въглехидрати, които организмът не може да усвои.
– Каква е полезната доза?
– Ако изядеш половин хляб на обяд с една чорба, е твърде много за организма. Повече от две филийки на ядене не е хубаво. В нашето семейство един хляб се яде за три дена.
– Много хора вече предпочитат сами да си го приготвят, на мода излязоха хлебопекарните.
– Това е най-хубавото нещо. Колкото и да е добър един хлебозавод, той винаги използва набухватели и други съставки, докато, направен в хлебопекарната, след два дена той вече се променя. Вече има и домашни мелнички за брашно, хората се научиха да ползват лимец, който е най-българското жито. В него няма глутен, към който много хора са алергични.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
