Зам.-председателят на Парламентарната комисия по образование и наука Милен Михов: “През 2018 г. средствата за българската просвета трябва да достигнат 5 на сто от БВП”

Публикувано на чт, 19 Мар. 2015
690 четения

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания внесе за разглеждане в Народното събрание великотърновският депутат Милен Михов. Новият законов акт е подготвен от доц. Михов заедно с негови колеги от Патриотичния фронт, учени от БАН и други научни организации. Той до голяма степен отразява желанието на научната общност за по-активно отношение на държавата към науката и по-адекватно управление на обществените средства, които се отпускат за фонд “Научни изследвания”. През миналата седмица предложението беше обсъдено в Постоянната комисия по образование и наука и прието само с един глас “Против”
Доц. Милен Михов е пом.-ректор на Великотърновския университет и ръководител на катедра “Нова и най-нова история” при Историческия факултет, а в Парламента е зам.-председател на образователната комисия. Той представи пред “Янтра ДНЕС” основните моменти от внесените в НС промени, които трябва да залегнат в новия Закон за образованието. Нашето предложение е Законът за предучилищното и училищно образование да бъде преименуван в Закон за българската просвета – име, носещо по-голям емоционален заряд и много по-широк смисъл, защото просветата включва също възпитание и формиране на младата личност, подчерта доц. Михов.

– Доц. Михов, какво наложи изготвянето на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за научните изследвания?
– Нашето предложение е този законов акт да гарантира засилената роля на държавата в организирането, ръководството и финансирането на научните изследвания и на българската наука като цяло. Времето показва, че в нашите условия единственият фактор, способен да отдели необходимия обществен ресурс и е отговорен за неговото правилно разпределение, е държавата. Затова ние предлагаме някои изменения, които ясно да определят нейните задължения и отговорности във финансирането и организирането на научните изследвания. Ние правим и конкретни предложения, които предвиждат разширяване на полето на финансиране от фонд “Научни изследвания” с цел да се даде възможност средствата по това перо да се използват за дофинансиране на научни организации и институции при кандидатстване по европейски проекти. Сега това съфинансиране със собствени средства е проблем, а възможността това да се случи с пари от фонда ще разшири възможностите за достъп на българската наука до европейско финансиране.
Ние предлагаме да се регламентира и достъпът до фонд “Научни изследвания”, като ясно се дефинира, че до тези средства и в конкурсите по съответните програми могат да участват преди всичко утвърдени научни институции, каквито са висши училища, институтите на БАН и Селскостопанска академия. Това се прави с цел да се прекрати порочната практика търговски дружества и набързо създадени юридически лица да кандидатстват по тези програми на фонда и да получават обществен ресурс, без да имат доказан научен потенциал. Така ще се прекрати източването на държавни средства в частна полза, а парите ще се използват само за наука, а не за други цели.
– Проектозаконът за предучилищното и училищното образование мина на първо четене в Парламента, а амбициите на управляващите са той да влезе в сила от началото на новата учебна година. Ще се справите ли с кратките срокове?
– Чисто технологично времето наистина е твърде малко. Но най-хубавото е, че този закон породи сериозен обществен интерес. До приключване на процедурата по внасяне на предложения за допълнения и изменение на второ четене, официално в Парламента постъпиха над 70 предложения и становища от НПО, учители, училища, министерства, родителски организации. В определения от правилника срок предложения внесоха почти всички парламентарни групи, включително и вносителите от ГЕРБ. Ние, от Патриотичния фронт също направихме 240 предложения, с което на практика формулирахме свой проект за закон. Ние подходихме към Закона за българската просвета по един неполитически, а по прагматичен и, надявам се, професионален подход.
– В каква посока са предложенията на Патриотичния фронт?
– Ние разглеждаме българското образование като единна национална система, която трябва да създаде общо културно поле, основано на българския език и култура и интегриращ фактор за всички български граждани. За нас основен елемент в образованието е педагогъг и затова отделихме специално внимание на онези разпоредби в закона, които засягат обществения и професионалния статут на българския учител. В тази посока предложихме определени текстове, които защитават неговата чест и неприкосновеност при изпълнение на професионалните му задължения. Така всеки, независимо дали е родител, или ученик, ако посегне или наруши тези права на учителя, несъмнено ще попадне под ударите на закона. Трябва ясно да защитим нашите педагози, защото ставаме свидетели на много случаи, при които учителят се оказва беззащитен пред родителска, а понякога и ученическа агресия, а тя в някои случаи достига доста брутални измерения.
Друг основен проблем на българското образование е недостатъчното финансиране от страна на държавата и затова предлагаме в законодателна норма да бъдат въведени някои ясни разпоредби. В закона ясно трябва да се определи, че през 2018 г. средствата за българската просвета трябва да достигнат 5 % от БВП. В законодателна разпоредба трябва да се определи, че заплащането на труда на българския учител не може да бъде по-малко от средната брутна заплата в страната, а при пенсиониране да получават обезщетение в размер минимум от 10 заплати. Тези промени ще направят професията обществено защитена, а това ще доведе до положителни промени сред българското учителство и се надявам, че все повече млади и талантливи българи ще искат да започват работа в училище.
– Вие подкрепяте предложението за въвеждането на мандатност за директорите на училищата и детските градини. Защо?
– Няма да разкрия тайна, като кажа, че за някои директори се говори като за образователни феодали. Мандатността във висшето образование показва добри резултати, а сега трябва да бъде приложена и в средното образование. Директор е само временен пост и това трябва да доведе до спокойствие сред учителското съсловие.
– Искате промяна и в системата на делегираните бюджети. В каква посока?
– Крайно време е ученикът да престане да бъде само носител на финансиране, а обект на целия образователен и възпитателен процес. Той трябва да бъде разглеждан като център на образованието и възпитанието, а не като портфейл, който трябва да бъде старателно пазен, тъй като гарантира по-високо заплащане за учителите.
Нашето предложение е да се засилят факторите, свързани с качеството на образование, които на практика сега почти отсъстват. Необходима е сериозна промяна на формулите за определяне на училищните бюджети в посока да намалее тежестта на чисто количествените измерения, които са свързани единствено с броя на учениците. За сметка на това трябва да се засили тежестта на качествените показатели, както и тези, свързани с географското местоположение на училището. Ние предлагаме във формулата като основни показатели за формиране на делегирания бюджет освен броя на учениците да бъдат добавени броят на паралелките и на учителите. Сега две училища с еднакъв брой ученици получават една и съща субсидия. Но ако едното училище обучава децата с повече педагози, а с оглед на качеството децата са разпределени в повече класове, трябва да има по-голямо финансиране. Сега това не се отчита, а ако се направят необходимите промени, ще избегнем и някои порочни практики, свързани с препълване на паралелки единствено и само да се гони по-доброто финансиране.
– Защо не подкрепяте идеята за държавно финансиране на частните училища и детски градини?
– Това ще доведе до ново разтваряне на ножицата между по-богати и по-малко финансирани училища. В тази посока са и нашите предложения за създаване на еднакви условия за обучения както в големите училища, така и в по-малките. Това също може да стане чрез промяна в делегираните бюджети и финансиране, което да осигури и за училищата в по-малките селища нормални условия за педагогическа работа. Трябва да подчертая, че ние сме скептично настроени към т.нар. обществени съвети, които трябва да играят ролята на административен орган в управлението на учебните заведения. Според проекта за закон те се натоварват с функции, за които нямат определените компетенции, а и до голяма степен дублират работата на настоятелствата, които се запазват.
– Защо настоявате да се запази сега действащата система учениците да завършват основно образование в 8 клас, а не в 7-ми, както се предлага?
– Традицията трябва да се запази, още повече че в ЕС почти всички страни завършват основно образование в 8 клас. Има държави, в които то се завършва и в 9 клас, но няма такива, където това да става в 7-ми. Освен това с цел подобряване на качеството на образование ние възприехме идеята на синдикатите учениците от 2 до 4 клас да имат както качествени, така и количествени оценки. Трябва да се запази възможността за повтаряне на класа с цел усвояване на необходимите базисни знания и умения. Ние се обявяваме против възможността децата в начален курс да преминават в по-горен клас, независимо от постигнатите резултати.
– Защо “забуксува” работата по готвения проектозакон за висшето образование?
– Наскоро народният представител от АБВ Иван Станков внесе предложение за промяна в мандатността на ръководствата на висшите училища. То предвижда мандатите да се определят с правилника на съответния университет. Освен това има и други виждания за промени в съществуващия ЗВО, но засега все още нито от МОН, нито някои от комисията е заявил желание за изработване на нов закон. Възможно е в обозримо време да се направят някои промени, но нов закон едва ли.
Сериозни промени в съществуващия ЗВО трудно могат да бъдат формулирани, ако не се появи друга, по-сериозна идея за образователна реформа. За мен проблемите във висшето образование не са законодателни, а са свързани с ред други проблеми – системата на финансиране, структурата и характерът на това образование, акредитацията на висшите училища и дейността на Националната агенция по оценка и акредитация. Не трябва да забравяме демографските проблеми и свързаните с тях изпитания за системата, конкуренцията на европейските университети и лошата нормативна уредба у нас, която създава пречки пред възможността студенти от Европа, включително и от български произход, да могат да идват в България. И в тази посока бе приетата стратегия за развитие на висшето образование и по мое предложение беше направена една-единствена поправка. Тя задължава държавата да работи като стратегическа цел за промяна на нормативната база и да води активна политика за привличане на студенти – българи от ЕС и от българските общности в трети държави. Една от първите стъпки в тази посока е промяната на наредбата за държавните изисквания за прием на студенти в наши вузове. Този проблем аз поставих като актуално питане към министър Танев и се надявам, че МОН ще предприеме инициатива за промяна на тази наредба. Тя е от 2000 г. и вече е доста остаряла. Оттогава се случиха много неща, най-малкото, че България е вече член на ЕС.
Златина ДИМИТРОВА
сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново