Да си архитект е една от онези професии, за които казват, че е призвание, създаващо нови хоризонти и стандарти, фокусирани върху заобикалящата ни среда, историческото и културното наследство. Този път са избрали арх. Йордан Нурков и дъщеря му арх. Лора Нуркова. Той в собствено архитектурно бюро във В. Търново, а тя в голяма компания в Берлин, където гради успешна кариера.
Председателят на местната структура на Съюза на архитектите в България споделя, че е щастлив от факта, че дъщеря му е поела по неговите стъпки, тъй като самият той решил да стане архитект, повлиян от своя баща – Христо Нурков, дългогодишен директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Арх. Йордан Нурков е заменил
увлечението по авиомоделизма
със страстта по пътешествията

Арх. Йордан Нурков е родом от В. Търново и е възпитаник на Втора гимназия, днес ПМГ “Васил Друмев”. За разлика от своя баща, който е историк и археолог, решава да продължи образованието си в университета по архитектура в София. “Моят баща организираше процеса по проучване, консервация и реставрация на всички паметници на културата в продължение на години. Решението да се насоча към архитектурата до голяма степен е свързано с неговата работа и с реставрацията на сгради паметници на културата”, разказва арх. Нурков. Още докато е студент започва да се занимава с архитектурното наследство, а едно от първите му постижения е като ръководител на проучвателна експедиция в с. Розовец в Южна България за регистриране на паметниците на културата. Последните 2 г. работи съвместно с проф. Никифоров върху проектите за централната градска част и пешеходните зони на Видин и Своге. През 1982 г. се връща в Търново и започва работа във Филиал “Янтра” на НИПК.
“Професията на архитекта е много интересна и със силно влияние върху обществото. За да я работи човек, трябва да изучава различните страни на живота и всичко, което го изгражда. Хората си мислят, че си доставяме удоволствие, проектирайки нови сгради, а всъщност самата работа е свързана с решаването на множество ребуси във всеки един етап. Но удоволствието е несъизмеримо, когато всичко завърши успешно и се получи нещо красиво”, разказва арх. Нурков. Определя като най-трудни градоустройствените проекти, тъй като проблемите в тях са най-сериозни и изискват голям опит. Те са предизвикателство, което не е за всеки. Като тежък проект определя концепцията за социализирането на архитектурното наследство в търновския кв. “Варуша”. Именно преценката кое трябва да бъде запазено и до къде човек трябва да се намесва в съществуващата среда пораждат вземането на множество трудни решения и редица казуси, спомня си именитият архитект. В професионалния си опит има редица проекти, с които е познат не само във В. Търново, но и в други градове. Миналата година по негов проект бяха възстановени четирите лъва на емблематичния мост на Колю Фичето в Севлиево.
Като всеки човек, арх. Нурков също си има хоби, макар че отдавна не остава време за него. Преди години се занимавал с авиомоделизъм, сглобявайки гуменомоторни самолети в търновския клуб. Днес предпочита в свободното си време да пътува в страната и чужбина. Харесва Пловдив и Бургас, а зад граница едно от местата, на които се чувства най-добре, е словенската столица Любляна. “Градът е изключително интересен, съчетаващ в себе си средиземноморската и средноевропейска култура. Комбинацията е невероятна – от една страна, виждаш артистичността на Средиземноморието, а от друга – подредеността на Средна Европа. Обичам също Италия, особено Рим, Флоренция, Неапол”, разказва търновецът. Пътешествията по света, освен удоволствие, са и начин за опознаване на чуждата култура и възможност за заимстване на интересни идеи, тъй като занаятът на архитекта е непрекъснат процес на учене и усъвършенстване.

След двугодишен опит
в Италия и Малта
арх. Лора Нуркова прави
кариера в Германия

“Решението да уча архитектура се роди спонтанно и съвсем естествено за мен. Истината е, че тогава представата ми за тази професия беше съвсем различна от това, което всъщност представлява работата на архитектите. Като дете обичах да съм в студиото около баща ми и спомените ми са свързани с наивните детски представи колко е забавно да чертаеш и да рисуваш. Едва по-късно осъзнах какво ми предстои и колко сериозна е тази професия”, споделя арх. Лора Нуркова.
За разлика от сестра си Северина, която избира съвсем друго поприще – правото, то тя още в ученическите си години решава да поеме по стъпките на своя баща и да следва архитектура. Подготовката за университета започнала със сериозна програма още в гимназията заради тежките приемни изпити.
Лора също е възпитаник на математическата гимназия, а оттам продължава образованието си в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, който завършва с отличие. Дипломният ѝ проект е награден със златен медал на Тринадесетото световно триенале на архитектурата ИНТЕРАРХ 2012, организирано от Международната академия по архитектура, САБ и УАСГ. Отличието е за проекта ѝ “Исторически музей във В. Търново” на хълма Света гора, като едно от емблематичните места в старата столица.
Арх. Лора Нуркова определя като изключително полезен опитът, който успява да натрупа по време на 6-месечното си обучение по Еразъм + във френския град Лил, а престоят там променя представата ѝ за проектирането.
Първият професионален ангажимент на младата и талантлива архитектка е в италианската столица Рим, където работи половин година. Практиката ѝ е свързана с идейни проекти за различни обекти, а след Вечния град, заминава за Малта, където се установява за година и половина. Работата на островната държава е благодарение на дипломния проект, отличен в международния конкурс. Последните 4 г. Лора живее и работи в голяма проектантска фирма в Берлин, специализирана предимно в подготвянето на технически, а не идейни проекти, което ѝ помага да натрупа още професионален опит. От година и половина работи по проект за Център за физични експерименти (ускорител на частици), съставен от 26 сгради и тунели, подобно на този в ЦЕРН. Паралелно е ангажирана и с проект за реновиране на хотел в Хамбург.
В годините на следването си в България Лора използвала летните ваканции, за да трупа опит при своя баща във В. Търново. Признава, че в началото на професионалния си път често се допитвала до него за съвети, но постепенно успяла да натрупа достатъчно опит, за да се справя сама с предизвикателствата на професията.
Зад гърба си двамата архитекти – баща и дъщеря, имат няколко съвместни разработки, а последният е свързан с участието им в Международния архитектурен конкурс “Ново сърце за стария град” за територията на Старото военно училище. В подготовката на идейния проект участва и приятелят на Лора – италианецът Джорджо Полиджони, който също е архитект.
“Определено не е лесно да работиш заедно с човек от семейството, тъй като е трудно да се постави граница между работното време и времето за почивка. В работата между двама души, независимо дали са роднини, или не, е нормално да има различия в мненията и критики един към друг, но той винаги ми е помагал със съвети”, признава арх. Нуркова.
Споделя, че покрай забързаното ежедневие и напрегната работа успява да намери време и за своите хобита – рисуването и керамиката. Като всяка творческа личност обича да пътува, не само като турист, но и по работа, а това винаги ѝ носи удовлетворение. Казва, че професията на архитектите дава свободата да работят на различни места, но в същото време изисква постоянство и приспособяване към средата, в която практикуват, опознаване на културата на дадена страна, нейните закони и порядки, което не позволява честата смяна на локациите.
Според Лора условията за живот и работа в Германия са отлични и на този етап не планира да практикува в друга държава. Като съкровена мечта остава идеята ѝ един ден да работи в градове като Барселона, Лисабон и, разбира се, В. Търново заради емоционалната връзка с родния град. Именно това я мотивира да се включи в проекта за новия градски център. На този етап не планира връщане в родината и е изцяло отдадена на професионалното си развитие, доказвайки, че амбициите и усилията винаги водят в правилната посока.
Весела БАЙЧЕВА
сн. личен архив