Йордан Капитанов е джаз музикант, един от най-добрите български тромпетисти. Той е роден през 1948 г. във Велико Търново. Започва да свири на тромпет едва десетгодишен в училищния духов оркестър “Ботевата чета” на училище “Христо Ботев” под ръководството на учителя по музика Борис Рондов.
Детството му преминава в старата част на града, посещавана от множество туристи, запленени от малките улички, отрупани с цветя, и накацалите къщи. Данчо често играел със своите приятели на романтичната улица “Гурко”. Заедно със своя приятел Николай Генчев те били истинска атракция: свирели с хармоники известни шлагери на преминаващите руски туристи, а те им подарявали значки.
През 1960 г., когато е дванадесетгодишен, Данчо става водач на училищния духов оркестър. Обичал да слуша италианска музика и не случайно по-късно добива известност в родния си град с неаполитанската песен на Чайковски. Неговият първи студентски запис е в радио “София” със “Соната за флигорна и духов оркестър” на Бетовен.
Средното си образование Данчо Капитанов получава в Музикалното училище във Варна. Участието му по това време в ДНА (Домът на армията)с утвърдени музиканти оформя желанието му да свири джаз. През 1970 г. е включен в оркестъра на известния наш естраден певец Емил Димитров – “Синьо-белите”.
Желанието му за изява и собствен творчески път отвежда Данчо с част от оркестъра в Югославия. По-късно с групата “6+1” на Иван Пеев и певицата Йорданка Христова заминава на четиримесечно турне в Куба. Там той свири в известното в цял свят бар-вариете “Тропикана” с великите музиканти Артуро Сандовал и Пакито д’Ривера. От 1973 до 1976 г. свири любимата си музика на различни сцени в страната. По-късно сформира собствена група, с която свири във вариете “Евмолпия” в Пловдив и в бар “Кукери” на Златни пясъци.
След участието си в “Мелодия на годината” с “Лятно време” на Гершуин Йордан Капитанов е назначен на работа в Българското радио, чийто оркестър е под диригентството на Вили Казасян. Той остава в него до 1990 г. През същата година взема участие в първата джаз среща, която се провежда в зала “България” в София. През 1978 г. излиза плочата “Идея” на джаз квинтет с ръководител Людмил Георгиев – алтсаксофон, Йордан Капитанов – тромпет, Марио Станчев – пиано, Теодоси Стойков – бас, и Петър Славов – ударни. Следват гастроли в СССР с оркестъра на “Балкантон” и солисти Бедрос Киркоров, Лев Лесченко и Борислав Грънчаров.
Йордан Капитанов се утвърждава като най-големият джаз тромпетист у нас. През 1986 г. сбъдва най-голямата си мечта: създава собствена джаз формация. Активно участва в джаз фестивали по света. Канен е като гост-солист в Дрезден, Лайпциг, Върно. В Загреб гостува заедно с оркестъра на Българското радио и телевизия с диригент Вили Казасян. Следват множество концертни изяви, участия в различни формации и записи на филмова музика. В песента “Адаптация” 1979 г., изпълнена от Васил Найденов, Данчо изпълнява солото на тромпет. През 1998 г. участва в джаз фестивала в Рига и с русенска формация в Индия. На фестивала Lignano Sabbia d’Oro е поканен като гост-солист, заедно с двадесет музиканти от цял свят.
През всичките тези години, след всяко участие, той се завръща в родния град, отхвърляйки покани за установяване в друга държава, вярвайки, че нещата в България ще се оправят. Тринадесет години чака за собствено жилище, но молбите му са отхвърляни. Разочарован, един ден негов приятел му съобщава, че известният оркестър на “Фридрих щат палас” си търси хорус тромпет. Данчо Капитанов е добре познат в Германия от предишните си контакти и веднага е назначен. Там остава двадесет години. Става популярен със соловите си изпълнения и най-вече с изпълнението на мелодията “Aranjuez”. Той е един от основателите на берлинската джаз група “Blues Brothers”, с която се изявява, докато живее в Берлин.
Данчо Капитанов сключва брак с певицата Нели Рангелова през 1982 г., който обаче не оцелява дълго.
В едно интервю за в. “Борба” той казва: “Такъв съм. Дразня се, после свиря, музиката ме успокоява. С тромпета се чувствам щастлив и мога всичко да изсвиря на него, даже Паганини. Ама виж чалга – никога. Най-трудно прощавам предателството на приятели музиканти. Но музиката – никога. Затова не мога да си представя да живея без музика. Някой ден, като си тръгна оттук, със сигурност ще отида да свиря в небесния оркестър”.
Накрая носталгията го побеждава и той се завръща в България. Установява се в родното Велико Търново и сбъдва своята дългогодишна мечта – купува си жилище. Захваща се и да помага на местните музиканти. За съжаление, Данчо Капитанов се разболява тежко и на 3 юли 2017 г. любимецът на поколения търновци напуска този свят.
За него приятелят му проф. Христо Цацинов казва: “Цял живот този велик музикант живееше по турнета и квартири. Накрая си направи собствено жилище, но нямаше време да му се порадва и да поживее в него”.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)