Син тормози майка си и сестра си заради наследствен имот

Публикувано на пт, 5 юни 2020
3266 четения

Сериозен ръст на насилието над възрастните хора от страна на техните близки отчитат през последните години от “Център Мария” в Г. Оряховица. Тормозът към хората от третата възраст най-често е от деца и внуци заради имоти или пари. Един от последните случаи, по който работят експертите от сдружението, е свързан с възрастна жена, тормозена от нейния син заради наследствен имот. Жертва на агресията става не само майката, но и сестрата на насилника. Оказва се, че преди близо 15 г. възрастната жена е търсила помощ в Център “Мария” заради тормоз в семейството от страна на съпруга ѝ. Този случай е като по учебник, защото децата, израснали в подобна семейна среда, приемат насилието за нормално. Техният критерий за лошо, който се свързва с болка и страдание, се деформира и на по-късен етап те самите стават агресори или мълчаливи съучастници, ставайки свидетели на насилие.
“Ако един човек никога не се е сблъсквал с насилието под някаква форма и в един момент му се случи подобно нещо в неговото семейство, обикновено първата реакция е да потърси помощ. Но ако е израснал в такава среда, той развива търпимост, защото познава само този модел и го приема за нормален. И така възпитава и децата си. Затова моделът на насилието е мултиплициран през поколение, което е ужасяващо. Ако човек познава и знае, че има и друг начин на живот и по-здравословна среда, той ще се стреми към него. Но ако не я познава, трябва да се случи нещо, което да отключи търсенето на помощ. Имаме например случаи на 20-годишна системна зависимост от насилието”, разказва Людмила Цветанова, управител на Център “Мария”. Според нея темата за

домашното
насилие вече
не е табу

както преди 20 г., тъй като все по-открито се говори по темата. Но също така отчитат, че проблемът с насилието е най-сериозен в малките населени места, където често няма никакви социални услуги, към които да се обърнат жертвите. Често присъствието на районен инспектор е два пъти седмично, а на социалния работник един път в месеца.
А когато става въпрос за тормоз от страна на деца и внуци, възрастните хора стават още по-безпомощни, опитвайки се да оправдаят техните постъпки и прояви на жестокост. Най-често смятат, че случилото се не е насилие и се дължи на нервен изблик, липсата на работа, разбито семейство и т.н. Търсенето на помощ става най-често след жесток побой, след който обикновено съсед или друг страничен човек подава сигнал за случващото се в дома на жертвата. “Много от възрастните хора, които стигат до нас, съжителстват с порасналите си деца. Някои от тях са загубили собствените си семейства, нямат работа или злоупотребяват системно с алкохол или наркотици. Често са без доходи и разчитат само на парите на възрастния си родител”, разказва още Людмила Цветанова. Тази тенденция на увеличаване на агресията към възрастните хора започва да се проявява преди няколко години, но за съжаление подобни случаи се “хващат” много трудно. Когато става въпрос за насилие над дете има т.нар. координационен механизъм на взаимодействие между институциите, който бе въведен през 2011 г. Всяка община има такъв мултидисциплинарен екип и при всеки сигнал за дете в риск, той се събира и в рамките на 24 часа се взима решение относно закрилата на детето. Но при случай на насилие над възрастен, т.е. пълнолетно лице, няма подобна координация между институциите. Това на практика оставя жертвите незащитени. От Център “Мария” отчитат и друг тревожен факт –

все още
насилието над жени се
приема
за нещо
нормално.

Това сочат резултатите след проведено проучване в Г. Оряховица. Данните показват, че всички анкетирани категорично отхвърлят насилието над деца. В същото време при формулиране по същия начин на въпроса за насилието над жени резултатите показват, че едва под 50 % от анкетираните го отхвърлят. Останалите оправдават действията на насилника с поведението на жената или посочват други причини, с които жертвата е провокирала агресора. А статистиката на неправителствените организации показва, че у нас всяка четвърта и дори всяка трета жена е жертва на домашно насилие. Което означава, че всеки човек има в близкото си обкръжение поне някой, който е жертва на агресия.
От “Център Мария” отчитат, че след извънредното положение, въведено заради COVID-19, има увеличаване на броя на потърсилите помощ заради насилие у дома. Една от причините е, че по време на двата месеца изолация жертвите са прекарали времето заедно с насилниците и са били лишени от възможността да потърсят помощ. Несигурността, опасността от загуба на работа, липсата на пари и други фактори са само част от причините за ескалиране на насилието. Интересен факт е, че загубата на работа по скалата за тревожност се равнява на загубата на близък, допълва Людмила Цветанова. Затова се очаква сигналите за домашно насилие да продължат да нарастват заради оставането на много хора без препитание. А търсенето на помощ не винаги е лесно. “Когато човек потърси помощ, първо трябва да сподели какво е преживял, което е много трудно. Тук се появяват чувства като срам, страх, гняв, обида, докато се стигне до обективните факти, за да се оцени случаят има ли риск за живота и здравето на този човек и колко е висок той. Има хора, които толкова години са търпели насилието, че не си дават сметка, че то е животозастрашаващо.
Ако се прецени, че има опасност за живота и здравето на жертвата, трябва да бъде изведена и настанена някъде”, разяснява Людмила Цветанова. Съответно веднага се подава искова молба в съда и в рамките на 24 часа излиза заповед за незабавна защита. Тя важи до излизане на решението на съда по делото, което става в рамките на месец.
Това обаче се оказва само първата част от излизане от омагьосания кръг на домашното насилие. Защото след съдебното решение започва не по-малкото изпитание – напускане на жилището на жертвата или насилника, често потърпевшият остава без доходи. И ако жертвата няма работа или финансова сигурност, рано или късно се връща при насилника. “Този процес е много дълъг и не приключва само с решението на съда. Когато стане въпрос за извеждане от семейната среда, се оказва, че често няма места, където жертвите да бъдат настанени. Не стига, че е травмиращо да напуснеш дома си, но се оказва, че често тези хора няма къде да отидат. От следващия месец ще заработи кризисният център във В. Търново, но досега търсехме места в други области. В цялата страна има 13-14 такива центъра. Настаняването в тях означава пълна промяна на целия живот. Напускането на дома, преместването на друго място, особено ако има и деца, е много трудно и някои от жертвите не издържат и се връщат обратно в семейството. Затова е важно да има повече кризисни центрове и сдружения, в които жертвите да намират помощ и подкрепа, за да преминат през това изпитание. Освен във В. Търново предстои да бъде изграден кризисен център и в Г. Оряховица, обясниха от сдружението, което от години се бори с домашното насилие.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново