Максим Драгошев Методиев е роден на 24 юли 1997 г. Завършил е СОУ “Емилиян Станев” във Велико Търново. В момента учи в Москва в Президентска академия – РАНХиГС (Российская академия народного хозяйства и государственной службы при Президенте Российской Федерации), специалност Международни отношения. Сега е в подготвителен факултет с интензивно изучаване на руски език и хуманитарни предмети.
Максим е син на известния великотърновски онкохихург д-р Драгош Методиев. Той е един от малкото великотърновски младежи, избрали да продължат образованието си не в САЩ и Европа, а в Русия.
– Максим, защо избра да учиш в Русия?
– Изборът ми беше между Англия и Русия, като в първата държава бях приет в два лондонски университета. Макар и да знаех за програмата на Руския културен център, не се възползвах от нея до последния момент. Избрах Русия, защото е страна с много възможности, но малко хора осъзнават това. Сърцето ми подсказа, че слънцето залязва за запада и докато гледах подготовката за Брекзит, реших, че там не е моето място. Успях да подам документите си на 29 февруари и, слава Богу, че годината беше високосна, защото това беше крайният срок.
– Какво е качеството на образованието в твоя университет?
– Президентската академия се нарича така, защото е под патронажа на президента на Руската федерация. Колективът от преподаватели е на световно ниво. Провеждат се международни форуми, развита е клубната дейност. Към всеки студент се усеща индивидуално отношение, никой не остава незабелязан. Най-много ми допада фактът, че след завършването няма да мисля за това как да платя студентските такси. Системата е образователна, а не комерсиална.
– Защо малко младежи от България избират руски университети, при все, че правителството предлага безплатно обучение за българи?
– Напротив, поради големия интерес към образованието в Русия квотните места бяха увеличени от 190 на 300, като всяка година има значително повишение. Такава промяна се случи само с България, независимо от лошите отношения. Русия отскоро провежда тази политика, ще е нужно още време, за да се доусъвършенства и разрасне.
– Как виждаш своята реализация, след като завършиш? Ще се върнеш ли в България, или предпочиташ работа навън?
– За момента смятам, че ще остана навън, и по-точно тук. Силно съм мотивиран да се възползвам от огромната липса на кадри в Русия, за да намеря своето място под слънцето.
– Какво най-много те впечатлява в Русия като държава – общество, стандарт на живот, икономика, социални услуги?
– Изумява ме издръжливата и дълбока душа на руския човек. Изумява ме топлината, с която приемат чуждите, независимо от факта, че са заобиколени с врагове. Също така духовността, прогреса, саможертвата, възможностите. Русия е мултиетническа държава, но с дълбоки културни традиции и най-вече – велика сила.
– Кои са проблемите пред Русия сега?
– Подобни са на тези, пред които сме изправени в България – демографска криза, корупция, бюрокрация, загуба на национално самосъзнание до някоя степен и най-вече проклятието на суровия ресурс. Има още един проблем, който озадачава всеки руснак. Кой ще наследи Путин? Мнозина смятат, че няма кой да влезе в обувките на президента, но това е в неясното бъдеще.
– Кои са най-вълнуващите ти преживявания там до момента?
– Първата ми разходка до Кремъл ме остави без дъх. Докато ходех, гледах история. Всеки път, когато пътувам там, оставам впечатлен. Освен това имах възможността да участвам в различни образователни кръгли маси и дискусии, да се запозная с нови невероятни хора. Всичко това оставя по малък отпечатък върху мен.
– Как оценяваш отношенията между нашите страни през последните години?
– Отношенията между България и Русия стремително вървят надолу, което е против българските национални интереси. Въвеждането на санкциите и замразяването на “Южен поток” са само примери как българският бизнес и бюджет пострадаха поради сляпото следване на чужди нареждания.
– Какво би казал на върлите противници на Русия, които често се изявяват по българските медии?
– Не вярвам, че с тях имаме много обща дума. Либерализмът излиза от мода, затова няма нужда от полемични спорове, но ми е тъжно, че не един път са ме питали защо нашето правителство е толкова враждебно. И са прави – на нашите умереният тон не е присъщ.
– За какво мечтаеш?
– Занапред искам да започна своя предприемаческа дейност. Ако успея, ще помогна на всеки един, на когото мога. Това е моята мечта – да помагам.
– Как прекарваш свободното си време?
– Изучавам чужди езици, чета и прекарвам време с близките ми хора и приятели. Свободното време се превръща в много ценен и желан предмет, когато живееш в огромен мегаполис.
Мила МИЛЧЕВА, сн. личен архив
