“Нове – сърцето на легиона” е на път да превърне Свищов в световна туристическа атракция

Възстановените археологически паметници от късноантичния римски град Нове могат да превърнат Свищов в привлекателна дестинация за туристите от цял свят. На площ от 7000 кв.м е разположен Щабът на Първи Италийски легион със светилището на знамената. Посетителите вече могат да се разходят и сред реставрираните останки на епископския комплекс заедно с базиликата, която е втората по големина на Балканския полуостров.
По оценката на специалистите Нове е най-добре експонираният обект от римската епоха в цяла Европа. Това стана възможно благодарение на дейностите по проекта “Нове – сърцето на легиона” на Община Свищов. Разработката спечели финансиране в размер на над 5,8 млн. лв. по Оперативна програма “Регионално развитие”, като близо 300 хил. лв. са подсигурени от Общината. Древният град “оживя” преди седмица по време на осмото издание на Фестивала на античното наследство “Орел на Дунав”. Тогава за първи път Римската крепост отново се превърна в арена на маршове на легиони, гладиаторски битки, варварски нашествия, борби, състезания и куп изненади, които пренасят гостите във времената на древните ни предци.
На брега на Дунав край Свищов се намира един от големите римски военни лагери, каквито по българските земи има общо четири, обясни археологът доц. д-р Павлина Владкова от Регионалния исторически музей във Велико Търново, която от години проучва обекта. Нове е създаден в средата на I век, като от 69-70 г. там е настанен Първи Италийски легион с цел да защитава границите на Римската империя от варварите. Легионерите остават там до Късната античност – първата четвърт на V век. През V-VI лагерът постепенно прераства в цивилно селище и в град.
Сега Нове е най-добре проученият римски военен лагер по Долния Дунав, категорична е доц. Владкова. Археологическите разкопки в района са започнали през 1960 г. с участието на български и полски учени. В съвместната експедиция участват археолози от университетите във Варшава и Познан, а от българска страна им партнират специалисти от Националния археологически институт с музей в София и РИМ – Велико Търново.
Принципията, както се нарича Щабът на легионерите, е открита и проучена изцяло от полските археолози, които са работили на обекта цели 45 г. Върху оригиналните зидове са възстановени колонадите и конструкциите на сградите на щаба, както и Светилището на знамената и част от термите на Легиона. За доизграждането им строителите са използвали хоросан, приготвен по антична рецептура. Щабът представлява огромен двор от 7000 кв.м, който сега е оформен като сцена на открито. В него се влиза през прецизно и богато оформен портик, разположен откъм главната улица на лагера. Сега портикът е изпълнен в обем от съвременни материали. В двора се е събирал целият легион, който наброява около 6000 души, за различни церемонии, служби, военни обучения и т.н. От двете страни на двора има големи галерии, също с портици, в които са били разположени канцеларията на лагера, малки работилници за ремонт на оръжията, клубове на офицери и други канцеларии. Сега там са експонирани откритите по време на разкопките надписи и архитектурни детайли.
Най-добре е запазена южната част на Принципията, където се намират най-важните помещения за администрацията на всеки легион. Едно от тях е Светилището на знамената, където са били съхранявани флаговете на легиона. Там са и двете съкровищници – касата на легиона. Помещенията са малки, но за по-голяма сигурност са с много дебели стени. Недалеч се намира и офицерският клуб, като на разположение на висшите военни е имало всевъзможни екстри, включително и подово отопление. Сред експонираните паметници са и двете трибуни на Щаба, от където са били провъзгласявани важни императорски укази. В комплекса има и една голяма зала – базилика милитари, където са се провеждали съдебни дела и други официални срещи, свързани с легиона.
Другият реставриран обект е епископският комплекс, който се простира на над 8000 кв.м Той датира от IV-V век, когато Нове се превръща в един от големите центрове на ранното християнство. Базиликата е втора по големина на Балканския полуостров и е изградена върху ранните легионни терми. Те са много големи и са подарък за легиона от император Хадриан затова, че неговите войници са се представили много добре по време на войните с даките, обясни доц. Павлина Владкова. Баните заемат огромна площ и представляват цял един квартал, ограден от четири улици. От тях са отлично запазени различните басейни с топла, студена и гореща вода, съблекалните, вътрешният двор, балестра за физически упражнения, многото административни помещения и зали. Сега тази баня се намира под базиликата, затова не е цялостно експонирана. Но все пак могат да се видят части от нея с няколко басейна и една латрина (римска тоалетна), сподели археологът.
Част от епископския комплекс е и т.нар. малка базилика, в която епископът е посрещал делегации и гости в цивилния град. Храмът е с много богата украса и тухлена настилка. На обекта може да се види в оригинал и баптистерият – специално помещение извън базиликата с цел покръстване, изградено през V век, когато започва цялостната християнизация на населението на Балканите. В непосредствена близост се намира и мартириумът, където са били съхранявани мощи на светци.
Благодарение на проекта в Нове са били монтирани много информационни табели на български и английски. Така дори без екскурзовод всеки посетител може да научи повече за историята на паметника.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ