Цвета Недева е учител по български език и литература в СУ “Емилиян Станев” във В. Търново. Преди две години тя става страстен почитател на високопланинския туризъм, като за този кратък период успява да достигне и до базовия лагер на връх Еверест, намиращ се на 5364 м надморска височина. За Цвета планината вече не е просто място за отдих, а нещото, което е неизменна част от живота.
В началото тя започва като обикновен турист, ходела със свои приятели на екскурзионни пътувания до Рила и Пирин. След това се включва в група, с която изкачва Митикас – най-високия връх в планината Олимп в Гърция, с височина 2917 м. Това ново хоби започва да я завладява все повече. На връщане от дома на боговете, в разговор с водача, осъзнава, че планината се променя изключително динамично и разполага с немного време, за да се докосне до високата планина. Но за да стигне до тези непознати и екстремни хоризонти, е нужна предварителна подготовка. Препоръчват ѝ великотърновския алпинист Милен Джановски, който би могъл да я подготви за изкачвания до труднодостъпните части на високите планини. Той е Човекът, който ѝ отваря очите и вратите към високите планини, запознавайки я с основите на алпинизма. Тренировките започват на скалите в местността Устето край Велико Търново, които са изключително подходящи за целта. Там тя научава няколко безценни урока, които ѝ помагат и в живота.
“Когато се изправиш срещу скалата, няма кой да ти помогне. Там си ти и разчиташ само на себе си и на човека, с когото катериш. Дотогава бях свикнала винаги, когато искам нещо, да вървя напред и нагоре. Да се боря и да упорствам. Но скалите ме научиха, че назад и надолу също е правилният път. Научих, че в планината никога не трябва да се влиза на всяка цена. Влизаш със смирение и си готов във всеки един момент да се върнеш, ако върхът не е готов да те приеме”, казва Цвета. Катеренето на скалите я научава и на друго важно нещо, което ѝ е от помощ и като човек и учител – “Когато попаднеш в трудна и безизходна ситуация и не виждаш следващата стъпка, променяш позицията. Винаги има начин, просто трябва да промениш перспективата и гледната точка и ще виждаш, че пред теб се откриват неочаквани възможности”.
Следващото предизвикателство за учителката са Карпатите, където изкачва най-високия връх в Румъния – Молдовяну, с височина 2544 м, и вторият по височина – Негою (2535 м). В един момент намерението ѝ да се докосва до непристъпни върхове се развива спираловидно и тя започва целенасочено да се подготвя, като тази цел я прави още по-концентрирана, организирана и вдъхновена.
“За да изкачиш който и да е връх над 3000 м н. в., трябва упорит труд, системност и последователност. Изисква се да се поддържа както физическа издръжливост, така и добра техническа подготовка”, споделя Цвета.
Величествените Алпи също не остават пренебрегнати от нея. Лятото обикновено отсяда в района около град Шамони в Източна Франция, намиращ се в подножието на най-високия връх в Западна Европа – Монблан (4810 м). Там опознава и много от перлите на Френските и Италианските Алпи. През месец юни успява да изкачи “царят на Източните Алпи – Гросглокнер (3798 м) по ръба Stьdlgrat.
Благодарение на високопланинския туризъм Цвета споделя, че е успяла да изхвърли от себе си много излишен багаж в пряк и преносен смисъл. Във финансов план учителката преориентира средствата си така, че да постига целите си в тази област. И в един момент попада в Хималаите – планината, която я пленява.
“Това бе най-високата ми цел за тази година. За мен представляваше интерес да се запозная с онази различна култура. Беше ми любопитно да видя ледопада Кумбу в подножието на Еверест, да усетя енергията на Хималаите”, разказва Цвета.
Пътят ѝ започва със столицата на Непал – Катманду. Първите впечатления, изпъстрени с ярки цветове, силни аромати на подправки и ароматни пръчици, я връхлитат със същата сила, както беднотията, мръсотията и трафикът. Катманду – този шарен калейдоскоп от висящи кабели и човешки съдби, я обсебва и омагьосва. Но най-магнетични са очите на местните – големи, топли, усмихнати и ведри, въпреки тежкия живот. В Непал най-голямо впечатление на Цвета правят хората, със своята гостоприемност и спокойствие. Домовете им са винаги отворени за гости и всеки е готов да помогне, ако е нужно. Всичко в Непал се случва бавно и без излишно напрежение – нещо, което там е буквално жизненоважно, защото на тази надморска височина всяко допълнително напрежение е разход на енергия. А в тези географски ширини съхраняването на енергията е едно от най-важните неща.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив
(В следващия брой очаквайте втората част от разказа
на Цвета Недева)
