Владимир Николов – директорът новатор

Публикувано на пт, 22 май 2020
1317 четения

“Когато стана ясно, че съм един от петимата наградени, се зарадвах истински. Почувствах щастие, защото няма да крия, че измъчих доста част от колегите си. Години наред им повтарях, след като сам го бях осъзнал, че българското училище e нужно да се промени, а нашето е едно от тези, които трябва да задават верния тон”, с тези думи започва разговорът ни Владимир Николов, директор на ОУ “Бачо Киро”, който в месеца на българското четмо и писмо получи наградата “Св. Иван Рилски”, която всяка година Министерството на образованието и науката присъжда на 11 май на най-изявени училищни директори.
По думите му със смяната на икономическата система през 1989 г. сме пропуснали да направим верните стъпки в посока на това да променим образованието. “След 10 ноември разбирах, че нещо се случва и че трябва да има нещо ново, зад което да застанем. Бяхме захвърлили едни идеи и ни бяха нужни нови. Мислех, че тази ниша ще бъде заета от религията, но се оказа, че нашата църква не е готова да поеме такава отговорност.
“В обучението по история наблягах на патриотизма, възпитавах децата, че България е велика и незаменима. Често в часовете рецитирах на учениците песента “Даваш ли, даваш, балканджи Йово” и успявах да ги разплача. Те разбираха какви опасности от физическото ликвидиране на народа ни са съществували.
Поколенията обаче бяха започнали да се променят. Когато през 1993 г. влязох в един от класовете и започнах да рецитирам за балканджи Йово, от страна на децата нямаше никаква реакция. Попитах ги не потрепва ли нещо в тях. Стана едно дете и ми каза: “Г-н Николов, на мен нищо хубаво не ми говори този текст. От него аз разбирам единствено, че ние сме били толкова жалки, беззащитни и неспособни да се защитим като народ, че сме се довели до там да ни режат краката, да ни изтръгват сърцата, да ни избождат очите. Това ли е нещото, което трябва да научим от историята?!”
Тези думи накарали Николов да се замисли и да осъзнае, че е изгубил няколко поколения. “Години наред стискахме историята под мишница и я развявахме като байрак, за да покажем колко сме били велики, защото сме страдали, но не можехме да извадим поуката от нея. А поуката е, че сме били слаби и беззащитни, но пък имаме безценната способност да оцеляваме. Ние сме единствената държава, която е оцеляла 1300 години на Балканите. Моят преподавател Гого Плетньов казваше: “Запомнете, ние не сме велики като империя, ние сме велики в способността си да оцеляваме, само дето не можем да оценим това наше величие”, споделя Николов.
Според него все още в съзнанието на хората от неговото поколение битува мнението, че преди промените сме били на верния път. “Тогава готвехме децата за всестранно и многостранно развити личности, а такова нещо няма, защото хората имат успехи само тогава, когато са развили своите силни страни. Ако караш една риба да се катери на дървото, тя цял живот ще си мисли, че е най-тъпото същество, защото не ѝ се получава. Ние точно това правим – караме децата да учат математика като забравяме, че някои могат да пеят, а други да танцуват, трети да бутат с ръчички. У нас, в България, учениците имат 1 час трудово в седмицата, а в Швеция – 2 пъти по 80 минути. Там децата работят – коват, нагряват, режат с истински инструменти. Когато ги видях, осъзнах, че съм на правия път в желанието си за промяна.
“Станахме Иновативно училище с ясното съзнание, че трябва да сменим модела на управление на училището и модела на управление на учебния процес. Едно училище лесно се управлява административно с новите технологии. Сега всичко е в компютрите, в т.н. облаци. Хартията, която използваме, намаля със 70-80 %. В администрацията беше по-лесно, по трудно беше да променим нещата в областта на преподаването, защото никой от по-опитните преподаватели не знаеше как да преподава в тази нова среда. Пак казвам, не бяхме учени да откриваме силните страни на индивида, а новото време, в което живеем, изисква именно това. Не може да искаме всички деца да са добри по математика, защото само 25 % от тях имат бърза и услужлива памет, която да им помага при изучаването ѝ. Започнах да се опитвам да отказвам колегите от стария начин на преподаване. Постоянно ги съветвах да имат друг тип общуване с децата. На едно дете не трябва да му даваш готовите отговори, то само да мине през пътя на познанието. Защо ли?! Защото днешните деца имат цялото познание в телефоните си. Много често питат за какво ни е това или онова, след като могат да го намерят в интернет. Мисленето на децата се промени. То започна да прилича на начина на работа на компютъра”, споделя Владимир Николов и посочва още един пример от практиката си, който потвърждава тезите му. “През 2011 г. с Елеонора Чаргеланова работехме по поредния проект с едни германци. Вечерта си говорим с тях. Ръководителят на тяхната група ми каза, че не иска да прави повече проекти с нас, защото нашите деца много знаели. Наясно били кои са студените, топлите морски и океански течения, знаят кои са най-високите върхове в света, могат да изброят столиците на всички държави. Останах доволен и обяснявам на децата каква висока оценка са получили. Едно от момчетата обаче ме погледна въпросително и ми каза: “Г-н Николов, да благодарим на немските преподаватели за комплимента, но вие сигурен ли сте, че не са се шегували с нас. И ми обяснява, че един от немските ученици си правел планове да не ходи никъде да учи след 10 клас, а да завърши двегодишен колеж и да стане пожарникар. И като си получи още първата заплата ще може да отиде да види всички тези течения на място, а аз, ако не отида да добия някоя специалност, която да е добре платена, само ще ги чета по учебниците, макар и да не ме интересува. Замислих се върху думите и споделих разговора с колежката, а тя ми каза, че момчето ми е задало въпрос, а не ми е дало отговор.
Ние учим децата да имат обща култура в много задълбочен и безсмислен при съвременните технологии вариант, с много обемни структури от съдържание. В седми клас децата учат, че заекът има 3845 частици, 18 от които са описани с латинските им наименования. Защо трябва да им пълним главите с това, защо трябва да учат за синус, косинус, тангенс, котангес?! Това са знания, които трябва да има един строителен инженер. И разбрах защо им е толкова тежко на децата, защо губят смисъла”, обяснява директорът.
Владимир Николов станал учител в ОУ “Бачо Киро” през паметната 1989 г., а от 2006 г. е негов директор. Родом е от Самоводене. Да преподава, не била детската му мечта. Първо искал да бъде тракторист, а после моторджия. Страстта към високите скорости не го е напуснала никога и днес продължава да кара своя мотор.
“В младежките ми години сцената ме привличаше много и реших да стана артист, дори кандидатствах във ВИТИЗ. На втория тур ми дадоха етюд да гася пожар. След изпълнението ми комисията каза, че така съм гасил пожара, че по-скоро съм щял да запаля и съседните къщи. Актьорската ми кариера се провали, преди да е започнала. После отидох в казармата, където реших да погледна по-сериозно на живота. Трябва да призная, че доста се бях саморазглезил. Баща ми беше ангажирано партийно величие на местна почва, беше заместник на другарката Кемалова. Нямаше много време за семейството си. Беше отдаден на партийната си работа. Майка ми беше начална учителка. Лесно се бях изплъзнал от родителския контрол”, признава Владо Николов.
Записал история във ВТУ. Истинското му желание да стане учител дошло, след като започнал да учи археология. В ония години с Иван Църов, който днес е директор на музея, били членове на групата “Тера Антиква Балканика”, която работела на Никополис ад Иструм, на Нове и Античния център по керамика в Павликени. След като не получил назначение в музея, а вече имал деца, Николов решил, че трябва да започне някъде по-стабилна работа. “Не крия, че с протекциите на баща ми започнах работа в Пионерския дом. Идеята беше после да стана учител в новото училище “Емилиян Станев”. Да стана преподавател исках и защото щях да имам така мечтаната от мен сцена. В случая това беше подиумът пред черната дъска”, спомня си с усмивка днес Николов.
Казва, че директорът на едно училище трябва да е готов да влиза в различни роли, да е добър организатор. Признава, че е имал добри учители. “От Надка Върбанова, която беше преди мен на поста, съм се учил на добрина, а от Гинка Стефанова, която създаде училищата “Бачо Киро” и “Емилиян Станев”, съм се учил да размахвам пръст, да бъда амбициозен и да преследвам идеите си до край”, обяснява той. Когато назначава нови учители, гледа те да са максимум на 32-33 години, защото не са обременени и не ги е обзела рутината, но е категоричен, че гръбнакът на учителския състав в неговото училище са преподавателите на възраст между 45 и 50 години.
Онлайн обучението не е новост за Николов. В последните години той неведнъж си е мислил, че и този момент ще дойде. Много бързо с колегите си се адаптирали към новата ситуация. Били готови за нея, защото имат изкарани 7-8 обучения по компютърни технологии.
Един от големите минуси на онлайн обучението е, че сега училището е празно. Липсва шумът, детският глъч. Тишината обаче още повече помага на Владимир Николов да осъзнае, че училището е неговият втори дом. Защото тук, заедно с общите усилия е успял да направи така, че училището да започне да сменя парадигмата. Училището е мястото, където освен неговите има и още много деца – учители и ученици, които с топлина и бащинско чувство нарича – “чеденце”.
Весела КЪНЧЕВА
сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново