Веселин Маринов: “Горчиво вино” отвори вратите на моята музикална кариера

Публикувано на вт, 14 Февр. 2017
1055 четения

Една от песните, които днес ще звучат най-много в България, е “Горчиво вино” в изпълнение на Веселин Маринов.
Наричат го певеца на виното и любовта, защото изпя едни от най-големите хитове в българската музика, свързани с тези две понятия. Обичан и критикуван, певецът от Полски Тръмбеш години наред е сред най-популярните лица на музикалната сцена. Доказателство за любовта на народа към неговото творчество са концертите му, които винаги са пред препълнени зали, завършват с публика, станала на крака, и нескончаеми бисове. Последният му грандиозен концерт в зала “Арена Армеец” в София доказа, че Веселин Маринов е голямо име в българската музика.

– Какво би бил Веселин Маринов без песента “Горчиво вино”?
– Винаги има начало за един изпълнители, за популярните хора като цяло, от където започва онзи момент, в който разбираш, че многото труд, пренебрежението, обидите и безсънните нощи са си стрували. Така се случи и при мен. 12-13 години, след като започнах моята творческа дейност, се появи песента “Горчиво вино”. Тя дойде, след като вече бях преминал безпътието на незнанието, мигове, в които дори съм намразявал музиката, заради незачитането на новите ми проекти. Песента беше онзи връх, в който хората разбраха, че съществува певецът Веселин Маринов. Преди нея бях едно младо момче, на което малцина знаеха името. С идването на “Горчиво вино”, последвана от “За теб, Българийо” и “Ти си любовта”, за мен се отвориха вратите на моите мечти, свързани с концертите и албумите.
– Веднага ли усети, че ще стане хит?
– Хубавата песен си личи отвсякъде. Тогава нямах опита, който имам сега, за да мога още при създаването на един нов проект да усетя как ще се приеме дадена песен.
През 1994-1995 година интернет все още не беше завладял живота ни, както сега, и все още медиите излъчваха българска музика. Затова тези песни станаха безкрайно популярни, те бяха многократно излъчвани, защото са хубави и се превърнаха в национални шлагери. Те влязоха в албума ми “Горчиво вино”, който и до днес е сред най-продаваните албуми изобщо в България.
Сега максимумът е 12 000 тираж, а той беше с тираж 185 000 бройки. Не бива да се забравя, че тогава имаше и пиратски копия, които никой не контролираше. В основата на този грандиозен успех е песента “Горчиво вино” и до днес тя си остава моя визитка.
– Да поговорим за виното, самият ти какви вина предпочиташ?
– Аз обичам българските вина, това е най-важното, което трябва да кажа. Доскоро пиех само червено, но вече и розето присъства на масата ми. До преди 15-20 години не пиех и една глътка алкохол. Докато сега много обичам по една чаша червено вино вечер или хубаво розе. Любими са ми червените купажни вина на няколко български изби.
Песните за виното ме превърнаха в много желан и ухажван гост за празника Трифон Зарезан. Канят ме от изби в най-различни райони на България, където хората празнуват. Благодарение на контактите с техните собственици имам хубава колекция, така и започнах да пия вино.
– Любими сортове имаш ли?
– Всяко вино може да е хубаво, ако е направено добре. Допада ми френският сорт сира, който навлезе от няколко години в нашите винарни, каберне совиньон също е много хубаво вино и мерлото. Аз много харесвам и мавруд, който на много малко места се прави както трябва. Най-вече в полите на Родопите, районът около Пазарджик.
– Каква трябва да е компанията за чашата с хубаво вино – на някоя дама или мъжка?
– И двете компании си имат своите предимства. И двете са приятни,

човек не би седнал
да пие вино с хора, които са му
безразлични.

Аз имам 5-6 приятели, които са много различни, но ми е хубаво да седна с тях на раздумка. Скоро карахме с някои от тях ски и имахме 2-3 хубави вечери, в които имаше и бутилка вино. В същото време винаги, когато намеря някое много хубаво вино за вкъщи, си казвам, че ще го изпия с моята любима жена, никога не си казвам, че ще го изпия с приятели. Когато стане дума за вино, винаги първо се сещам за чувствата, за любовта.
– Колко е богата колекцията ти?
– Аз имам една малка винарна, в която мога да побера около 120-130 бутилки. Пригодил съм си едно място, не е голямо, но засега ми е достатъчно. Имам и хубави ракии. Хващам се, че приличам на баща ми. И той не пиеше много едно време, но обичаше да покаже, да се похвали с неговото вино.
Имам 40-50 бутилки от всеки сорт, но гледам много да не ги задържам и често подарявам от тях. Обичам младите вина, когато станат на 10-12 години не ми е такова удоволствие да ги пия.
– Чужди вина имаш ли в колекцията си?
– Да, но не са ми любими. Аз съм си патриот, но не от това, просто на нашите вкусът ми е много по-приятен.
– Кое е най-хубавото мезе за червеното вино?

– Няма по-хубаво мезе от
Еленски бут,

който има неповторим вкус и си пасва идеално с едно хубаво червено вино. Той е на първо място, няма друго мезе за мен. И до ден днешен в камерата имам по едно малко резервно парче, което съм си взел по време на Празника на Еленския бут. Винаги си купувам по няколко хубави резена. Това е деликатес, който не е за наяждане, а да си режеш по малко и виното да върви още по-добре.
– Чувала съм, че татко ти е правел вино?
– Да, татко се занимаваше с това преди години. Имахме една голяма бъчва, която събираше близо тон. Всяка година правеше вино и се хвалеше с продукцията си, но поостаря и вече няма вино.
– А теб някога привличало ли те е винарството?
– Преди години съм си мислил, че много неща не са за мен. Било ми е странно, като видя как хората гледат домати, краставици, овошки, ашладисват. Чудил съм се, но изглежда, че с годините човек променя начина си на мислене. Имам много приятели, които са заможни хора, гледат някакъв вид зеленчук и се радват като малки деца на продукцията си. Заложено ни е явно в природата, защото могат да си купят най-доброто качество от тези зеленчуци, без да мислят за цената. Така и аз от скоро време се замислям за това усещане. Представям си какво е да правиш вино. Много мои приятели правят вино и знам с какво чувство носят каничката, когато я поднасят на масата.

И до ден днешен смятам, че
най-хубавото вино е домашното,

колкото и да е направено и скъпо не може да е по-хубаво от това, което е направено в някоя маза. Неговият аромат е друг, трудно ми е да го опиша.
– Явно се замисляш и да започнеш да правиш вино?
– За такова нещо човек трябва да има условия – да имам къща, да се задържам дълго време в нея, за да мога да го претакам. Правенето на вино не е само да изсипеш 500 кг грозде в един съд, важно е да знаеш технологията и да го правиш с любов. Виждал съм от баща ми, но тогава бях ученик и не съм вниквал в детайлите. Не е проблем и сега да го науча, но трябва да имам условия. Не бих правил вино в пластмасов бидон, трябва да е в бъчва. Трудно се прави такова вино. Сигурно никога няма да правя вино, но съм убеден, че е много хубаво. Пък знае ли човек?! Имам желание да си купя къща в някое старо село, да си я натъкмя и да си правя по-дълги уикенди, защото е време да помисля и за себе си. Ако това се случи до 2-3 години, ще опитам да правя и вино.
– Кой е най-хубавият ти Трифон Зарезан?
– Най-хубавите ми празници са свързани със Сухиндол, когато Лозаро-винарската кооперация там цъфтеше по времето на Трифон Драгиев. Всеки един Трифон Зарезан беше един от най-големите празници, които въобще съм преживявал в живота си. Там хората почитат виното от столетия и мъжете обличат везаните ризи на своите предци, в които сякаш е втъкана магията на виното. Няма да забравя тези 10-15 години от живота си, в които на 14 февруари съм бил. Песента “Трифон Зарезан” е посветена на хората от Сухиндол и на този ден в мислите си аз винаги се връщам там.
Весела КЪНЧЕВА, сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново