За втори пореден път в малкото планинското градче Фундата, Република Румъния, се провежда военно-исторически фестивал на тема Първа световна война. С нищо забележимото селище с основен поминък животновъдство, производство на млечни продукти и туризъм в миналото е било граница между две империи Австро-Унгария и Румъния. През мрачната 1916 година то става мястото на първата среща на двете армии, в която падат и първите жертви на войната.
Днес скромен мемориал напомня за страшните събития, а провежданите военно-исторически фестивали имат за цел да се запознаят днешните граждани с историческата действителност, взетите политически решения и да се даде нагледен пример за навиците, уменията и облеклото на тогавашните войници, офицери и граждани чрез анимиране на сцени от ежедневието и бойните деиствия. С тази трудна, скъпа и отговорна задача се занимават клубове по цял свят, които издирват, изучават старите правилници и устави, готварски книги, реставрират или изработват нови реплики на оборудването и униформите, правят демонстрации на воинските умения. Понякога се разиграват и отделни елементи от важни сражения.
С десетгодишния си опит Великотърновският клуб “18 Етърски пехотен полк” е заслужил мястото си на такива отговорни мероприятия – това е шестият пореден фестивал в чужбина за четири години. Разбира се, в състава на групата, освен търновци, са и хората от други клубове в страната, с които работим непрекъснато – Силистра, Шумен, София.
Тази година съставът на групата представи всички униформи от редник до старшина и от юнкер до полковник от българската армия, капитан от турската пехота и български медицински сестри от периода на Първата световна воина.
Пътуването през Карпатите си е приятно, но след слизането от автобуса и преобличането във военна форма нещата се промениха – групата се стегна и дисциплинира. На кратката церемония по откриването на фестивала присъстваха кметът на града, представителят на Европейската асоциация на реконструкторите барон Гарота, г-н Силвиан Йонеску, полковник Казазян – председател на НД “Традиция”, представители на клубовете, участващи във фестивала от Румъния, България, Чехия, Австрия.
Следващият ден започна по военному – строяване, вдигане на флага на домакините на пилон в центъра на лагера, закуска, подреждане на палатките… Началото на свободния достъп за граждани беше обявено за 10 часа. Докато закачим снимките от живота на клуба и от най-добрите реконструкции, които сме правили, последва нов сбор – по регламент на два часа командването на лагера се предава на следващия участник – след румънското знаме над лагера се издигна и българският трикольор – за да спазим традицията, че знамето е обърнато по време на война, то беше закачено обратно. Този факт бе обяснен на учудените зрители на румънски и английски, след което нашите часови застанаха на портала, а от групата се отдели демонстрационна част – показаха се хватки с оръжие, движение на стройи, а бъдещият офицер, випусникът на военното училище в Търново Ивелин Тодоров, демонстрира как с почти двуметровата пушка с поставан щик може да се изпълнят невероятни за публиката неща.
Демонстрацията беше повторена няколко пъти заради телевизионните камери, а накрая демонстрационната група изпълни същото упражнение групово. И отново строяване – този път австрийците командват. Но явно нашите снимки и разказите на три езика привличат повече хората от сухата немска реч…
Всяка група може да представи различни сцени от ежедневието на армията – нашият полкови бръснар разпъна такъмите и за час успя да привлече клиентелата под всеобщия смях на зрителите, а три щика и една дъска за мишена привлякоха децата в негласно състезание за хвърляне на нож. И за фон на всичко това се носеше българска песен, в съпровод с акордеон – бъдещият офицер Ивелин Тодоров, изглежда, владееше доста умения и извън строя. Пригласяха му свободните в момента войници от полка.
Поредната смяна – чехите, представящи чешкия експедиционен корпус в руската армия са на пост, а останалите се готвят за проверка – състезание за най-представителна палатка. Комисията е строга – за една паднала на земята войнишка шапка отборът на домакините отиде на последно място.
Обядът мина набързо, започна тренировка за сражението – то няма за цел да пресъздаде някое конкретно събитие, а дава представа за движението и командите на отделните армии по време на бойни действия. Разделихме се на две групи, от страна на отбраняващите се – германци, австрийци, българи и турци, настъпващи – румънци, руснаци. Две атаки, контраатака и след българското “На нож”, битката приключи. На другия ден повторихме демонстрацията, но местата на настъпващи и отбраняващи бяха разменени. В тази битка нашите санитари успешно евакуираха ранени, взводът се развърна от колона в боен ред, показани бяха всички маневри от онова време с невероятен професионализъм – все пак командваше подполковник Пенчев – човекът, който командва и учи бъдещите български офицери.
За изненада на публиката срещу нея беше направена една атака “На нож” от българската войска, което предизвика и уплах, и учудване от доброто владеене на оръжието. След което последваха снимки с юнаците, от което, както винаги, най-щастливи бяха децата.
Вечерта премина с културно-музикална програма и филм, в които основни участници в разиграните сцени бяха румънските ни колеги.
Домакините ни гостиха с местни ястия – чорба със свинско месо, кисело зеле с пушена сланина, сарми с агнешко или козе месо, кълцана наденица, качамак и няколко вида сирена.
Вторият ден мина по същите правила, но приключи по обяд – награди на участниците, ръководителят на търновския клуб Върбан Минев получи почетно майорско звание в румънския клуб “6-ти Доробански полк” и бутилка марково шампанско, флагът беше свален от пилона, прощален марш, обща снимка на участниците и всеки пое към дома.
Получихме още две покани – една за августовския фестивал в Ръжнов и една за догодина по същото време във Фундата. Пътьом започнахме да правим планове за още по-добро представяне.
Стефан СТЕФАНОВ
сн. авторът