На 26 юли се навършват 110 години от рождението ѝ
Райна Георгиева, скромна и отдадена на науката великотърновка, успява да промени състава на редицата от мъже академици и става първата жена, защитила тази престижна научна степен. Родена е на 26 юли 1902 година. Още като гимназистка в родното Велико Търново впечатлява с изключителната си любознателност и буден ум. Завършва първия випуск в Агрономо-лесовъдния факултет в София, където са приети едва 67 студенти. Тя е една от седемте жени, постъпили на обучение в новосъздадения факултет, който завършва през 1925 година. Веднага след дипломирането си учителства в няколко специализирани земеделски училища, където преподава трудната агрономическа наука. Изследователският ѝ дух и желание за научно дирене надделяват и от 1941 до 1948 година работи в Централния земеделски изпитателен институт. Отначало е сътрудник на известния наш учен Дончо Костов и това ѝ позволява да изгради свой научен мироглед в областта на генетиката и биологията.
От 1948 година, когато Агрономическият факултет се отделя от Софийския университет като самостоятелна Академия по селскостопански науки, Райна Георгиева е доцент, а от следващата година – професор.
В периода 1949 – 1967 година ѝ е поверена Катедрата по генетика и селекция. От 1952 до 1954 година е заместник-ректор на Висшия селскостопански институт “Георги Димитров”, приемник на Академията по селскостопански науки. С всеотдайната си преподавателска дейност Райна Ангелова обучава много наши специалисти и десетки аспиранти. Нейните млади сътрудници по-късно стават изявени български генетици и селекционери.
Пословичното ѝ трудолюбие и новаторско отношение към науката са оценени – заема следните високоотговорни постове: директор (1952-1955 година) и завеждащ секция “Генетика” в Института по растениевъдство при БАН (1961-1963 година). През 1961 година Райна Георгиева е първата жена учен в България, на която е присъдено най-високото научно звание – академик. В периода 1963-1966 г. тя е директор на Централната лаборатория по генетика в Института по растениевъдство при Българската академия на науките и завеждащ секция “Отдалечена хибридизация” при Института по генетика и селекция на растенията (от 1966 година). Великотърновци следят развитието ѝ и са горди с нейните научни постижения.
Академик Райна Георгиева работи в областта на теоретичните основи на генетиката и проблемите на хибридизацията при растенията. След упорита изследователска работа създава редица сортове, признати, а някои от тях и районирани за производство: Междинен лен № 434/80, № 434/82, № 434/109, Домати сорт А, сорт № 49 и зимен ечемик София 48-3. Едно от големите й научни постижения са създадените генетично сортове тютюн, устойчиви на най-разпостранената болест по растението – мозайката. Академик Георгиева е автор на множество научни изследвания и публикации в областта на генетиката и селекцията на растенията.
За високи научни постижения и изявена преподавателска дейност великотърновката получава редица държавни отличия и награди: “Народен орден на труда” (1950 г.), “Червено знаме на труда” (1959 г.), “Народна република България” I ст. (1964 г.), Почетно звание “Заслужил деятел на културата” (1969 г.).
Академик Райна Ангелова Георгиева умира на 25 юни 1983 г. в София. Остава светъл спомен както сред многобройните си ученици и специализанти, така и сред търновското гражданство.
КАТЯ МИТОВА-ГАНЕВА
Регионален исторически музей – Велико Търново
