Великотърновката д-р Камелия Пенева е сред най-добрите ветеринари в Бургас

Публикувано на пн, 11 Мар. 2019
1110 четения

Младата великотърновка д-р Камелия Пенева е сред водещите ветеринарни лекари в Бургас. Още от дете мечтаела да стане лекар, а трудностите по пътя ѝ не само не я спрели, а я научили на борбеност и отдаденост. Камелия е родена във В. Търново, в начален курс се обучавала в СУ “Емилиян Станев” с профил “Изобразително изкуство”. Но планоевете й за живота били други и за това продължила обучението си в ПМГ “Васил Друмев” с биология. След дипломирането си избрала да следва във “Ветеринаромедицински факултет” на Тракийския университет в Стара Загора. “Още в началните курсове на следването ни имахме възможност за стаж, но никой лекар не искаше “дете” в кабинета си. Затова беше много трудно да си намеря място, където да практикувам, тъй като все още бях 2 курс. Всеки иска стажанти, които са предпоследна или последна година. За мен вариантите бяха само два – Долна Оряховица и Бургас. Избрах Бургас и в момента, в който дойдох тук, се влюбих в града”, разказва д-р Пенева.
След като завършва висшето си образование започва работа за фармацевтични компании, тъй като заплащането е много по-високо, а реализацията по-лесна. “Където и да отидех, всеки ме питаше нещо за котката или кучето си. Вечер след работа тръгвах по адреси, когато някой има нужда от помощ, тъй като в Бургас няма денонощни ветеринарни клиники. В един момент осъзнах, че фармацевтичната индустрия не е за мен. Пътувах страшно много, живеех буквално в колата си, а исках по-спокоен живот”, казва още д-р Пенева. Описва фармацевтичната индустрия като жестока, а работата в нея изключително изтощаваща. След решението да се откаже от работата си, попада в кръговрат. “Започнах да се занимавам с много неща едновременно, започнах да се лутам. Отворих магазин за детски играчки, правех плитки и татуировки, работех с руснаци, возих ги навсякъде. Имаше момент, в който бях детегледачка на четири деца, а междувременно продължавах да ходя и по адреси, ако някое животинче имаше нужда от помощ. Започнах да осъзнавам, че професията ми е точно за мен, за това реших да се отдам на нея”, връща се назад младата ветеринарка. Признава, че условията на труд, които предлагат на младите специалисти, били крайно незадоволителни. “Бях се отчаяла, когато случайно се срещнах с първия лекар, при когото бях на стаж в Бургас. Получих шанса на живота си, защото той имаше ветеринарна клиника, но последните години работеше в друга сфера – в Българската агенция по безопасност на храните. Сподели ми, че му е мъчно, защото не може да поддържа клиниката си, и ми гласува огромно доверие, давайки ми шанс да я възобновя”, разказва Камелия. С много труд и безсънни нощи младата търновка успява да ремонтира помещението. Деният ѝ започвал още в 6,00 ч. и продължавал до 1,00-2,00 ч. след полунощ. С ремонта ѝ помага близък приятел. Камелия се научила да шпаклова, да лепи тапети, да фугира и макар да определя този момент като труден, осъзнала, че подрежда живота си по начин, по който винаги е искала. Усилията ѝ се увенчават с успех и клиниката започва да работи под нейното ръководство, а името ѝ като ветеринарен лекар е добре познато в Бургас.
Самата Камелия отглежда четири котета вкъщи. “Все още бях стажантка. Имаше кампания за кастрация на бездомни животни и в клиниката докараха от Общината котка за кастрация. Още когато се уловят в клетката, животните се упояват. Сложихме едната на масата и се оказа, че е бременна. След упойката, която се използва, е почти невъзможно бебетата да оцелеят. Спомням си, че докторката ми каза да не го взимам присърце, че се случва и че няма какво да се направи, защото животните вече са мъртви. След упойката вероятността да оцелеят е нулева – и да се мъчиш, и да не се – по учебник е така. Но аз не се примирих. Извадих котетата буквално от боклука и започнах да им правя реанимация, бяха недоносени, дори нямаха козина. Направихме невъзможното, за да ги спасим, и успяхме. И четирите котета оцеляха, разказва Камелия. Първото коте кръщава с името Първан, а второто Първанка, защото много си приличат. Третият е наречен Цокльо, защото е най-лаком от всички, а четвъртото коте дълго време остава без име. Шансовете му да оцелее били много малки, а състоянието критично. За щастие оцелява, а името ѝ остава Критика. “Всичките са здрави и живеят при мен, а Първан вече тежи цели 8 килограма”, с усмивка казва младата лекарка. Често се случва при нея да попаднат пострадали и бездомни животни, на които също помага. Щастлива е, че вижда у много хора отговорност към животните. За Велико Търново говори с носталгия и обич, но признава, че реализацията за младите хора тук е много по-трудна, а и след всички години в Бургас, вече се чувства у дома си в морския град.
Александра ДИМОВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново