Антони Попов е сред онези, които могат да бъдат определени като пътешественици. До сега младият компютърен специалист е обиколил около десет държави на различни континенти, сред тях са САЩ, Англия, Испания, Перу, Турция, Румъния, Русия, Австрия. Пътува сам, защото така се чувства свободен и по този начин не трябва да се съобразява с групи, туристически гидове, а и по-прецизно успява да подготви пътуването си финансово и времево. Въпреки това Тони споделя, че никога не остава сам. Шегува се, че не може да бъде определен като волния ездач или самотния вълк. По пътя се запознава с много и различни хора, не скучае.
Светът е книга, ако не пътуваш, ще прочетеш само една страница от нея, разсъждава великотърновецът. Освен забележителностите, когато е на ново място, той иска да усети атмосферата на страната, в която е, както и какъв е животът в нея.
Тони е известен с това, че където и да отиде, причинява природно бедствие. “След като ходих до Перу, там имаше наводнение, като отидох в Прага, обявиха бедствено положение, но до сега сред приятелите и познатите ми пострадали няма”, усмихва се той.
Последното му голямо пътешествие било до Страната на изгряващото слънце. Япония му била отдавнашна мечта, още в Старопрестолната гимназия по икономика учителката му по мениджмънт госпожа Василевска го впечатлила с урок за японския мениджмънт и начина им на управление на бизнес. Търновецът бил увлечен и от факта, че един от най-добрите сумисти е роденият в Джулюница Калоян Махлянов. Тони е фен и на японските спортни автомобили. Страната на самураите е била пример и за един от най-големите умове на съвремието ни – Стив Джобс. Той много пъти посещавал Япония, за да наблюдава и да се вдъхновява от начина на живот там.
Антони обяснява, че около седмица му е отнела подготовката за посещението в Япония, но признава, че от предишните си пътувания бил много добре запознат и знаел къде и какво да търси. Да организира сам пътуването си му излязло двойно по-евтино, отколкото с туристическа агенция.
Токио, Киото, Осака, Хирошима, планината Коя били градовете и места, които включил в маршрута си. “Че Токио е един от най-големите градове, можеш да разбереш само ако се качиш на някой от най-високите небостъргачи. В далечината, до където се простира хоризонтът, се вижда само град, до сега не съм бил на такова място. Посетих музея на града, старата му част, разходих се до императорския дворец. Бях и на кръстовището Шибуя – култовото място, където три големи улици се пресичат и което е познато от много филми. То остава празно в денонощието, без по него да преминават хора и автомобили, само за 6 секунди, някъде между 4 и 5 часа сутринта, през останалото време там гъмжи от хора. Разходих се и в квартала, в който се развива действието във филма “Изгубени в превода” – Шинжуку, разказва младият мъж. Много му е харесал и пазарът за риба в Тсукижи. Впечатлило го как представителите на изисканите ресторанти наддавали за най-големите риби, имал усещането, че е на финансовата борса. “Там допускат много малко хора. Трябва да успееш да станеш рано и да отидеш до 5 часа сутринта. Мястото е огромно, колкото центъра на Велико Търново, предлагат се най-различни риби и морски дарове. За първи път видях риба тон, която беше дълга около два метра”, спомня си Антони. Приятели от Велико Търново го завели в Цукуба, на 40 км от Токио, мястото е университетско средище. Там се намира Японската космическа агенция, която отваря врата за широка публика само един път в годината. Тони уцелил момента, дори имал късмета да види контролната зала, от която се управлява международната космическа станция. В света има две такива зали – едната е в Хюстън, САЩ, другата е тази, в която той е бил. Снимането навсякъде било забранено. Видял и как сглобяват истински сателит.
След Токио Тони се отправил към Киото, старата столица на Япония. Прави паралел между нея и Велико Търново. Градът му се сторил много по-духовен в сравнение с японската столица. Там се намира храмът на богинята на ориза – Фушими Инари. “Той е уникален, защото хората изразяват благодарността си към нея, дарявайки порти. Цялата планина е опасана от тях, образуват едни дълги коридори, в които можеш да се разхождаш с часове. На това място можеш да се усамотиш. Най-добрият начин да разгледаш Киото е с велосипед. Градът е пълен с традиционните японски хотели – риокан. В тях спиш на татами, имат малка градинка, в много случаи са с обща баня”, разкрива младежът.
Осака била следващата спирка на Тони. Това е вторият най-голям град в Япония след Токио. Там е съсредоточена голяма част от индустрията на страната, включително бизнесът и производството на видеоигри. В Осака компютърният специалист посетил огромен спа комплекс, който бил на осем етажа. Нощният живот също бил много приятен, но там Тони останал само един ден. Отправил се към планината Коя, средище на Шингон будизма. Там в град Кояасан, който е създаден преди около 1 300 години, има над 120 будистки храма. “Пренощувах в един от тях, хората бяха тихи и смирени. След 19 часа градът сякаш умираше, в храма също имаше вечерен час, след 21.00 часа вече беше затворен. Там се почуствах като откъснат от света, сякаш времето беше спряло. Слязох от планината и се насочих към Хирошима”, връща лентата Тони. Разказва, че по никакъв начин не можеш да разбереш, че този град е бил сринат със земята. Който влезе в музея на жертвите от бомбардировката, не може да излезе същият, убеден е той. Японците са запазили много разкази на очевидци за трагедията. “Имаше и видеоматериали за хора, които са оцелели и при двете атомни бомбардировки. Един човек бил командировка в Хирошима, бомбата паднала на три километра от мястото, където е бил. После се прибира в Нагазики, където ден по-късно също има бомбардировка. На много малка уличка, неотбелязана на нито една карта, с много малък плакет е отбелязан епицентърът на бомбардировката, никой не му обръща внимание, защото е свързано със срам и ужас за японците”, обяснява Антони.
Не пропуска да отбележи, че в Хирошима се намира и музеят на Мазда. Останал в града два дена, а след това се върнал към Токио.
Спецификата на японските градовете е, че се разпростират не само на ширина и дължина, но и нагоре и надолу. В огромните сгради на всеки етаж има ресторанти, барове и други места за развлечение, разказва Тони.
Споделя още, че в Япония много малко хора владеят английски език и докато в Токио тук-там се среща някой надпис на английски, то в другите части проблемът е голям.
Възпитанието на японците му направило най-голямо впечатление. “Многото думи, които използват, за да кажат моля или благодаря. Учтиви са, спазват реда и правилата. Когато чакат метрото, са подредени в редица – един застава и всички други са след него, в България не можеш да видиш такова нещо. Оптимизацията при тях е изключително голяма, всичко е автоматизирано, дори тоалетните седалки са с ЛСД дисплеи, бутони. Стаите в хотелите са малки, но не се чувстваш смазан и подтиснат. Изключителна чистота пазят. Чудя се как това може да се случи в толкова голям град като Токио, но е факт, че там не се виждат много кошчета за боклук. Има само пред магазините. Никой не би си изхвърлил боклука на улицата. Носи си го в чантата и го изхвърля у дома, разделно. Дори в хотелите камериерката след теб разпределя разделно това, което си изхвърлил в коша”, разкрива още от особеностите на японския начин на живот великотърновецът, който вече иска да отиде отново в Япония. Тони споделя, че японците са като кошер, всички се грижат за благото на обществото.
Храната също била перфектна, японците не ядат само суши, а преди всичко ориз, но и много и различни видове меса и риби. Кухнята е здравословна и вкусна, а обслужването в ресторантите перфектно, а дори не е прието да се оставя бакшиш. В Япония Тони опитал сашими – сурови морски дарове и риби.
“И въпреки цялата тази подреденост в Япония всичко е много шарено и красиво. Техният стил на обличане е много отворен и цветен, облеклото им е хем стилно, хем различно”, завършва историята си Тони. Вече прави планове за нови пътешествия, но е сигурен, че един ден отново ще се върне в Япония.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив