Великотърновец е световен шампион по корабомоделизъм

Публикувано на ср, 27 май 2020
1824 четения

Великотърновецът Йордан Яйманов е настоящият световен шампион по корабомоделизъм. Неговият шампионски стендов модел е на френска фрегата от 1782 г. Красивият плавателен съд е създаден по чертежи на един от най-знаменитите корабни архитекти и първи инженер в историята на човечеството – Жак-Ноел Сане.
Моделът на Яйманов е носител само на златни медали от различни състезания. Първата награда, която печели с него великотърновецът, е златото на Европейско първенство през 2017 г. Дотогава той е вложил 4 години и половина труд в създаването на фрегатата, но тя е недовършена. Това обаче не ѝ пречи да впечатли журито и да грабне отличието. През 2018 г. моделът се окичва със златен медал и от Световното първенство в Румъния, което прави Яйманов настоящ световен шампион в неговия клас. През същата година Българската федерация по корабомоделен спорт го награждава за Спортист на годината при мъжете. През 2019 г. отново печели злато на Европейското първенство в Бургас, а в държавната надпревара фрегатата е оценена с 99 точки от всички съдии, при максимални възможни 100. С новаторския си подход българинът е първият и единствен досега състезател на Световно първенство, който по своя инициатива прави предварителна презентация на модела си, с което допълнително спечелва съдиите.
Йордан Яйманов живее във В. Търново. Роден е през 1959 г. в Горско Ново село. Учи в русенската Английска гимназия, а висшето си образование завършва в Санкт Петербург, тогава Ленинград, където се дипломира като инженер химик. В момента е член на ръководството на оръжейния завод в Лясковец.
С корабомоделизъм Йордан се занимава още от ученик. Отначало изработва миниатюрни лодчици и с времето това му става все по-интересно. Започва да си купува списание “Млад конструктор”, откъдето използва чертежи. След известно прекъсване интересът му към това хоби се възобновява и засилва още повече. През 1994 г. си купува комплект за сглобяване на ветроход с готови части и тогава дори не подозира докъде ще стигне със заниманията си в тази област. Когато е готов с модела, негов приятел го харесва и моли Йордан да сглоби един и за него. Тогава Яйманов решава да намери чертежи в интернет и да го изработи сам от нулата. Това се явява като репетиция за предстоящите успехи, а многото информация в интернет допълнително му помага да се доразвие в тази посока.
Ролята на чертежа на кораба, по който се работи, е изключително важна, казва Йордан. Той струва около 100 евро и е в определен мащаб. Придържайки се към него, моделистът прави абсолютно всичко сам. Изработеният модел задължително трябва да има точно толкова детайли колкото е имал истинският плавателен съд. По своята фрегата великотърновецът работи във футов мащаб 1:72. Условно може да се каже, че корпусът на кораба, който е направил Яйманов, е дълъг около 75 см. Височината е приблизително двадесет и няколко сантиметра. Това е така, защото е само с наченки на мачти, заради класът, в който се състезава.
“Частите, които се изработват, са съвсем миниатюрни и затова имам пълен комплект с бижутерски инструменти и очила, увеличаващи до 25 пъти. Всичко се мери с шублер, за да се постигне максимална точност. Аз се занимавам с изработка на модели от дърво и за да се получат добре то трябва да е твърдо. Тъй като не се използват никакви бои, а се разчита на различията в дървесния цвят, за черно се работи с абанос, за жълто – с чимшир, а за няколкото нюанса кафяво се използва круша. Напоследък в практиката навлезе и габърът”, разказва Яйманов и допълва, че има части от месинг и сребро, които в повечето случаи се оксидират чрез химикали. Някои детайли се оставят и в естествения им цвят, а понякога се излагат на влага или слънце, за да може да се патинират. “За да се направи един модел, който отива на голямо международно състезание и е с претенции за отличие, не може да се допусне никакъв компромис с материалите и изработката. За моята фрегата аз съм отделил не по-малко от 6 хил. часа труд. На нея има 50 хил. мини пирончета, за всяко едно от които е пробит отвор с миниатюрно свредло”, разказва Йордан.
Конкуренцията в класа, в който се състезава Яйманов, е изключително голяма. На едно световно първенство в Ст. Загора през 1996 г. участват над 1500 модела, а на останалите обикновено не падат под 1000, при това предварително подбрани от националните федерации, пояснява търновецът. Интересно е, че държави като Франция, Англия и САЩ почти нямат успехи на тези първенства, защото техните изпълнения не са на достатъчно високо ниво. Традиционно най-добре се представят състезателите от Украйна, Румъния, Чехия, Полша и Италия. България също се нарежда сред тях, като на последното Световно първенство има три първи награди и над 20 медала в различен цвят, което е нещо нечувано в историята на родния корабомоделизъм. Според Яйманов, в момента страната ни е в челната тройка на най-добрите.
“Това хоби не е толкова скъпо, въпреки че изглежда така. То ми помага да се откъсна от останалия свят. Седна ли на работната си маса мисля само за моделирането, изключвам се от всички служебни ангажименти, проблеми и просто се разтоварвам”, споделя Йордан. Казва, че е преминал курс и за ловджия, но се ограничил в стрелбата по панички. Така и не си купил пушка, защото не иска да стреля по живи същества.
В момента Яйманов работи по следващия си модел, като разкрива, че в него ще има много 3D фрезовани елементи. Той с гордост споделя, че е първият в България, въвел тези части в корабомоделизма. Търновецът предполага, че за следващото състезание няма да бъде готов с новото си произведение, но не иска да бърза с изработката му, за да го изпипа до съвършенство. Същевременно Йордан преминава и обучение, което ще му даде възможност да стане съдия и да журира на международни първенства.
Корабомоделизмът възниква след съвземането на Европа от Втората световна война, пояснява Яйманов. До края на 60-те години на ХХ век приоритетите са били други, но през 70-те години започва бързо да се развива. Златните години на българския корабомоделизъм са точно в средата на 70-те, когато нашите състезатели постигат много добри класирания на редица международни надпревари. Съществува организация, която обхваща целия световен корабомоделен спорт, тъй като в него има отделни класове. Някои от моделите са с мотор, пускат се на вода и се управляват дистанционно, други обикалят в кръг, вързани с въже, трети се състезават на регата, движейки се чрез радиоуправление на платната и т. н., пояснява Йордан. Класът, в който той се състезава, е за стендов моделизъм, в който моделите не се движат. В него оценяването е сложно и по няколко критерия, носещи определен брой точки. Сред тях са общите впечатления от модела, наличието на документация, съответствие с чертежа, обема свършена работа и др. Моделистите преминават и през половинчасово интервю. То се води на различни езици и за целта състезателите трябва да изчетат хиляди страници с информация. Интересен факт е, че за ветроходните кораби в нашия език почти липсва терминология. Това е така, защото, когато те са съществували, в България заради робството не е имало нито един кораб.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново