Преди броени дни, на 11 юли, се навършиха 150 години от рождението на духовния учител Петър Дънов, който има последователи по целия свят. Дори самият Айнщайн е казал навремето: “Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България.”
Велико Търново е било специално място за Учителя. Според него старата българска столица има много важно място в енергийната система на земята, дори е обяснявал, че на Арбанаси има енергии, които се свързват с Хималаите.
Според Мария Христова, последовател на Дънов, той може би не случайно избира това място, за да напише една от книгите си. Тя смята, че на Учителя му е трябвало специално място, за да получи знанията, на които да учи и останалите.
Може би малцина знаят, че една от къщите в Арбанаси е била на духовния водач. Последователите на Дънов не знаят кога е построена къщата, но научили, че тя е била подарена на Учителя. “Навремето, някъде преди 1900 година, е имало много бедни семейства. Такова имало и тук. Бащата бил отишъл на гурбет, жена му и децата му нямали пари за прехрана. От братството дали този имот на семейството, за да живее в него. С течение на времето къщата станала тяхна.
Тук последно живееше баба Добра, която си отиде на 95 години. Тогава ние отново си върнахме къщата, купувайки я от нейните наследници. Това стана преди около 15 години. Сега къщата е на Бялото братство, обявена е за паметник на културата”, разказва Мария.
Последователите на Дънов са много притеснени, защото сградата е много стара, на места подът е пропаднал. Нямат обаче право да я разрушат без разрешение на Института за паметниците на културата. По думите им тя не може и да бъде укрепена и консервирана.
Все още непокътната стои стаята, в която Петър Дънов е написал книгата си “Завета на цветните лъчи на Светлината”, която излиза на 15 август 1912 година. Това е една от трите книги, които Учителят е написал със собствената си ръка. Говори се, че той има над 7 000 беседи, които е държал на различни места.
“Завета на цветните лъчи на Светлината” се състои от библейски стихове, подбрани и подредени според посланията, отговарящи на седемте лъча на светлината. Те имат специфична вибрационна честота и се проявяват във видимия свят в седемте цвята на дъгата, а в психичния свят на човека – като добродетели, способности и сили. “Всеки цвят си има свое въздействие – оранжевото е за лекуване, розовото е любов, червеното е енергия и т.н. и за всеки цвят си има точно определени лъчи, които се четат”, обяснява Мария. Тя е чула, че евреите по тази книжка дори са започнали да лекуват различни видове заболявания. Учителят има много знания, до които науката не е достигнала. Още в началото на XX век е учил хората на вегетарианство, на чистота и да живеят етичен живот, свързан с природата.
Във Велико Търново се провеждат първите събори на братството. Това става около 1919 г. Тогава в къщите, които му били подарени от търновските адвокати и лекари, се събирали негови последователи от близо и далеч. Личността на Петър Дънов е вълнувала жителите на града. Един път там, където е отсядал, млад мъж се изказал, че Дънов е обикновен човек като всички останали, но е ходил повече по чужбина и е компилирал информацията, която е чул и прочел, за да създаде своето учение. Учителят е бил в съседната стая, чул какво се говори. Дал ключа на невярващия и го накарал да заключи помещението. Оказало се, че Дънов се появил незнайно как отново в стаята. Направили този експеримент около три пъти. Това накарало неверника да замлъкне.
Имотите, които търновци дарявали на Учителя, се намирали, където сега е Националният военен университет и около улица “Сергей Румянцев”. Дори се разказва, че една от къщите, която е използвало братството, е наричана Църквата, но защо не е ясно.
“Земите, където е построено военното училище, са на Бялото братство. Търновци са му подарявали земите и къщите си, защото той е имал способността да лекува. Един от старите адвокати е питал Дънов дали като Христос може да съживява хора, Учителят му отговорил, че ако иска да разбере, трябва да му осигури достъп до моргата на градската болница”, разкрива неговата последователка.
Във Велико Търново Дънов е пребивавал в семейство Иларионови, в къщата на Мария Казакова, където е стоял по няколко седмици. Учил е хората да бъдат спокойни. Неговите последователи разказват, че при едно от посещенията си тук видял собственика на къщата, в която бил отседнал, да сече една кайсия. Прибрал се и три дена не излязъл. Според него, когато се секат дървета и се берат цветя, си отиват хора от земята. Обяснявал е, че цветята не трябва да се късат, защото така се отнема животът им.
В читалище “Надежда” във Велико Търново се провежда прословутият спор на духовниците с Петър Дънов. “Той е имал много последователи, които, като тръгнели от местността, където днес е Беляковско шосе, с бели кърпи и бели дрехи преминавали през целия град. Духовниците сe уплашили, че хората избират да следват него, а не тях. Канили го да стане свещеник, но той искал да служи без заплата. Тогава църквата се уплашила и решила да организират диспут. Българските духовници се чувствали неподготвени и затова извикали добре подготвен теолог от Русия. След този спор Дънов бил отлъчен от църквата, защото заради проливен дъжд не успял да дойде и да се защити”, обяснява още Мария. Според Учителя с този диспут Търново си създава лоша карма, заради това, че той е бил анатемосан точно тук. Дълго време след този спор не му било разрешавано да идва. Дънов предрекъл, че чак след 2003 г. градът ще се освободи от тази карма и ще стане духовна столица на България.
Петър Дънов предрича добри дни за България след 2015 г.
Добри дни за България след 2015 г. предрича един от най-големите пророци и духовни учители у нас – Петър Дънов. Създателят на Бялото братство прави сензационно предсказание за бъдещето на страната ни след 2000 г. още преди Втората световна война, която също е предречена от него. Според Учителя България ще започне да се въздига след неговата 150-годишнина, която отбелязахме миналата седмица, пише сайтът snews.
“Век и половина, откакто сега съм се появил на света, идват нови светли дни. Аз ще се преродя пак в България и заедно ще направим родината единна държава, която ще играе важна роля в един по-добър свят, белязан от промените с епохата на Водолея”, казва на учениците си Дънов.
Петричката ясновидка Ванга също е предсказала приживе повторната поява на Дънов на този свят. Според нея това щяло да се случи именно през 2014 г. след много лоши дни за България, в които хората ще са загубили надеждата. Именно тогава пак щял да се появи Учителя, за да върне вярата на българите и да ги учи как да живеят в новия по-добър свят.
За тежки катаклизми говори и самият Петър Дънов. Според него най-тежко щяло да бъде в първите 20-ина години на новото хилядолетие, когато и природата, и всички твари щели да преживеят катарзис, който обаче щял да е свързан с големи катаклизми. “Който мисли, че по-лошо няма и не се поправи, ще види, че по-лошо има и ако не се поправи, няма да оцелее”, учи последователите си как да преживеят тежките дни създателят на Бялото братство.
Според неговото пророчество катаклизмите ще причинят наистина смъртта на много хора и ще ранят мнозина, но пък това било неизбежно, за да промени човечеството мисленето си. Все пак той предрекъл, че българите като нация ще се запазят и укрепнат и ще имат решаваща роля в започването на големи проекти, важни за целия свят.
Петър Дънов предрича, че около 7000 адепти и високоразвити същества ще се родят със специална мисия до края на 2000 година в славяноезични страни и ще са готови да изпълнят мисията си да променят света към по-добро към 2015-2020 г. Те щели да подпомогнат с примера на личните си дела развитието на новите ценности, които хората трябва да усвоят.
“Българинът е склонен към леност. Обогати ли се материално, забравя духовното. Тъй е и при другите народи. Затуй сме в недоимък. Но този период няма да е безкраен. Кармата ни най-сетне ще свърши. Предстои да станем като Швейцария, та и повече”, предрича Учителят, а думите му са повторени и от другата голяма наша ясновидка Слава Севрюкова.
Мисли на Учителя за отношението към себе си и към другите
Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.
Някой има да дава някому пари, но не е в състояние да си плати дълга. Аз имам, изваждам и плащам вместо него. Някой е сгрешил. Няма да го обвинявам, а ще му помогна, както се помага на болен човек.
Безогледно благата си няма да давате. Ако ще трябва да раздавате богатствата си, ще ги дадете на най-добрите, на най-умните, на най-разумните.
Всички искате светът вън от вас да се оправи. Светът вътре у вас трябва да се оправи.
Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава – това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота.
На кого Бог е дал, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху неща, които не знаете. Каквото и да видите в света, знайте, че щом е дадено от Бога, то е добро и на място дадено.
Някой казал нещо лошо по ваш адрес – не се тревожете, вашият мир струва много повече от това, което е казал някой. Изреченото от него е за негова сметка.
Всеки човек, добър или лош, който ви е посетил, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тънка материя, която пада като светлина или сянка върху онзи, с когото се среща. Ако е сянка, този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек оставя само светлина върху хората.
Искате хората да ви обичат. Дали ли сте нещо от себе си за тях? Жертвали ли сте нещо?
Когато правиш добро, скрий го, никой да не знае. Нека само Бог да те знае. Когато правиш зло – открий го. Нека те знаят всичките хора, за да се изправиш.
Хората страдат от безлюбие и умират пак от безлюбие. Те имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Той би бил спасен.
Три вида робство има: когато се страхувате от някого или нещо, когато мразите и когато обичате.
Добрият човек дава и не мисли какво е дал, кому е дал, защо е дал, заслужено ли е дал.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ