Васил Петров: “Във В. Търново публиката е извисена, интелигентна и разбираща”

Публикувано на пн, 2 авг. 2021
394 четения

Васил Петров е един от най-популярните български певци, известен и като “Българският Франк Синатра”. Носител е на редица музикални награди. Репертоарът му включва оригинални композиции и съвременни интерпретации на джаз стандарти и песни, написани от самия него, подплатени при изпълненията им с професионална импровизация, изящна фраза и поезия. През 1992 г. и 1994 г. той е най-продаваният изпълнител в България. На първите национали награди “Златният Орфей” Васил Петров е избран за най-добър мъжки глас на годината.
На 11 август от 21 ч. изпълнителят гостува на сцената на Летния театър във В. Търново с програмата “SymphoNY way 2”, с участието на Симфониета Враца и гост-изпълнители.

– Г-н Петров, разкажете повече за това как стартира вашият творчески път.
– В началото повече исках да свиря и започнах с бас китара. Участвах в една самодейна група, след което се пренасочих към пеенето. Понеже щеше да ми е трудно в инструменталния факултет, реших да кандидатствам в естрадния отдел към Музикалната академия. Отначало не бях подготвен въобще. С пеенето се справях, но със солфежа, който е най-трудната дисциплина за кандидатстудентския изпит, никак не бях готов. Лили Ненкова ме подготви само за два месеца и изкарах петица на изпита. Така тръгнах от естрадния отдел, после имаше две нулеви години и създадоха Факултета по естрадно изкуство към Академията, който даваше висше образование на завършилите го. Тогава вече бях отлично подготвен от Борис Стаменов и Ангел Заберски-старши и влязох на първо място. След като завърших, дойде моментът да започна да градя и кариера.
– Кога се случи това?
– По-сериозно кариерата ми започна в началото на 90-те години, въпреки че и преди това съм имал някои записи и изяви, сред които и телевизионни, на “Златен Орфей” и т. н. В началото записвах повече естрадна музика по текстове на Дамян Дамянов, Надежда Захариева, но дори те бяха ориентирани към джаза. Изпълнявах ги с Биг Бенда на Вили Казасян. После започнах по-сериозно и с джаз музиката, като го правех успоредно с поп кариерата си. През 1994 г. записах песента на Константин Цеков и Живка Шопова “Другият” и след това заминах в чужбина. Като се върнах, тя беше станала много популярна и дори беше избрана за хит на годината. Това ме направи вече по-известен за широката публика.
– Идвате често във В. Търново. Какво е отношението ви към старата столица, имате ли спомени, свързани с участията ви тук?
– Имам прекрасни спомени. Още преди години, когато започнах симфоничните проекти с Плевенска филхармония, първото място, в което гостувахме, беше В. Търново. Старопрестолният град винаги ми е доставял удоволствие. В него атмосферата е по-особена и такава няма никъде другаде в България. Публиката е извисена, интелигентна и разбираща. Преди и след концертите също винаги ми е било много приятно да бъда във В. Търново, защото се чувствам много добре в този град.
– На концерта “SymphoNY way 2” на 11 август ще представите нова програма. Какво е по-различното от “SymphoNY way 1”?
– Миналогодишният проект имаше голям успех. Той също беше с Врачанската филхармония, със Зорница Иларионова като гост-солист и “Йордан Тоновски трио”. Програмата се радваше на голям успех, като винаги имахме между 3 и 5 излизания на бис. Затова сега направихме второ издание, с много обновена програма, нов репертоар и изненади за публиката. Планирали сме и повече концерти – миналата година бяха 9, а сега са 14.
– В програмата има много разнообразни стилове музика.
– Наистина репертоарът е много разнообразен. Получи се една естествена драматургия и изграждане на концерта като спектакъл. Началото е по-баладично, със заглавната песен на новия ми албум “Love songs” (“Любовни песни”), който всъщност представям на турнето. След това програмата се развива, преминава през популярни джаз и поп стандарти, както и любими песни от моя репертоар. Изпълняваме композиции на “Бийтълс”, Стинг, Франк Синатра, филмови мелодии. Вкарваме дори и хард рок баладата на Дейвид Ковърдейл и Ричи Блекмор “Soldier of fortune”, в аранжимент на Антони Дончев. Тя е от албума, който записах по поръчка на Българското национално радио по случай неговата 80-годишнина и е със симфонична оркестрация, дело на диригента Христо Павлов.
– Това ли е и вашата любима музика?
– Това са мои любими автори и изпълнители, като към техните творби аз прибавям своята интерпретация.
– По време на пандемията ли създадохте новия си албум?
– Да, записах го по време на Великия пост, към края на наложените по-строги противоепидемични мерки. Радвам се, че оползотворих този момент, когато животът беше забавил своя ритъм.
– Защо избрахте да направите албум с любовни песни?
– Защото това е най-универсалната и най-съществената музика. Любовта във всички измерения и свои проявления си е любов. Всички останали добродетели са нейни компоненти. Това са едни от най-хубавите песни. Повечето от тях са писани през 30-те години на ХХ век, когато се е създавал шоу бизнесът.
– По време на пандемията сте започнал да пишете и авторска филмова музика.
– Да, занимавах се основно с това и ми беше много приятно. Пиша филмова музика за първи път, като тя е за несъществуващи филми. Аз много харесвам този жанр. Той е труден, защото нещо трябва да те вдъхнови, да изпълниш някаква поръчка, свързана с определен сюжет, сцени. Аз просто си представях някакъв филм и правих музика към него. Беше повече за забавление, но, живот и здраве, може някой ден създаденото да намери своето приложение.
– Освен да пеете и музицирате вие и рисувате.
– Аз рисувах и преди, но не толкова често. Сега, пак покрай пандемията, ми остана доста време и за това. Сътворих много неща и дори миналата година покрай концертите ми във Варна направих изложба. Тя имаше много голям успех. Сега също изложих там малко над 20 черно-бели рисунки с туш, които наричам пандемични творби.
– Сякаш можем да кажем, че тази пандемия е била много вдъхновяваща за вас?
– Да, оказа се, че тя има и своите плюсове. Успях да запиша албум, да нарисувам някои неща, създадох филмова музика, обмислих нови проекти. Времето за това беше повече от достатъчно. Иначе както при всички и при мен пандемията повлия на цялостната ми дейност. Пренасочих се в други посоки. Радвам се, че сега положението е по-добро и дай Боже скоро да не ни връхлита отново.
– Мислите ли вече за следващи проекти?
– Имам такива. Живот и здраве, нека да придобият по-конкретни измерения ще ги споделя. Сред тях са и отложените заради пандемията турнета, включително и в чужбина. Едното дори е с една аржентинска музикална звезда. Надявам се сега да реализирам и тях.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново