Валентин Михов – от галошите в Първомайци до божолето на Париж

Публикувано на пт, 11 Дек. 2015
7553 четения

Кметът на Горна Оряховица инж. Добромир Добрев подари на Валентин Михов албум със снимки от развитието на Горна Оряховица.

Много приятели и почитатели се събраха в Горна Оряховица за представянето на книгата “В играта на живота”.

Валентин Михов е от онези хора, които умеят да играят живота с финес. Обича живота, за това и той го обича. Преминава през всички нива във футболната йерархия, познава прекрасно емоциите от Осанна до Разпни го.
Реши да събере всичко преживяно в книга, която преди дни представи в Горна Оряховица.

Началото

“Аз съм гражданин от селски произход. Много софиянци си мислят, че като са се родили в София, са нещо повече от другите. А аз никога не съм се притеснявал да кажа, че съм селско момче, защото голяма част от детството и младежките години са ми минали в Горнооряховския край. Майка ми е родом от Първомайци, а баща ми е балканджия от Шипка”, започва да разказва Михов. Благодарен е на родителите и учителите си за възпитанието, което е получил. Гневи се, че възпитанието толкова много се подценява в последно време.
Футболният спец споделя, че обича Северна България, защото тук е получил много човещина и топлина. “Израснах в Първомайци на Янтра. Когато съм се раждал, двете села Темниско и Сергювец са станали едно. Бях войник в Горна Оряховица. В старата столица имам много приятели и познати. Спомням си времето, когато имаше идея Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец да се обединят и да станат Търголяс. В захарния завод съм играл с бившите футболисти на Локо, които ме довъзпитаха, дадоха ми от своята топлина, не мога да забравя тези моменти”, спомня си с умиление 61-годишният мъж.
Обяснява, че дори в книгата си има снимка с Христо Пипев, едно от големите имена на железничарския футбол. “С едни галоши тренирахме на игрището в захарния завод. Аз не крия от къде съм тръгнал”, допълва Михов.

Философията за живота

Според него е важно в годините човек да остане здраво стъпил на земята, затова и философията му за живота може да бъде изразена с трите му любими песни.
“Първо един човек винаги трябва да цени майката, жената, приятелката, дъщерята. Жената е нещо свято за мен, затова събиранията на маса винаги започвам с “Девойко мари, хубава”.
Втората песен е “Ако умра, ил загина”, тя е посветена на приятелството.
И третата песен, която много обичам, е “Когато бях овчарче”, защото независимо на какъв пост е човек и миг не бива да забравя откъде е тръгнал.
Това ми е философията за живота”, признава Михов, който с лекота вкусва красотата и на селския живот, и на френското божоле.

Свищов – втори дом

Свищов е една от големите слабости на футболния спец. Там Михов завършва първото си висше образование и играе в местния “Академик”.
“Много го обичам този град. Наричам го втори дом, защото най-щастливите моменти във футбола са ми на 17 ноември, когато бихме Франция, и влизането на “Академик” в “А” група. Аз бях част от отбора.
Спомням си как слязохме в центъра пред кметството и започнаха да ни носят на ръце. Голямо постижение беше, незабравим момент”, вълнува се той.
После Михов направил така, че да се отблагодари на Свищов. 7-8 години издържал отбора на града. Помагал му е още един достоен българин – Румен Янчев, един от големите застрахователи. Михов признава, че за него е голяма чест да бъде почетен гражданин на Свищов. Това е едно от най-големите му постижения.

Школата Кореком

Почти веднага, след като завършва Стопанската академия в Свищов, Валентин Михов започва работа в Кореком като началник отдел “Външен транспорт и застраховане”. “Това беше голямо училище за мен. Смятам, че макар и да съм завършил две висши образования, школовката, която получих в Кореком, беше голяма. Там ме научиха да не бъркам в меда, въпреки че той беше хубав този мед. Даваха ни възможности, чрез които ни проверяваха колко пари струваме. Достойни хора се оказахме, не тръгнахме да печелим пари по недостоен начин.
Там се научих да уважавам, да се отблагодарявам. И сега, като видя някои величия от Кореком и Външна търговия, им ставам прав”, спомня си той.

17 ноември 1993 г.

Докато Валентин Михов е начело на Българския футболен съюз, българският национален отбор по футбол достига най-големия си успех – победа срещу Франция през 1993 г. и четвърто място на световното първенство през 1994 г. в САЩ.
“Позитивността на Пената, моята позитивност, Всевишният ни помогнаха да постигнем този най-голям връх в родния фотбол. Имахме и невероятни футболисти като Христо Стоичов, Любослав Пенев, Красимир Балъков. Да работиш с тях не беше лесно – те са големи личности и лидери. Ние направихме така, че всеки да си знае мястото, обединихме ги в едно семейство и се получи резултатът, в който никой не вярваше”, пояснява бившият президент на БФС.
Разкрива, че момента, в който Емо Костадинов вкара паметния си гол на “Парк де Пренс”, е можел да бъде оприличен на едни от най-невъзпитаните футболни фенове. “До мен в ложата от едната страна бяха шефът на парламента, а от другата страна беше шефът на френската футболна федерация. Веднага след гола на Костадинов, който беше в края на мача, аз трябваше да мина отзад, но не успях да се въздържа и минах през всички трибуни, публиката ми правеше път, дори полицаите не ме спряха. Явно виждаха, че съм обезумял от радост. Хвърлих се върху камарата от футболисти, които ликуваха. Няма спор, че най-хубавата пот, която съм целувал през живота си, е тази. Тя е златна, много хубав дъх има”, насълзява се Михов.
Боли го, че за съжаление България все още не може да осъзнае и да проумее какво трябваше да прави тогава, каква стратегия трябваше да предприеме за запазване на този голям успех.
“Много е важно да знаеш какво да градиш след един такъв успех, а не да го разрушиш бързо, както стана при нас. Ние още на третия месец разградихме всичко, нямаше го обединителя Вальо Михов”, коментира той.
Категоричен е, че за да се изгради едно такова поколение, което извърши подвига в САЩ през 1994 г., трябва да има манталитет както на треньори, така и футболистите, като се започне още от детско-юношеските школи. “Там сега е безобразие. Получава се така, че децата на най-богатите родители играят титуляри, а тези, които наистина заслужават и имат футболни качества, стоят на скамейката. Така е и в управлението на страната. Крайно време е Бойко Борисов да даде път на добрите управленци, независимо от коя партия са. Само така България може да се оправи. На страната ни е нужен обединител”, категоричен е Валентин Михов.
Признава, че винаги е имал слабост към виолетовата част от отбора, който постигна големите успехи във футбола. “Навремето в ЦСКА направихме жест към Велико Търново, когато Краси Балъков имаше подписани два договора. И аз, и Пенев бяхме категорични, че е по-добре той да се развива. Тогава ситуацията беше такава, че при два договора футболистът можеше да бъде наказан за една или две години. Аз така – откакто си тръгнах от Павликени към София, бях наказан. Може би беше за хубаво, защото тогава спрях с футбола и започнах работа.

Голямата болка ЦСКА

ЦСКА му е голямата болка на Валентин Михов. В отбора на армейците той прави първите си крачки във футбола, а години по-късно е и президент на клуба. Казва, че когато говори за отбора, трябва да си облича черен костюм.
“Състоянието на ЦСКА е много тежко. Важно е да има обединение, иначе нещата няма да се получат”, убеден е футболният спец.

Приятелствата и предателствата

Валентин Михов признава, че много е предаван в живота си, главно от мъже, от жени по-малко. “Това ми е голямата болка. Когато човек няма власт и пари, започва да вижда кои са истинските му приятели, но когато бях на власт, също много съм предаван.
Преди 4 години ми свалиха гарда някои финансови вождове. Не знам защо и по какви причини, но тръгнах отново нагоре и смятам, че до февруари – март ще бъда отново над водата. Това ми е единственото сриване във финансов план. Болезнено е да ти вземат твоите пари, които сам си заработил, но това е животът”, откровен е той.

Мъжките сълзи

Михов е от мъжете, които не крият сълзите си. Скоро му изпели любимата песен на баща му “Заблеяло ми агънце” на Борис Машалов и се разплакал. “Плача и на “Сине, сине, ти си ангел мой”, плача и на филми, които са дълбоки. Често са ме разплаквали истински, човешки думи на приятели. Мисля, че мъжките сълзи не са нещо лошо, аз се гордея с тях. Те показват, че човек може да има чувства. Един мъж не трябва постоянно да се стяга и да се прави на много силен. Важно е човек да е истински и искрен”, признава той.

Бохем и естет

Валентин Михов е от ония истински бохеми, с които срещата е истинска радост. “Изживял съм си удоволствията, наживял съм се. Мога да кажа с ръка на сърцето, че най-хубавите пари са изхарчените. Лошото е, че не мислих за времето, когато годините ще се навъртят и няма да съм вечно млад. Затова ми е малко по-тежко, но пък имам самочувствие, че където и да отида в градовете, виждам едни усмихнати хора, които ми се радват”, обяснява той.
Усета си на естет Михов е наследил от баща си, който много обичал и ценял хубавото. “Много ме възпитаваше в тази посока, още от времето, когато бях в ЦСКА. Дори където сме живели в мизерни условия, пак задължително беше чисто, спретнато, без кич. Човек трябва и да надгражда, затова, като тръгнах по Европа, се дошлифовах”, пояснява 61-годишният мъж.
Признава, че българките са специални жени. “Те впечатляват с ум, красота, интелект. Имаме много чаровни жени, след които няма мъж, който да не се обърне. Аз боготворя моята жена, дъщеря, но не ми пречи да се радвам, когато срещна хубава дама”, изповядва се Михов, който вече има и внучка, която носи неговото име.

Равносметката

“Животът е една игра, в която за мен е важно аз да не изигравам хората.
Иначе като играч съм падал артистично, затова и прякорът ми е Вальо Дузпата, но на терена е едно, а в живота съвсем друго.
Наживял съм се, отминавам лошото и гледам напред”, казва в края на срещата ни Валентин Михов.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново