Ваклуш Толев и неговите последователи от Общество Път на Мъдростта са внесли в ООН официално предложение да се допълни Хартата за правата на човека с клауза в защита и на душата. Днес те ще отбележат 10 декември – Международен ден за правата на човека с лекция в зала 30 на Младежкия дом във Велико Търново. Тогава ще бъде излъчено и интервю с Ваклуш Толев по повод революционната му идея.
“Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робство и търговия с роби са забранени във всичките им форми.” Това гласят чл. 1 и 4 на Всеобща декларация за правата на човека. Ратифицирана на 10 декември 1948 г., тя е израз на един безбрежен копнеж в човешката душа за мир, просперитет и свобода. В българската история тези права отдавна ги има, твърди Ваклуш Толев. Нашият тангризъм не е позволявал робство, а според чл. 61 от Търновската конституция от 1879 г. всеки роб, независимо от пол, вяра и народност, става свободен, щом стъпи на българска територия, пояснява той.
– Г-н Толев, защо поставихте пред ООН една голяма отговорност и грижа за защитата на правата на душата?
– Христос има един израз в Евангелието на Матея, който казва: “Не се страхувайте от този, който може да убие тялото, а от онзи, който може да убие душата.” През 1948 г. една безспорно голяма международна институция като Организацията на обединените нации ни предостави закон, който защитава правото ни на живот, свободата на словото и съвестта, волята за щастие и свободата от страх. Тогава аз се попитах защо остана в забвение защитата на тази, макар и незрима, но реална субстанция – душата. Тя е признавана от всички религии, но именно тя е проклината и отлъчвана с “анатема”, когато някой смени убеждението си, противопостави се или изкаже несъгласие. Анатемата е религиозна казън, най-тежката лична покруса, която унищожава човешката душевност. Затова като първа теза на защита на душата ми дойде идеята да се отмени от уставите и практиките на всяка религия правото, дадено на институциите на анатема върху душата, т.е. върху човека. Защото във всяка религия човек е различен, но само в душата си е един – божествен.
– Каква сила има анатемата за съвременния човек?
– Анатема означава проклятие – което лишава човека от чистотата, с която е сътворена неговата душа. Затова ви казвам, че днес личността е изправена пред предизвикателството да се освобождава от отрицание, да търси нов мироглед и ново измерение на толерантността. Със същата отрицателна енергия е наситено и понятието “враг”. “Враг” е клеймо върху личната душевност, същевременно “враг” е социално проклятие. Нещо повече, “анатема” и “враг” са се превърнали в култура, захранваща социални, религиозни и военни конфликти, нарушаващи живота на нациите и историческия им път.
– В този аспект е и втората част на Вашето предложение.
– Да, затова поставих и втори подвъпрос в предложението си до ООН – да се освободи психологията на човечеството от понятието “враг”, като се премахне употребата му в социално-гражданските отношения. Когато конфликтът е налице, може да се каже неприятел или опонент, но не и враг. Въпреки че тази междинност за мен също е овехтяла. Аз давам едно ново понятие – събожник, което не говори вече, че ти си принуден да обичаш враг, а че не може да отречеш самия Сътворител.
В Третото хилядолетие човечеството трябва да приеме едно ново съзнание за “другия”, а именно, че той не е “враг”, а е “събожник”. Затова се обърнах към Комисията по правата на човека към ООН с предложението да се разшири охранителната сила на Хартата за правата на човека, като се допълни с клауза за правата на душата. Предлагам да се обяви мораториум върху употребата на тези страшни понятия анатема и враг, като се формулират и приемат съответни текстове в защита правата на душата. Така ще се запази духовната цялост на човека от оскърбление и погубване.
Златина ДИМИТРОВА
