Всяко второ семейство в Тодювци има ловджия,
имоти не се продават, а уникална кръгла къща гони болестите
Тодювци е малко красиво китно селце, сгушено в Балкана, имаме си 18 махали, живеем само на 10 км от Елена. С това поетично въведение ни посрещат местните хора, които заварваме на мегдана. Още с пристигането не можем да останем незабелязани. Тук всички се познават, а и човек няма къде да се скрие, тъй като пътят до селото е един и минава през центъра, където са кметството, читалището, магазинът, кръчмата и незавършеният старчески дом, който е голямата болка на местните. Преди години в ремонта му били вложени близо половин милион лева. Сега няма пари сградата да бъде довършена. 74-годишният Петър Петров от селото ни разказва, че много пъти е писал на премиера Бойко Борисов, че постройката вече се руши, а и трябва само оборудване на стаите и обзавеждане на кухненския блок. Идваха от социалното министерство, гледаха, обикаляха, но в крайна сметка нищо не стана.
Проблемът на селото наистина е незавършеният дом за възрастни хора, казва ни и кметският наместник Росица Стефанова. Необходими са още 0,5 млн. лв., за да се завърши сградата. На това място е имало дом за сираци, закрит през 2000 г. След 8 г. е одобрен проект по Социално-инвестиционния фонд и ремонтите започват, но фондът е закрит. Всяка година еленската община кандидатства за финансиране по различни програми, но проектите не са одобрени. Капацитетът на дома е за 50 души, освен това ще се отворят и 20 работни места, особено важен социален фактор за Тодювци. Имаме много хора, които живеят в селото, а работят в близките градове. Ако тук има дом, те ще спрат да пътуват и ще се преместят в него. Ще се завърнат и наследниците на много родове, разпръснали се из страната, категорична е кметицата, която е на поста четвърти мандат. Въпреки че има компютър в кметството, още пише документи на стара пишеща машина. В кметството като реликва пази и пощенска кабина от 70-те години на миналия век, която доскоро е била в действие. Но сега хората си имат мобилни телефони и тази услуга не работи.
В Тодювци местните хора не крадат, всяка втора къща има ловджия. Балканджиите са честни и добри хора, от другоселците се опасяват. Но да не викаме дявола, обяснява Стефанова. В селото живеят около 70 души и почти няма безработица, има едно-две семейства на социално подпомагане. Останалите работят в горското стопанство, други са земеделски производители, има заетост в читалището, магазинчето, което се зарежда понеделник, сряда и петък с хранителни и други стоки. Тодювци си има и фелдшер, който обслужва още три села и махаличките в Балкана. Това ни е голямото богатство, а и колко села могат да се похвалят с местен фелдшер. Мен ме лекува от петгодишна, казва Стефанова.
Със закриването на дома за сираци си отива и училището, затворено преди 15 г. Имаме голямо желание някой да купи сградата и да направи нещо добро за селото, но проблемът е, че земята e църковен двор, в който е построен и храмът “Успение на Пресвета Богородица” през 1858 г. Сега стенописите имат нужда от възстановяване. През 1936 г. до камбанарията на църквата е направен паметник на загиналите във войните 1912-1918 г., а в средата на църковния двор има още един, посветен на други 45 войника от енорията. На сградата на училището пък са поставени паметни плочи на Юрдан Ненов и поп Сава Катрафилов, учител, по-късно свещеник, революционер и член на щаба на Ботевата чета.Около този комплекс навремето е имало седем кръчми, правели са се и по 7-8 сватби седмично. В специална къща се криели булките, за да не се виждат, после младоженците се венчавали в църквата, а се подписвали в общината. Сега това е само спомен.
Стефанова разказва, че началото на Тодювци е положено още през XV век от преселения от полето дядо Тодю. Той си направил малка чобанска къща, после построил къщи и за синовете си. На река Веселина били положени воденици караджейки, но по-късно синовете му се скарали за бащиния имот и се заселили в двата края на селото.
В историята си Тодювци е било и община. По данни на руското военно разузнаване през 1877 г. тук е имало 32 къщи, двукатни и добре подредени, всички наричали селото “Малък Букурещ”. Всяка година част от хората отивали в Южна България да жънат и косят, имало и градинари, които заминавали в чужбина. Населението в селото участва дейно през 1835 г. във Велчовата завера, като дава 22 жертви. Още през 1904 г. е основано местното читалище “Надежда”, което сега е ремонтирано. Сега през пролетната ваканция при бабите са дошли над 20 деца, които всеки ден отиват в библиотеката на читалището.
В района живеят балканджии от 2 до 102 г., хората не си продават къщите. Почти всички се поддържат от наследниците, които идват през уикенда. При ремонтите се пази автентичният стил.
Стефанова разказва, че има хора, които работят в чужбина, а лятото прекарват в Тодювци. И това си личи от поддържаните жилища и дворове.
Уникална кръгла къща пази от болести и гони стреса. Тя е собственост на Константин и Йорданка Трифонови от София. Идват си често в Тодювци с децата и внуците. Мъжът е художник и сам си е направил къщата в наследствен имот. Тя е кръгла и няма нито един ъгъл, построена е в градина с нисък параклис, има и барбекю. Кметицата разказва, че Трифонов строил къщата 7 години, но само през лятото, и моделът е наистина уникален. И тъй като сградата няма ъгли, злите сили и болестите не се задържат, обяснявали собствениците. Като спи човек в нея, той се пречиства от лошотията и на другия ден се чувства бодър и здрав. На входната стена стопанинът е изписал думите на българския хан Омуртаг. “Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека роденият по-късно, като гледа този надпис, си спомня за онзи, който го е направил.”
В Тодювци има само една къща за селски туризъм. Никъде в селото няма дворни басейни.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
