В църквата “Свети Димитър” вероятно са погребани владетелите Петър и Асен

Публикувано на пн, 26 окт. 2015
957 четения

Велико Търново е център на националните чествания за 830-годишнината от въстанието на българския народ, довело до възстановяването на българската държава. Бунтът, начело с братята Петър, Асен и Калоян, тръгва от Търновград и постепенно обхваща всички български земи. С тези паметни събития се свързва и обявяването на Търновград за столица на Второто българско царство.
В дните от 26 октомври до 6 ноември “Янтра ДНЕС” ще запознае своите читатели с някои от по-интересните моменти, свързани с паметните събития около възстановяването на политическата независимост на България през Средновековието.
Преди 30 години в чест на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър и възстановяването на българската държава във Велико Търново кипяло усилено строителство. По това време са изградени Дворецът на културата и спорта, Държавната художествена галерия “Борис Денев” на Боруна, Археологическият музей. Тогава са възстановени музей “Възраждане и Учредително събрание” и църквата “Свети Димитър” в Асенова махала. Рекорд поставя вдигането на Паметника на Асеневци, който е завършен само за 8 месеца. По повод паметната годишнина на 11 ноември 1985 г. за първи път е излъчен и аудио-визуалният спектакъл “Царевград Търнов – звук и светлина”.

В историческия храм “Свети Димитър” във Велико Търново вероятно са погребани българските царе Петър и Асен. Предположението е на секретаря на Търновското археологическо дружество Моско Москов, който провежда и първите археологически проучвания на паметника. Разкопките започват през есента на 1906 г. и продължават само две седмици. Екипът работи основно в притвора, наоса и двора на църквата. Натъква се на четири гроба, като за два от тях – в северната и южната част на притвора, Москов изказва становище, че са положени братята Асен и Петър. Останките, които открива непосредствено под полилея в наоса, той определя като гроб на архиепископ Василий. Това е първият църковен глава, ръкоположен именно в църквата “Свети Димитър” в края на XII век, обяснява археологът доц. д-р Мирко Робов от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. Той участва в проучванията на обекта през 70-те години на миналия век, водени от неговата майка доц. Янка Николова.
Паметна плоча да бележи мястото на гробовете на великите ни държавници предлага археологът. Той вече е внесъл официално искане за това до кмета и директора на Регионалния исторически музей. Неговото предложение е плочата да бъде положена в притвора, а върху нея да бъде изписан текстът: “Според данните от разкопките през 1906 г., проведени от Моско Москов, в притвора на тази църква са били гробовете на царете Асен и Петър, а в средата на наоса – гробът на архиепископ Василий”. Така ще превърнем този слабо посещаван обект в старата столица в сакрално място за българската история, споделя доц. Робов. През последните месеци той направил компютърна възстановка на фасадата в нейния автентичен вид. По данни по проучванията средновековните майстори са изписали дори фасадите, като във фрескова техника върху тях са изобразени декоративни пана със слънца, кръстове и др.
По думите на археолога този средновековен храм е свързан с най-важните събития в родната история. Счита се, че там през 1185 г. търновските боляри Петър и Асен обявяват избухването на въстанието срещу византийското господство. Преданието разказва как братята разпространили слух, че покровителят на Солун – свети Димитър, е дошъл в Търново да помогне на българския народ да се освободи. Но от историческите извори не става ясно кое точно е мястото, където първите Асеневци вдигат храм, посветен на Солунския чудотворец, пояснява доц. Робов.
Църквата “Свети Димитър” е разположена в подножието на крепостта “Трапезица”, на десния бряг на река Янтра и е най-старият и точно датиран храм в Търново. Построен е върху сакрално за района място, тъй като там са открити останки от две култови съоръжения – едно от късните векове на ранножелязната епоха от VII-VI век пр.Хр. и светилище от късножелязната епоха, свързано с култа към слънцето, огъня и твърдта на племената, които са обитавали тези земи.
Църквата е изградена в годините непосредствено преди въстанието на Асеневци. Някои несъразмерности на архитектурните останки носят белезите на бързото строителство, пояснява археологът. Вероятно градежът започва по късна есен – в деня на храмовия патрон например, когато има обилни валежи. Очевидно заради това теренът поддава, което налага олтарната част да бъде съборена и преизградена върху солиден блокаж. Това прави тази част от храма най-устойчива през вековете на робството и оцелява дори при разрушителното за Търново земетресение от 1913 г. Запазения олтар ни дава възможност да направим своите изводи за отделните архитектурни елементи и устройството на фасадните стени на храма, допълва специалистът.
“Свети Димитър” е пример на представителната църковна архитектура в Средновековно Търново. Построена е по изискан начин и се отличава с изрядната си зидария, позната от църквите в Преслав. С редуването на камък, тухли и хоросан е придаден уникален външен вид на паметника.
Църквата има интересна строителна история. Тя е просъществувала сравнително кратко – около 100 г. след въстанието от 1185 г. След победата на братята Асен и Петър и провъзгласяването на Търново за столица на възобновената българска държава, храмът започва да изпълнява функциите на най-представителния култов паметник. Вероятно там са извършени коронациите не само на първите Асеневци, но и на българските владетели до времето на Иван Асен Втори, сподели археологът. Малко след като Търново е обявено за столица, около църквата е изграден голям столичен манастир, който е най-големият в подножието на хълмовете Царевец и Трапезица с обща площ от над 3,5 декара. Големият северен двор е оформен между храма, източното и западното крила на манастира, а южното крило е с представителни функции. Непосредствено до него от запад е дълбокият 13 м манастирски кладенец. Най-ранните монети, открити в него, показват, че е използван още в зората на Търновското царство.
През третата четвърт на XIII век силно разрушително земетресение унищожава както църквата, така и манастира. Непосредствено след този катаклизъм храмът не е възстановен. По-късно – в средата на XIV век, с материали от руините е построена втора църква, която лежи върху основите на южната манастирска сграда. Тя има два строителни периода и вероятно е изпълнявала гробищни функции, тъй като около храма е оформен голям некропол, който продължава да функционира до началото на XX век. Любопитен факт е, че тухлите за градежа на първата църква са изпичани в пещ, която е функционирала в непосредствена близост северно от църковния строеж. При разкриването на пещта археолозите се натъкнали и на част от произвежданата в нея продукция, като тухлите са с щамполовани върху тях знаци – кръстове и буквите а, в и г, разказва Мирко Робов. Този готов строителен материал очевидно е пренесен при съграждането на втория храм. Част от него е използван при оформянето на подовата настилка, като тухли със съответния знак са поставяни в определени зони на олтара, наоса и притвора. Това е уникален строителен похват, който няма аналог на Балканите, твърди доц. Робов. Подобни начини на строителство са открити в други по-отдалечени места, като например на Кримския полуостров.

Осем години продължава реставрацията на средновековния храм във В. Търново

С мащабните археологически проучвания през 1971 г. започва най-новата история на средновековния храм “Свети Димитър”. Ръководител на екипа е доц. Янка Николова, а неин заместник е Мирко Робов. Разкопките с някои прекъсвания продължават до 1984 г., а резултатите разкриват строителните похвати и постижения на времето, изясняват плана на църквата, строителните периоди и нейната богата външна декоративна украса.
Обемно-архитектурната реставрация на храма започва през 1977 г., въз основа на резултатите от проучванията на доц. Янка Николова. Автор на проекта, който не възпроизвежда оригиналния архитектурен образ на паметника, е покойният архитект Теофил Теофилов. В обновената църква са внесени елементи от търновско-месеврийската архитектурна школа. Арх. Теофилов започва заснемането на обекта и събирането на документи за бъдещия си проект още през 1975 г. Преди време пред “Янтра ДНЕС” той призна, че проучил повече от 50 хил. страници, за да напише концепцията си от 16 листа.
До 1981 г. църквата е вдигната в обем, а довършителните работи по нея продължат до 1985 г. Тогава, по повод 800-годишния юбилей от въстанието на Петър и Асен и обявяването на Търновград за столица на възобновената българска държава, паметникът официално отваря врата като музеен обект. Специалистите експонират в него най-големия столичен манастир, двете тракийски светилища, както и пещта, в която са печени тухлите за изграждането на храма. Там са подредени и останките от най-големия и ранен комплекс за кухненска сграфитокерамика. През 1985 г. в крипта, разположена в северната част на двора, са положени костите, открити при проучването на големия некропол. Над 500 погребения на български християни от Средновековието до Възраждането са открили археолозите в района. Сред тях са и останките на участниците във Велчовата завера. Неосъществена остана идеята на арх. Теофилов храмът да бъде превърнат в паметник на незнайния воин. Археолозите са намерили обезглавени трупове, тела без ръце и крака или пък само разхвърляни крайници. Всички кости са събрани в цинкови ковчежета, но костницата при храма от години е разбита.
По думите на доц. Робов са разработени поне 10 концепции за бъдещето на църквата “Свети Димитър”, но всички те остават само идеи. Най-голяма публичност придобиха намеренията храмът на Асеневци да бъде превърнат в мемориал на въстанието или в гарнизонна църква на военното училище. През 80-те години специалисти от Националния институт за паметниците на културата под ръководството на Боряна Дживджянова почиства стенописните останки и те са експонирани в пълния си блясък за посетителите. Това беше основната причина да не се реализира проектът за интериорна украса, който включваше обличане на стените в мозайка с изображения на царете от Асеневия род, припомня археологът. Концепцията е изготвена от проф. Атанас Божков в екип с Александър Терзиев, проф. Никола Хаджитанев и арх. Теофилов. Мозаечни пана са закупени и доставени от Украйна, а сега се съхраняват във фонда на Държавната художествена галерия във Велико Търново.
През 1927 г. църквата е обявена за народна старина, а през 1997 г. – за паметник на културата с национално значение.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
Найден НАЙДЕНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново