Великотърновката Петя Стефанова, която е инструктор по йога, избра да се върне от добре подредената Шотландия, за да се радва на слънцето в България. Петя изкара две години на Острова със семейството си, а след завръщането си не спира да пести добри думи за Шотландия. Перфектна инфраструктура, превенция във всяко едно отношение, усмихнати и весели местни жители са част от нещата, които не спират да я дивят.
Образователната система в Шотландия изключително много впечатлила Петя по време на престоя ѝ там. Причината е, че чрез игри и спокойна атмосфера знанието се предава неусетно на децата. В детската градина, където първоначално била дъщеря ѝ Елена, имало десетина деца с 3-4 учителки. “Беше много интересно как я приобщиха към училището, което се намираше в същата сграда, но на другия край. Една жена всеки ден хващаше моето дете за ръка и го водеше като на разходка в училището. Първо му показа тоалетната, защото децата най-много се срамуват да кажат, че им се ходи до тоалетна, после мястото за храна, стаите за учене. Аз през цялото време си мислех, че това ще е нейната учителка, а се оказа, че е директорката, която там се води нещо като старши учител. Тя е непрекъснато сред децата, дори на вратата на кабинета ѝ пише “Тук се влиза само с усмивка”. А в България, ако някое дете направи нещо лошо, веднага го заплашват, че ще го изпратят при директора”, споделя Петя. Допълва, че Елена един ден се прибрала много щастлива от училище и заявила с усмивка, че за награда ще я изпратят при директорката.
В Шотландия учителите не са натоварени с бумащина и много административна работа – да попълват документи, да пишат сценарии за тържества. Там в клас има по две учителки и те работят само с децата, разделят си часовете. Има отделна група хора във всяко едно училище, която се занимава само с административните задачи, а директорката и нейната помощничка организират празненствата в училището. Петя пояснява още, че учителите са много млади – на около 28-30 години, и са много добре платени.
Друг интересен факт е, че в училището почти всеки месец има някакъв празник – например ден на това какво са изобретили шотландците. Петя пояснява, че те са дали на света телефона, телевизията, парния влак, хладилника, голфа. В Шотландия се намират още най-старото колело в света и най-старата гора.
По време на празненствата учителите нямат почти никаква роля, всичко се прави от децата. Това много им помага от малки да преодоляват смущението да говорят пред публика, да изявяват лидерските си качества, но и да работят в екип, категорична е търновката.
Още в училище децата се приучват да знаят и уважават шотландските традиции. “В продължение на два месеца всеки четвъртък се прави “пица рийдинг”. Родители и деца се събират вечер в едно голямо помещение, учителите са подготвили различни креативни игри, които помагат на малчуганите да усвояват древния шотландски език. В паузите всички похапват пица и пият сокчета.
След училище детето се прибира у дома, където задължително има задачи, които трябва да свърши заедно с родителите си. Майката или таткото се подписват, че са чели с детето посочените от учителя думички или че са му помагали да пише необходимите елементи. По всички начини се опитват да приобщят родителите да работят с децата си, допълва Петя.
Изключително много била впечатлена от начина, по който в шотландските училища се провеждат родителските срещи. “Мислех, че е както в България, но се оказа, че няма нищо общо. Две седмици, преди да дойде моментът за срещата, вкъщи получаваме писмо, с което ни питат кога точно в определения за това ден ни е удобно да отидем в училището – между 17.00 и 18.00 часа или между 19.00 и 20.00 часа. След това получаваме второ писмо, в което ни конкретизират часа – 17.37 часа. Отидох с детето. В залата, където се хранят учениците, имаше седем маси със седемте преподаватели на отделните паралелки от първи до седми клас. Всеки учител сяда на една маса с родителя и детето. Ако детето има някакъв проблем в учебния процес, го научава само неговият родител. Не се срамуваш и червиш. Информацията се обменя за пет минути, после сяда следващата двойка. На съседна маса чака директорката, ако имаш да споделиш нещо с нея, го правиш. Имаш възможност да изразиш мнението си и писмено. За всеки има приготвена топла супа, кафе и сандвич”, продължава да разказва търновката.
Децата тръгват на училище на пет години и завършват на 16 години. Когато завършат на 16 години, те масово започват да работят, но още 2 години преди това вече имат право да работят почасово някъде и да помагат на семейния бюджет, а и да изграждат трудови навици. Така като опитат 2-3 неща още преди да са завършили училище, вече имат представа кое им харесва, за да го работят. Другото любопитно е, че на по-големите им посочват 12 предмета, от които те трябва да си изберат 7-8, които да учат. Ако искат да учат на по-късна възраст, държавата им помага.
“Учебната година започва на 15 август и завършва на 30 юни, това е още в първи клас. Така че не е вярно, че в България децата учат най-дълго. Хубаво е обаче, че не носят учебници, всичко стои в училище. В училището децата придобиват най-вече практически знания, показват им нагледно как се излюпват пиленцата, което много ме впечатли. Не учат нищо излишно, а само неща, които ще са им полезни в живота”, завършва Петя Стефанова.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив
