В Индия вярват, че когато жената е щастлива, тя привлича парите

Публикувано на пн, 26 Ное. 2012
10221 четения

Великотърновки се превърнаха в индийки по време на семинар “Женската красота в индийската култура”, който се проведе през уикенда в старата столица.

Великотърновки се превърнаха в индийки по време на семинар “Женската красота в индийската култура”, който се проведе през уикенда в старата столица.

Индийската култура е уникална с това, че е една от най-древните и за разлика от много други се е запазила в много чист вид и до днес. Всеки има различна причина да се обърне към нея – едни го правят в търсене на себе си, за други е екзотично приключение и преживяване, трети са любители на храната, облеклото, музиката… Веднъж докоснал се до нея, тя остава в душата ти. Пример е една от иконите на съвременния ни свят – Джулия Робъртс, която след участието си в “Яж, моли се и обичай” започва да се занимава с йога, става вегетарианка.
Възможно ли да преживееш Индия във Велико Търново. Да, напълно. Трябва да знаеш, че съществува място, наречено Бутик за душата, създадено от Аксиния Цветанова и Моника Христова.
През уикенда той бе домакин на семинар – ателие “Женската красота в индийската култура”. Над 10 великотърновки се превърнаха в индийки с помощта на Стела Христова и Христина Моллова. Стела е педагог и обучител. Занимава се с изследвания на индийската култура, себепознание и йога. Води курс по Индийска култура в НБУ.
“Красотата в Индия е една от шесте божествени категории. Най-важното е, че тя идва отвътре, свързана е с баланса на женската енергия.
Женската енергия е подвластна на луната и може да се балансира чрез занимания със занаяти, изкуства, пеене и музика. Когато жената е с балансирана лунна енергия, тя излъчва красота. Когато е красива, прави всички около себе си щастливи. Тази енергия с годините се увеличава.
Мъжката енергия е свързана със слънцето. Древните казвали, че умът на мъжа се успокоява, когато вижда красива жена до себе си. Но не красотата, каквато я разбира съвременната ни консуматорска култура, а бликаща от дълбините на душата”, разказва Стела.
Според индийските традиции в семейството жената е представителка на Лакшми, богинята на богатството, светлината, мъдростта и щастието, както и на късмета, красотата и плодовитостта. Ако жената в семейството е щастлива, богинята стои там. За това индийците се грижат много за своите съпруги – дават им всичко, купуват им хубави дрехи. Смята се, че парите на мъжа идват от жената, когато тя е щастлива, ги привлича.
Индийците вярват, че жената се ражда с няколко божествени качества. Това са слава, сполука, изящна реч, памет, интелигентност, постоянство и търпение. “В древността благородната жена трябвало да изучава 64 изкуства, свързани с външната и вътрешната й красота. Те били нейното висше образование. Жената изучавала как да си приготвя козметиката, как да се гримира, как да си прави косата, как да прави сама лекарствата, как да облича сари. То е дреха, която изисква много умения. Чрез него всяка жена влиза в ролята на дизайнер. Древните вярвали, че истинската дреха е тази, която няма шевове. Използвали дълги парчета плат и създавали от тях чудеса по тялото си. Има стотици начини на обличане на сари, те зависят от региона, от културите”, продължава разказа за тайните на индийската култура Стели. Жените около нея се вълнуват като малки момиченца, попаданали в един нов, красив и приказен свят.
Цветовете на сарито имат своята символика. Червеният е сватбеният цвят, той е и на страстта, плодородието, на здравето. А белият на траура – обличат го само в такива случаи. Синият е цветът на занаятчиите, на артистите, на тези, които използват ръцете си, за да творят красота. Зеленият цвят е свързан със земята, той е за земеделци и хората, които се занимават с търговия, както и за тези, които се грижат за кравите, защото в Индия кравата е свещено животно. Жълтият цвят е на ученици, на хората, които се занимават с духовни практики. Монасите са облечени в оранжево, а жените монахини в бяло.
Стела споделя още, че в Раджастан саритата са много пищни, украсени са с паиети. Причината е, че там са живеели императорите, в този щат те са строели своите столици.
Външността на една жена в Индия е нейната визитна картичка. По външния й вид може да разберете от коя част на страната е, дали е семейна, също така и коя духовна практика следва.
Косата на индийките е разделена на път, при семейната жена той е оцветен в червено. Смята се, че мистичната сила на жената се намира в косата й. Когато тя е вързана, се съхранява, а когато пада свободно, може лесно да черпят енергия от нас. Жените в Индия използват много масла, за да подхранват косите си, основно от нимово дърво. То мирише на лук, но пък е най-полезното. Прави косата лъскава и здрава. Прогонва въшките, за това с него мажат и децата.
Мит е, че индийците са мръсни и не се къпят, напротив, къпят се по няколко пъти на ден, споделя още Стела Христова, която 19-годишна открила красотата и магията на тази източна култура.
Индийките показват принадлежността си към определени религиозни и духовни традиции – чрез синдур, знаци или рисунки, които се поставят на лицето. Те се правят с тилак – глина от свещена река, която е смесена със сандал и камфор. Като се допре до челото или се рисува с нея, се получава благословията на реката. Освен че тази глина озарява нашето вътрешно аз и ни пречиства, камфорът и сандалът в нея охлаждат челото, а в Индия е много горещо.
Гримът на индийката около очите е много характерен, нарича се каджал. Той не само прави погледа невероятен, но и подхранва кожата. Прави се от гхи, от кокосово или бадемово масло. Прибавя се и малко камфор, който е добре известен със своите антисептични качества. На допир каджала е мазен, с характерен и силен аромат. Нанася се лесно, като дебела, плътна линия върху горния и долния клепач.
Червената точка, която се нарича бинди, е символ, че жената е семейна. Рисува се обикновено с червен прах – кункум. Индийките си рисуват около очите и декоративни цветя, това е много характерен празничен грим за Северозападна Индия. Има поверие, че жена, която е булка и ръцете и са изрисувани с къна, не трябва да се захваща с домакинска работа, докато къната не се измие. Друг символ на семейната жена са червените и белите гривни – едните от корал, другите от раковина. Белият цвят е символ на мъжкото начало, а червеният на женското. Приличат на нашите мартеници.
Изживяването европейка да облече сари е невероятно, то не може да се опише. В тази култура жената е напълно облечена, от нея се вижда много малко, но тя е и се чувства като богиня. Европейките трябва да запомнят и още нещо – каквото и да слага върху себе си индийката, най-хубавото в нея е усмивката, която показва отношението й към света.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново