Учителките Северина и Вероника са петите поред близначки в рода си и празнуват рожден ден само във високосни години

Северина и Вероника са от В. Търново и са еднояйчни близначки. Визуално те си приличат като две капки вода, а по гласа ги различава само тяхната майка. Двете сестри са родени на 29 февруари във високосна година и въпреки че са на 36 г., през 2020 г. отпразнували едва 9-ия си реален рожден ден. Северина е по-голяма от Вероника с 10 минути и когато февруари е с 28 дни обичат да се шегуват – по-малката честити на “каката” на 28 февруари, а Северина поздравява Вероника на 1 март. Любопитен факт е, че те са петите в рода близначки, като това неизменно се случва през поколение. И в петте случая, както е при тях, има и по-голям брат. Буквите им С и В също са закодирани в родовата памет, показва родословното дърво, възстановено от двете сестри.
“В училище ни бъркаха постоянно. До 12 клас винаги носехме абсолютно еднакви дрехи. Когато учехме в Гимназията по моден дизайн, учителките не ни различаваха и редовно излизах да ме изпитват вместо сестра ми. Едната от тях сега ни е съседка и като ѝ го казахме, си призна, че никога не е разбрала за тези наши размени”, споделя Северина и допълва, че преди време имали връзка с двама братя, които до последно също не успявали да ги различат и все се налагало близначките да ги насочват коя коя е.
В Гимназията по моден дизайн Северина и Вероника се справяли добре. Още тогава те имали готови самостоятелни колекции и предложения да ги наемат на работа в различни модни къщи, но Северина решила заедно да продължат да учат педагогика. Това било нейна детска мечта. Желанието на Вероника било да стане ветеринарен лекар, но тъй като били винаги неразделни, а Северина – водеща в отношенията им, Вероника се съгласила. Така двете кандидатствали педагогика във Великотърновския университет и станали първите в рода учителки, за което по-малката близначка никога не съжалила.
Кандидатстудентският им изпит по зла ирония на съдбата се оказал белязан с най-голямата им лична трагедия. В нощта преди него двете сестри загубили своя по-голям брат в катастрофа. Северина разбрала страшната новина от майка си непосредствено преди изпита, но решили да не казват на Вероника, която тогава била бременна. Въпреки смазващия стрес, Северина успяла да се концентрира и си взела изпита с отличен. Тя дори заела първо място още на първото класиране и така двете започнали да учат “Предучилищна педагогика с френски език”. Тогава Вероника дори не заподозряла, че се е случило нещо лошо. Това огромно препятствие в живота направило по-голямата близначка още по-силна и грижовна към по-малката сестра.
Двете дами смятат, че като характери са много различни. Северина се определя като по-обгрижващата от двете. Тя постоянно изпитва нужда да помага на сестра си и да я закриля. Вероника казва, че на нея това ѝ харесва. Тя често се допитва до Северина, когато има нужда от съвет или идея. Обратното също се случва, но по-голямата близначка се грижи почти майчински за по-малката. Северина е по-борбена и винаги е знаела какво точно иска, докато Вероника е по-плаха и по-свита. Когато били деца, Северина винаги успявала да се адаптира много лесно в компании.
Има много неща, по които двете сестри си приличат и професията е едно от тях. Северина е учителка от 2010 г., а Вероника заради излизането си по майчинство – от 2013 г. Двете започнали учителската си кариера в Детска градина “Райна Княгиня” във В. Търново. Сега Северина е на директорския пост на детското заведение, избрана от предишната директорка и своите колеги. В момента тя се подготвя за конкурса през есента, на който трябва да се яви, за да заеме официално длъжността.
“Аз много премислях дали да приема това предизвикателство. Работата с децата ми носи истинско удоволствие, а ръководенето на детската градина е съвсем друго нещо. Изненадващо, дори и за мен, е, че всеки ден отивам с огромно желание, на този етап се справям с ангажиментите, спокойна съм и ми харесва”, споделя Северина. Вероника казва, че няма такива амбиции и предпочита да продължи работата си с малчуганите, която ѝ действа успокояващо. Тя работи в детска градина “Пламъче” в Дебелец. В ДГ “Райна Княгиня” Вероника прекарала точно една година, но заради преместването на семейството ѝ в Дебелец за удобство решила да смени и работното си място. Докато сестрите практикували своята професия в една и съща градина, родителите постоянно ги бъркали. Малчуганите обаче имали безпогрешна интуиция и ги различавали отлично.
“Децата са много чисти същества и въпреки шума, който често вдигат, и голямата отговорност, която носим за тях, те много ни зареждат. Ако дълго време не сме излизали в отпуск, започваме да се чувстваме изморени и поизчерпани, но още на третия ден от почивката дечицата започват да ни липсват. Често се усещаме, че мислим какво се случва във всеки един момент в градината”, казват близначките и допълват, че децата от групата стават като техни собствени деца. Те помнят всичките си възпитаници, а с някои поддържат връзка и до днес. По време на извънредното положение учителките също не спирали да си контактуват с малчуганите чрез затворени фейсбук групи.
Северина и Вероника имат по две собствени деца, като при първата те са момче и момиче, а при втората – две момичета. Всички те са като едно семейство, а докато били по-малки, децата се обръщали и към двете с “мамо”. Когато обаче двете деца на Северина станали част от групата на Вероника в детската градина, те през цялото време я наричали “госпожо”.
Свободното си време двете близначки обичат да прекарват по различен начин. Вероника е домошар и предпочита да е вкъщи със съпруга и децата си, докато Северина често излиза с приятели и пътува. Напоследък двете много обичат да рисуват, като Вероника е малко по-добра в това. В дома си тя собственоръчно е украсила стените в детската стая. Рисуването за тях е голям плюс и в учителската професия, защото децата също много го обичат, смятат двете сестри, които са толкова свързани помежду си, че говорейки, не спират постоянно да се допълват.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив