Участникът на две олимпиади Петър Тачев полага основите на щангите във В. Търново

Публикувано на пт, 23 юли 2021
202 четения

Петър Тачев е роден на 23 юли 1938 г. във великотърновското село Русаля. По ирония на съдбата, участникът на олимпийските игри в Токио през 1964 г., празнува 83-тия си рожден ден точно в деня на откриването на Олимпиадата в японската столица през 2021 г. Вълнувайки се от това и съмненията, че многото случаи на COVID-19 може да осуетят плановете, той силно се надява да не се повтори случилото се през 1940 г., когато игрите в Токио не се провеждат заради Втората световна война. Основоположникът на вдигането на тежести във В. Търново и досега си спомня някои случки и незабравими моменти от спортното си минало, през което силното му тяло вдига хиляди тонове желязо.
Петър завършва основното и средното си образование в старата столица. Преди да започне да вдига щанги, Тачев се занимава с волейбол, бил е футболен вратар, лекоатлет, а във ВИФ (НСА) влиза като гимнастик. При тежкоатлетите го завежда братът на големия треньор на българските щангисти Иван Абаджиев – Михаил. Там Петър изявява желание да пробва дали ще се справи с щангите и се оказва, че има дарба. Уменията му не остават незабелязани от Ангел Акрабов, който го уверява, че ще пожъне успехи в този спорт и става негов личен треньор. Така през 1956 г. се поставя началото на неговата успешна кариера. По това време Петър е студент първа година в Спортната академия. Две години по-късно той вече е в националния отбор на България по вдигане на тежести, като постига и първия си рекорд, а през 1959 г. представя страната ни на европейско първенство. Следват дълги години на спортни успехи и множество отличия. От 1958 г. до 1969 г. той 11 пъти попада в призовата тройка на републиканските първенства и 9 пъти става шампион на България. Подобрява 15 национални рекорда и постоянно се представя отлично на международни състезания, от които печели и медали. Петър участва на 5 световни първенства и на 4 европейски шампионата. Интересен факт е, че през 1962 г. негова снимка украсява юбилейни пощенски пликове, представящи десетте най-добри спортисти на България за настоящата година. След приключването на активната си състезателна кариера Тачев се занимава и с треньорска дейност, като при него се подготвя и европейският ни и световен шампион за юноши Петко Цанев. През 1993 г. великотърновският тежкоатлет печели сребърен медал на европейския шампионат по вдигане на тежести за ветерани в Чехия.
16 г. от своята състезателна кариера Тачев посвещава на подготовката си за участие в четири олимпиади, от които успява да спечели квота за две – тази в Рим през 1960 г., където се състезава рамо до рамо с големия Иван Абаджиев, и в Токио през 1964 г. В крайното класиране в Италия той става 6-и, а в Япония завършва на 8-мо място. През 1968 г. великотърновецът не успява да покрие норматива за игрите в Мексико, а през 1971 г. при претоварване скъсва сухожилие на рамото и следващата година не отива в Мюнхен. Тази контузия слага край на неговата активна състезателна дейност. “За първата си олимпиада се подготвях по време на студентството си и първоначално не го правех толкова осъзнато. До обед бях на лекции, следобед – на тренировка. Когато ме включиха в разширения състав на националния отбор тренировките, плановете и целите станаха по-сериозни. Подготовката продължи 3 години”, спомня си Тачев.
За игрите в Рим българските състезатели пътуват с влак през бивша Югославия, като това им отнема около два дни и една нощ. Олимпиадата се провела през септември, но времето било много горещо. Въпреки това италианците, като световни диктатори в модата, винаги носели елегантни ризи и вратовръзки, което много впечатлило българските щангисти. Самата надпревара, в която участва Тачев, била много продължителна и това затруднявало състезателите, като повлияло и на постиженията им, спомня си щангистът. В края на състезанието търновецът е на прага да спечели бронзов медал, но едва 5 кг не достигат за това и той остава на 6 място.
Когато се завръща от Рим, Тачев се дипломира и трябва да се яви на работа по разпределение. Желанието му е да се прибере във В. Търново, като председателят на Общинския съвет Христо Недев също държи на това. Тъй като федерацията поставя на Петър задача да се подготвя за следващата олимпиада, през 1961 г. той пристига в старата столица с една руска щанга и така полага основите на този спорт в болярския град.
Тачев започва работа като треньор, а изискванията са да работи с 5 групи от по около 10 деца. Тренировките са сутрин и следобед, като същевременно обикаля и по училищата да събира момчета за заниманията с щанги. След всичко това трябва да се подготвя самостоятелно и за олимпиадата. Това се оказва непосилна задача и постиженията му рязко спадат. Налага се треньорът на Петър да поиска освобождаването му от това разпределение, за да може да тренира пълноценно като национален състезател. През пролетта на 1962 г. това се случва и Тачев отива на подготовка в София, като е приет на офицерска длъжност в ЦСКА. Резултатите не закъсняват и още през есента на европейското първенство в Будапеща великотърновецът печели бронзов медал.
Следващата олимпиада, за която се подготвя Тачев, е тази в Токио през 1964 г. Заради завишените нормативи на световно ниво в олимпийската година той все още няма спечелена виза за игрите в Япония. На тренировки вдига нужната тежест, за да се класира, но няма необходимите успехи в официално състезание. Федерацията осигурява възможност за това с едно контролно състезание, на което Петър дава повече от отличен резултат и си гарантира билета за пътуване до Страната на изгряващото слънце. До там олимпийците ни пътуват със самолет през бившия СССР. Още с кацането си в Япония състезателите се сблъскват с влажния океански климат. Въпреки че заради аклиматизацията отиват месец по-рано, Тачев така и не успява да свикне с него. Дни преди състезанието той вдига и температура.
“Предполагам, че за неразположението ми оказа влияние и нещо друго. За да се придвижваме из олимпийското село, домакините бяха осигурили велосипеди за всички участници. Само си представете – става въпрос за над 5 хил. души. И ние като невидели по цял ден обикаляхме с колелетата. Вероятно там съм и настинал. Последните дни лекарите се чудеха да ме допуснат ли до състезанието, но аз настоявах да участвам”, разказва Тачев. В крайна сметка той се включва в битката за световна слава, но започва несигурно и достига само до борбата за 6-о място. Накрая по силите му в този момент се оказва 8-то място.
От олимпиадата в Токио Петър си спомня и грандиозното откриване. В небето над града са пуснати над 5 хил. гълъба, символизиращи участниците в състезанието, а самолети изписват с полета си петте олимпийски кръга. Там по изключение огънят не е запален от най-изявения спортист на страната домакин, а от младеж, роден точно в деня на бомбардировките над Хирошима. На откриването присъстват стотици хиляди души, сред които е и самият император на Япония, припомня си Петър.
Веднага след завръщането в България започва съставянето на планове за подготовка за участие на олимпиадата в Мексико. През 1966 г. обаче се случват някои неудачи в личния живот на щангиста и нарушават ритъма му на работа. Така на контролното състезание в олимпийската година той не успява да покрие норматива, а фатални се оказват отново 5 кг.
По време на пандемията и дните, прекарани в изолация, Тачев сяда и написва спомените за живота си, които се надява да успее да издаде в книга. Тези мемоари са за един живот, отдаден на спорта, и за един дълъг път от село Русаля до върховете на Олимп.
Николай ВЕНКОВ
сн. Бранимир БОНЕВ
и личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново