Тв водещата Гала и актьорът Милен Иванов са големите открития на режисьорката Тамара Иванова

Публикувано на ср, 18 Дек. 2019
613 четения

Тамара Иванова е родена в украинския град Виница. Мечтата ѝ била да се занимава с театър. Затова отива в тогавашния Ленинград, днес Санкт Петербург, за да учи режисура в театралния институт. Но пътят към театъра за нея се оказва по-дълъг. Първите години бъдещата режисьорка учи в Ленинградската финансова академия и 5 г. с мъка на сърцето набляга над висшата математика.
“Безумните формули ме измориха много. Не издържах, отидох при декана и му казах, че искам да прекъсна обучението си. Той се опита да ме разубеди, защото бях и отговорник на курса, но аз бях непреклонна. Пролетта напуснах финансовата академия и още същото лято кандидатствах в мечтания за мен театрален институт”, разказва Тамара. Приели я веднага театрознание, но 4 г. изучава факултативно и режисура. За свои учители смята Георгий Товстоногов, Борис Василиев, Юрий Любимов и Анатолий Ефрос.
Малко преди да завърши театралната академия, съдбата я среща с българина Иван Митев. Между ВИТИЗ, където той учи, и нейниятЛГИТМИК в онези години съществувал творчески обмен на студенти. Така украинката пристига в България със своя курс. В София ленинградските студенти са на гости в класа на Иван и неговите колеги Кирил Варийски, Пламен Сираков, Ивайло Христов, Пламен Марков, Атанас Атанасов, Аня Пенчева, Димитър Танев, Йорданка Стефанова… След 2 месеца българите върнали гостуването. Тогава Тамара открива бъдещия си съпруг, който я впечатлил със своите външни данни. “Беше много красив българин. Мои познати ме питаха къде съм се запознала с този хубав грузинец. Беше много обаятелен, симпатичен, усмихнат. Ходехме заедно на театър, бяхме и на последния концерт на Висоцкий през пролетта на 1980 г., няколко месеца по-късно той почина”, спомня си Тамара. Нейният любим Иван се завръща в България, но двамата продължават да си общуват с писма.
Дипломната ѝ работа била толкова добра, че от Академията ѝ предложили да остане в Ленинград или да отиде в Москва. Преподавателите ѝ били безкрайно изненадани, че талантливата им студентка иска да изостави “светлото бъдеще”, което я очаква, и да замине за България. Но Тамара избрала любовта.
В онези времена правилата в СССР били такива, че не можеш просто така да отидеш и да сключиш брак в друга страна. Било необходимо Иван да пристигне в нейния град Хмелницкий, където тя се прибрала след следването. Там се оженили и той заминал, а младата невеста трябвало да премине през дълга процедура за напускане на страната. След още два месеца Тамара пристига в България и заминава за Търговище, където Иван е изпратен по разпределение след ВИТИЗ. В местния драматичен театър тя е назначена за драматург, а той играе в различни постановки.
“Беше ми доста любопитно, защото след Ленинград попаднах в този малък български град. Започнах да чета много, да общувам с различни хора. За 2-3 месеца успях да науча българския език на разговорно ниво. Всичко ми беше интересно, исках да разбера, да вникна в манталитета на българите, в тяхната духовност и култура. Затова започнах да чета исторически романи. Посещавах фестивали, бързо си създадох кръг от приятели. Всички ме гледаха с любопитство. Чудеха се как така от Ленинград съм се приземила в Търговище”, спомня си Тамара. На камерна сцена там поставя “Четиридесет и първият” от Б. Лавреньов, която е оценена от проф. Филип Филипов като най-добра камерна постановка за сезона в извънстоличните театри.
Напористата украинка започва да пише статии и театрална критика на руски език, а съпругът ѝ Иван ги превежда на български. Тя разказва как идвали и до В. Търново, където гледала “Укротяване на опърничавата”. Много ѝ харесала играта на Иван Евстатиев. Постепенно опознала българския театър и открила за себе си големите артисти Ицхак Финци, Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Наум Шопов, Калоянчев, Парцалев, Таня Масалитинова…
След 4 г. в Търговище Тамара и Иван решават, че е време да се преместят в някой по-голям град с повече възможности. Иван Митев е поканен от директора на ДМТ “К. Кисимов” Стефан Самсиев във В. Търново. А тя открива за себе си нови театрални възможности сред студентската активна среда на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. “Един ден позвъниха на вратата на жилището ни в кв. “Бузлуджа”, отворих, а срещу мен трима младежи. Заявиха ми, че искат да направим студентски театър. Аз ги гледах и не можех да повярвам, че сами са дошли при мен. Попитах ги имат ли помещение, защото ще бъде трудно да правим репетиции в някоя от аудиториите на университета. Обясниха ми, че съществува такова. Заведоха ме в КЕВ-а (Клуб за естетическо възпитание). Започнахме да набираме студенти. Оформихме сценично пространство и гримьорна. От театъра и университета ни помогнаха с оборудване. Така беше поставено началото на Театър-студио “Метаморфози”, връща лентата назад Тамара. Около театралната трупа бързо се образува цяла общност. “Студенти, асистенти, преподаватели следяха с интерес какво правим. По време на представленията залата винаги беше претъпкана от зрители. Играехме по 15-20 представления на месец”, допълва режисьорката.
С младите таланти Тамара поставила спектакъла “Пясъчното стреме”, в който тя вплела своите усещания за България. В него участвали и професионалните артисти Виктор Терзийски, Стефка Петрова и Иван Митев. Още на втората година от създаването си – през 1985 г., артистите от “Метаморфози” тръгват по фестивали в чужбина. “Пясъчното стреме” се игра в испанския град Орниета. Там се провеждаше фестивал на експерименталните театри. Ходихме и в Швейцария, два пъти във Франция. Голям успех имахме и с “Кралят умира” от Йожен Йонеско. Пиесата бе специално преведена за нас. Поставих я за първи път в България. Това беше нашето върхово постижение. На Европейския театрален фестивал в Гренобъл, “Кралят умира” бе обявен за най-добрият спектакъл. Преди това направихме “Образ и подобие” по Радичков. Тази пиеса беше забранена, но ние я поставихме и дори я играхме в Софийския университет, където самият Радичков дойде да ни гледа. На финала той се разплака от вълнение и дойде при нас на сцената”, не спира да разказва Тамара. Заради “Образ и подобие” тя имала тежък разговор с партийния секретар на университета в присъствието на представители на ДС.
После дошъл ред на рок мюзикъла “Пипи Дългото чорапче”, забранен и спрян, въпреки огромния зрителски интерес, от ръководството на общината по искане на няколко търновски актьори. След “Пипи” Тамара поставя “Измамите” по “Хитрините на Скапен” от Молиер. Тук вече са ангажирани само професионални артисти – Венци Боранов, Виктор Терзийски, Татяна Александрова, Иван Митев, Мария Коцева, Валентин Вутов, Милен Иванов, Миглен Нейчев. С тази постановка участват в един от най-големите театрални фестивали в Женева – “Европа среща приятели”. Спектакълът е високо оценен от международното жури. Но при завръщането си в Търново представлението е свалено и спряно по искане на някои от членовете на Художествения съвет при театъра.
Сред младите актьори на “Метаморфози” имало много талантливи момчета и момичета. Сред тях бил Милен Иванов, който днес е една от звездите на великотърновския театър. Водещата “На кафе” Гала, която по това време учела във ВТУ, също посещавала лекциите на Тамара в Свободния факултет, където преподава актьорско майсторство. “Беше много талантлива. Изпълняваше по прекрасен начин етюдите, които им възлагах. Имаше много ярко присъствие”, споделя Иванова.
Театър “Метаморфози” просъществувал 7-8 г., а след него Тамара продължава да прави спектакли. Назначена е за главен режисьор на Габровския вариететен театър, където поставя “Секс, наркотици и рокендрол”, който в нейния вариант се играе под името”Рок закон”. Поканена е в София, за да направи “Каменен пир” по “Дон Жуан” на Молиер. “Започнахме, но както репетирахме, един ден аз обявих, че прекъсвам този проект. Усещах, че някак не се получават нещата, нямаше стиковка между нас. Актьорите щяха добросъвестно да изиграят спектакъла, но усещах, че те вътрешно не бяха заразени от моята енергия”, обяснява режисьорката. Така тя се връща в Търново и създава театрална школа към ДМТ, с която поставя “Каменен пир”. “Получи се блестящ спектакъл. Имаше огромен зрителски интерес. Отново човешка завист стана причина представлението да бъде забранено и свалено от афиша на театъра. Разбрах, че вратите на театъра са затворени за мен.”
Тогава, изненадващо за мнозина, Тамара започва да се занимава с туристическа дейност. Отива в Кранево, където 18 г. прави различни фестивали, посреща детски групи, настанява стотици туристи. “Бяха трудни и интересни времена. Не веднъж в офиса ми идваха мутри, за да ме плашат и рекетират. После решихме да направим руски ресторант във В. Търново, но това се оказа труден бизнес. Иван се беше върнал в театъра и всички други дейности бяха далеч от него. Каквото изкарвахме, отиваше за хората, които работеха във фирмата, а за нас нищо не оставаше. Видяхме, че ресторантьорството не е за нас. Отказах се и от работата по морето, защото хотелите бяха изкупени от руснаците, а и дойде КТБ”, обяснява Иванова.
Така след активните години последвала почивка, в която Тамара започва да чете, да гледа филми, за да навакса пропуснатото. “Преди няколко месеца се завърнах към своята голяма любов – Театъра. Безкрайно съм благодарна на директора на МДТ Васил Вълчев, който ме покани да направя спектакъл – някоя атрактивна комедия”, споделя тя. След много чудене Тамара избрала пиесата “Хванат в мрежата” на известния британски драматург Рей Куни, която великотърновци ще могат да гледат премиерно на 19 декември под заглавието “Хванат.net”.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново