Вестник “Янтра ДНЕС” и Държавният архив в старата столица представят поредица “Дарителите на В. Търново”. В нея ще разказваме за всички онези светли личности, живели с мисълта да помогнат за издигането на Търново. Със своята работа и дарителска дейност те са помогнали за превръщането на града в съвременен културен и духовен център на България.
В златната книга на великотърновските дарители са записани имената на трима митрополити, завещали средства за просветно и духовно издигане на народа.
Първият сред тях, митрополит Панарет Рашев, е роден във Велико Търново, учи в института “Свети Сава” в Букурещ, а после продължава образованието си в Атина и Париж. През 1853 година е ръкоположен за погониатски митрополит в Букурещ. Въпреки че прекарва по-голяма част от живота си извън България, неговата последна воля е да бъде погребан в родния си град. Чрез направеното си през 1886 г. завещание той дарява 30 000 лева на първоначалните училища и 5000 лева на църквата “Св. Константин и Елена” във Велико Търново. От останалата част от имотите му желае да се образува фонд на негово име, от който да се подпомага образованието на “млади български православни дякони или свещеници, които биха желали да свършат висшите курсове на богословието” и за издаването на “духовни нравоучителни книги за училищата или за прочит и по историята на българската църква…”.
С великотърновския митрополитски престол е свързано името на завършилия Одеската духовна семинария и Московската духовна академия Брегалнишки епископ Антим от с. Гложене, Ловешко. Той е Великотърновски митрополит от 1901 г. до смъртта си през 1914 г. Погребан е по волята му във Велико Търново. Няколко години преди смъртта си прави завещание, чрез което дарява по 2000 лв. на първоначалните училища, на Мъжката и Девическата гимназии във Велико Търново, на училището, читалището и църквата в с. Гложене. По 1500 лв. дарява на благотворително дружество “Радост”, свещеническо братство “Патриарх Евтимий”, на църковния съвет във Велико Търново и на Гложенския манастир. 20 000 лева завещава на Св. Синод за издръжка на двама ученика от Търновска епархия или Тетевенска околия в Духовната семинария в София.
Митрополит Иларион Пенчев е роден в с. Церова кория, учи в Петропавловското духовно училище, а след това завършва и духовната семинария в Одеса. През 1894 г. е ръкоположен в епископски сан и назначен за Неврокопски митрополит. Умира във Велико Търново през 1925 г. и е погребан в родното си село Церова кория. Приживе, през 1919 г., прави завещание, по силата на което дарява на Светия Синод 40 000 лева, пълната стойност на осигуровката му в дружество “Ню Йорк” както и покъщнина, църковни вещи и други за образуване на общ фонд, който да послужи за издръжка на българи от Неврокопска епархия и от с. Церова кория или съседните села Къпиново и Кованлъка да “следват висши науки в някоя от духовните богословски академии в Европа” и “по иконописанието на Св. Православна църква в някое специално руско заведение”.
На училищното и църковно настоятелства в с. Церова кория завещава средства за поддръжка на училищните и църковни сгради и за подпомагане на бедни ученици.
По 100 лева завещава на седем църкви във Велико Търново и на Преображенския манастир, 4000 лева на читалище “Надежда” за “поддържане високо просветителните цели”, на мъжката гимназия “Св. Кирил” също 4000 лева за подпомагане на ученици от горните класове с “доказана бедност и примерно поведение”.
На двете църкви в град Неврокоп и на Неврокопската гимназия също завещава средства.
Представените завещания на тримата митрополити демонстрират по един неповторим начин откровената им “свята последна воля да бъдат полезни на Отечеството и след смъртта си”.
Тихомир Тонков, старши експерт ОДА – Велико Търново
сн. архив
