В своята многовековна история преди и след Освобождението възрожденската Елена е дала на България много известни личности в областта на просвещението, културата, военното дело, политиката и държавността. Трудно е да се изброят всички, но като на-известни от тях можем да посочим: в областта на просветата и борбата за църковна независимост – Дойно Граматик, Иван Момчилов, Иларион Макариополски, митрополит Иларион Доростолски, отец Стоян Граматик, Петко Горбанов – първият българин, ученик и учител в “Робърт колеж” в Цариград, Никола и Стоян Михайловски, революционерите Хаджи Йордан Брадата, Йордан Кисьов, отец Сергий, Сава Катрафилов, Иван Кършовски, генералите Александър Кисьов, Константин Никифоров, Стефан Богданов и Янаки Кисьов, А от по-ново време: писателите Емилиян Станев и Петко Ю. Тодоров, актьорът Георги Георгиев – Гец, краеведът Христо Медникаров и други видни личности.
В областта на политиката Елена също има свой достоен представител и това е Теодор Теодоров, дългогодишен, депутат, министър и министър председател на България непосредствено след края на Първата световна война. За съжаление, днес за този наш политик и държавник се знае твърде малко, а името му е засенчено от тези на далеч по-популярни политици като Стамболов, Петко Каравелов, Драган Цанков и Александър Стамболийски.
Теодор Теодоров е роден на 14 март 1859 г. в Елена. След като завършва трикласното училище в родния си град, той учи в Априловската гимназия в Габрово и в Николаев, Русия. А през 1883 г. завършва Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. След завръщането си в освободена България започва юридическа кариера като адвокат. Едновременно с това се интересува и от политика и е един от водачите на Народната партия.
Едва ли би било пресиленоако се каже, че еленчанинът е един от хората, които още в онези години превръщат депутатстването в своя професия. В продължение на 30 години той е несменяем на депутатската банка. Бил е народен представител в 14 обикновени и едно велико народни събрания. Като от 1894 до 1896 г. е и председател на българския парламент. Като такъв той води българската делегация изпратена за помирение с Русия през 1895 г. Наред с това по времето, когато неговата партия е на власт, самостоятелно или в коалиция, той почти винаги е в състава на българските кабинети като министър. През 1896-1897 г. е министър на правосъдието, а от 1897 до 1899 г. министър на финансите в третото правителство на премиера Константин Стоилов. През 1911-1913 г. отново е назначен за министър на финансите в кабинтетите на Иван Евст. Гешов и Стоян Данев. А през 1918 г. е министър на външните работи и вероизповеданията в правителството на Александър Малинов.
Върхът на неговата политическа кариера е през 1918-1919 г., когато е избран от цар Фердинанд да състави сам правителство. В продължение на малко повече от една година той управлява като министър председател в два кабинета, в широка коалиция на неговата Народна партия с още пет партии. Освен председател на Министерския съвет, в него Теодоров е и Министър на външните работи и на изповеданията. Това правителство се създава в един от най-тежките моменти за българската държава след Освобождението, съвпаднал с нейната Втора национална катастрофа. България е завършила световната война на страната на губещите и задачата на това правителство е да се опита да постигне един колкото се може повече щадящ и справедлив мирен договор на страната ни с победителите. Това обаче на практика се оказва непостижимо. Великите сили, а най-вече и особено съседните балкански държави се стремят да накажат жестоко страната ни, а ако може и да я сведат до една малка и беззащитна държавица на Балканския полуостров. Тази Втора национална катастрофа води и до радикална промяна на политическите настроения сред българския народ. Доверието в старите партии рухва и на преден план излизат новите в лицето на БЗНС и БРСДП (широки социалисти), които на изборите през август 1919 г. убедително печелят мнозинство в парламента. Това поставя правителството на Теодоров в една затруднена ситуация, да управлява с един враждебен парламент.
Въпреки опитите на правителството на Теодор Теодоров да смекчи клаузите на договора, наложен от страните победителки във войната, в крайна сметка се оказва, че и този път България е с най-тежките клаузи. Всъщност българската делегация изобщо не е допусната до изготвянето или до разглеждането на проекта за мирен договор, който и е наложен под формата на диктат. В знак на протест срещу това министър председателят Теодор Теодоров напуска Париж и Версай, като отказва да подпише капитулантския договор. А след завръщането си в България подава оставка. Назначено е ново правителство. То отново е коалиция, но с доминиращи в нея вече министри на БЗНС. За министър председател е избран лидерът на земеделците Александър Стамболийски, на когото се пада тежката задача да подпише унизителния Ньойски мирен договор.
Съдбата на бившия премиер Теодор Теодоров е тежка. След като пада от власт, през 1922 г. той е арестуван от правителството на БЗНС и е подведен под наказателна отговорност като главният виновник за националната катастрофа. Нищо, че в неговото правителство по това време участват и земеделци. Теодоров прекарва в Шуменския затвор около година, до падането на земеделците от власт в резултат на Деветоюнския преврат от 1923 г. След излизането си на свобода въпреки съветите на близките си еленчанинът отново се впуска в политиката, като се включва в новата политическа формация Демократическият сговор. Престоят му зад решетките и тежките условия там обаче си оказват влиянието и още на следващата година, на 4 август 1924 г. Теодор Теодоров умира в Чамкория, където се лекува.
В семейно отношение Теодор Теодоров се жени за дъщерята на възрожденеца Найден Геров – Рада, от която има две син и дъщеря. Синът му Иван след като се дипломира в Париж се връща в България. След преврата от 9 септември 1944 г. той е лишен правото да упражнява професията си и за да не умре от глад е принуден да работи като суфльор в операта. Освен това за да може да живее в една стаичка на бащиния си дом Иван Теодоров е принуден да плаща наем на другарите комунисти. Дъщерята на бившият министър председател Анна-Мария има по-добра участ. Тя сключва брак с офицерът дипломат Николай Николаев, който по време на преврата от 1944 г. е посланик в Швеция и решава да не се връща повече никога със семейството в родината си. Заради това зетят на премиера Теодоров е осъден от Народния съд задочно на смърт и му е изпратена телеграма да се върне незабавно със семейството си в България за да бъде изпълнена присъдата. Това, разбира се, не се случва. Николаев и семейството му остават в Швеция. У нас те са обявени за врагове на народа, капиталистически и фашистки агенти, а имената им с табу за произнасяне дори от близките им в НРБ в продължение на половин век.
Иван ГЕОРГИЕВ