Тенис легендата Мануела Малеева за доброто, събуждането на България, тениса и мечтите

Публикувано на пн, 10 Дек. 2018
1478 четения

Мануела Малеева е един от най-успешните български спортисти на всички времена. Като тенисистка българката печели турнир от “Големия шлем”, достига № 3 в световната ранглиста, а успехите на трите сестри – Мануела, Катерина и Магдалена, които са сред водещите тенисистки на планетата, засега нямат аналог в света. На 17 години Мануела побеждава легендата в тениса Крис Евърт и с това прекъсва поредицата ѝ от 125 победи. На 27 години българката се разделя с тениса след десетки успехи, макар да й предричат още по-бляскаво бъдеще.
Днес Мануела живее в Швейцария и има три деца. Често се връща в България, защото тук са родителите ѝ, има много приятели и близки. У нас нейната кауза е да помага безвъзмездно на деца с детска церебрална парализа и да съдейства за промяната на старата ни към по-добро. В тази връзка преди 10 г. Мануела създава фондацията “Суисклиникъл”, като работи за това децата с увреждания в България да имат достъп до съвременни помощни ортопедични средства. Благодарение на нейните усилия в Стара Загора е създадена ортопедична работилница, в която български специалисти, обучени от швейцарските колеги, изработват ортопедични шини и дават много по-добри шансове на стотици български деца.
Като посланик на доброто и съосновател на партия “Да, България” у нас преди дни Мануела гостува във Велико Търново. Пред “Янтра ДНЕС” тя разказва за благотворителната си дейност, за тениса, за събуждането на гражданското общество в България и за мечтите си.

“Суисклиникъл” е швейцарска фондация, основана преди 10 г. от членове на семейството на българската тенисистка в Швейцария. Но основен изпълнител за подпомагане на децата с ортопедични проблеми са Мануела и д-р Бруно Франиер, детски ортопед и брат на бившия ѝ съпруг. Двамата добротворци връщат усмивките на много български деца. Една вечер бяхме се събрали със семейството в Швейцария и си казвахме кой какво иска да направи още в живота. Така дойде идеята, че всеки от нас иска да върне на обществото това, което е получил. Аз се смятам за успял човек и съм щастлива и благодарна на това, което имам. Искам да върна доброто, което съм получила, разказва Мануела. Така се стига до идеята за създаване на фондацията.
Преди 10 г. Мануела идва в България и започва да обикаля социалните домове, за да разбере какво се случва там, има ли деца с ортопедични проблеми и как може да им помогне. Като майка разбирам как тези деца в домовете страдат, че са изоставени, освен това някои от тях имат и увреждания. Това ме докосна много и вложих всички усилия и възможности чрез фондацията да направим живота им по-добър. Разбрах, че има деца с увреждания, при които е нужно малко да се направи и бихме могли да им помогнем, дори с 1-2 операции. Така те ще се включат успешно в обществото.
След съвет от приятел Мануела отива в Стара Загора, защото там има повече детски домове. За един ден обикаля 5 институции и среща се с прекрасни хора, които работят там. Открива, че за изоставените деца се полага истинска грижа от персонала, но липсата на родители е страшна. Тези деца искаха да бъдат гушнати. Тогава ги строих в две редички и прегърнах всяко едно от тях. Тази емоция никога няма да забравя. Разбрах, че на тези деца с медицински проблеми трябва да се помогне и така започна всичко. С д-р Франиер започнахме прегледи по домовете, той поставя диагнози и определя лечение, аз превеждам. В същото време намерихме ортопедична работилница в Стара Загора, строена преди 20 г. по проекти, но не функционираща, където започнахме да правим шини, лонтеги, ортези и протези, съобразно проблема и възрастта на детето. Така се разбира за дейността на “Суисклиникъл” в Стара Загора, където започват да идва и семейства с деца от цялата страна. Дейността се разширява и в София. Вече 10 г. аз превеждам, срещам се с всеки един родител и дете, обяснявам какво трябва да се направи, следя състоянието му. Вече имаме прегледани над 600 деца. Но някои от тях са консултирани и по 10 пъти, тъй като с растежа помощните средства трябва да се коригират. Поели сме някои малчугани дори от бебета и искрено са радваме на успехите, а такива примери има много. И всичко това е безплатно. Все пак сме поставили касичка за доброволни дарения, защото ние сме фондация и набираме средства само от дарители, обяснява Мануела, която с д-р Франиер работят абсолютно доброволно.
Тъй като в България професията на ортопедичния техник е на изчезване, д-р Франиер започва да обучава български екип. Става ясно, че детска ортопедия при ДЦП в България почти няма. А и трябва да мине много време след лечение, за да се постигнат резултати. Все пак в София има някакви специалисти за ДЦП, затова избрах Стара Загора за такъв център, тъй като градът заема централно място в страната. Така д-р Франиер идва 5-6 пъти в България, преглежда децата, оперира ги, ако е необходимо. Според нея ортопедичният център е напреднал много, но са необходими повече български специалисти. Остават много неразрешени проблеми при децата с увреждания, макар да вкарахме нов метод на лечение. Ще бъде хубаво, ако цялата терапия при за тях бъде осъществявана в България. За съжаление това още не е постигнато. А трябва обществото и управляващите да погледнат на тези деца като хора, не като проблем и недостатък. Да се даде адекватна помощ на родителите, които са отдали изцяло живота си за тях. В Швейцария един родител получава всякаква помощ за дете с увреждания. Дори може да го остави в център през деня и майката да работи. В България, за съжаление, системата смазва такива родители.
След стотици хиляди часове и успехи на корта исках да видя друг свят, да имам деца, разказва за живота си извън тениса Мануела, която е избрана за спортист на годината на Швейцария, но не и на България. Днес тя не е треньор по тенис, децата ѝ също не се занимават с този спорт, дава им възможност да избират. Преди тенисът беше моят живот, правех всичко програмирано, играех от турнир на турнир, а при победа дори нямах време да се зарадвам. Загубите обаче бяха голяма драма за мен, а в тениса няма място за чувства, споделя Мануела. Затова след големите успехи на корта тя прекратява спортната дейност и се отдава на семейството и децата. Днес те вече са пораснали и всеки е поел по свой път. Лора учи лингвистика, а Ива – остеопатия, и в момента е в Аржентина заради другата си страст – тангото. Тимо вече е завършил гимназия и ще ходи войник. Той пък е в Ямайка, където играе хип-хоп. Сега е моментът децата ми да пътуват, да опитат от много неща, те са свободни, казва тенис звездата.
Влязох в политиката и за мен това е втора кауза, като фондацията. Усетих, че нямам право повече да стоя настрана. Чакаме някой да оправи държавата, а това сме ние. Аз стоях настрана много години и се опитах в граждански инициативи да повлияя по някакъв начин. Но си дадох сметка, че не това е начинът. Затова с приятели учредихме партия “Да, България”, с която много се гордея. Зная, че правя всичко това със сърце и всеки един от нас е отговорен за това, което иска да промени. Нямаме право да стоим встрани. Според Мануела радващото е, че гражданското общество в България вече се събужда и доказателство за това са протестите на майките на децата с увреждания за промени в системата.
По отношение на спорта като цяло, той е съсипан след годините на несполучилия преход, смята тенисистката. Според нея всички спортисти искат едно и също – съвременни условия за развитие на спорта в България. Готова съм да седнем и да поговорим, да търсим добри за страната устойчиви решения. Но нека не позволяваме на хора, които не знаят нито какво е изстрадана загуба, нито пък заслужена победа да ни разделят.
Днес Мануела пътува често, на всеки 2-3 седмици идва в България. Когато съм в родината, ми липсва семейството и атмосферата в швейцарския дом, където децата пораснаха. Когато съм в Швейцария, мисля за България, защото сърцето ми си остава тук, но винаги казвам, че имам два дома. В родината ме връща вярата, че ще успея да променя нещо към по-добро и това ми дава сили и смисъл в живота. Мога да си стоя спокойно в Швейцария, но съвестта не ми го позволява. Обичам да си почивам в домашната градинка в Швейцария, да ровя в земята, произвеждам салати и домати, стигат за семейството. Чувствам се свободна в тази държава, където всичко е спокойно и уредено. Да живееш без предразсъдъци и да бъдеш отворен за света и живота, това свободата.
Мануела мечтае да види България по-хубава и по-добра, иска да помогне на повече деца с увреждания чрез фондацията си, щастлива е да види децата си успели в живота. И макар вече да не е професионално в тениса, любимото място на Мануела като пристан в България е тенис-клубът на фамилията Малееви. Малко или много, тенисът е част от моя живот, казва бронзовата медалистка от олимпиадата в Сеул през 1988 г.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново