Чумна епидемия, средновековни одежди и битки оживяха на Царевец

Публикувано на нд, 28 юни 2020
229 четения

Чумна епидемия, средновековни одежди и битки видяха посетителите на Царевец по време на фестивала „Корона и меч“. Над 60 възстановчици, сред които и деца, върнаха зрителите назад във времето и им показаха какъв е бил животът в Търновград преди няколко века.

Събитието предложи на гостите реалистична картина на бита от Средновековието. Като един паралел с темата за пандемията в нашето съвремие тази година организаторите на фестивала бяха решили да покажат бича на онази епоха. С жива картина историческата възстановка представи чумата, която унищожава повече от половината тогавашно население на страната, засягайки и Търново. Реконструкцията беше базирана на историческите сведения и анализи по тази тема. Възстановчиците представиха първоначалния шок от епидемията и как болестта е засягала населението. С бързото нарастване на броя на мъртвите често се налагало погребването им в масови гробове. Такъв е открит и на Трапезица, свързан с чумата от средата на 14 век. В гроба са намерени следи от негасена вар, използвана по всяка вероятност за обеззаразяване или нещо като днешните дезинфектанти. Възстановчиците показаха, че и през Средновековието светската власт е имала основната грижа да се справя с чумната епидемия.

„Пример в това отношение е смъртта на сина и съпругата на цар Иван Асен II, които също са покосени от „черната смърт“. В разгара на болестта властта на старата столица е била в ръцете на престолонаследника, тъй като царят е бил на война във Византия. Там той получава вестта за кончината на своите близки, както и за тази на патриарх Йоаким“, разказа Николай Цонев, историк и член на клуб „Традиция“.

Зрителите станаха свидетели на това как светската власт се опитва да потуши и ограничи разпространението на чумата. Те се запознаха и с ролята на църквата, която успокоявала хората заради приемането на болестта като божие наказание за техните грехове. Пораженията от чумата довели до отслабването на българския народ в морално, демографско, военно и икономическо отношение. Това станало причина отслабената ни държава впоследствие да падне под османска власт. Предполага се, че исихазмът също може да е резултат от влиянието, което чумата оказва върху развитието на живота на българите през Средновековието, научиха още гостите на фестивала.

Посетителите на Царевец първи имаха възможността да видят и пълни копия на царски одежди. Те бяха част от дефиле със средновековни облекла и представяха вида на дъщерите на цар Иван Александър – Кера Тамара, Кераца Мария и Десислава и на зет му Деспот Константин. Дрехите са възстановени по изображението от Лондонското четвероевангелие, като изцяло са ушити на ръка от Надежда Николова. Изработката им й отнема 4 години.

„С възстановки се занимавам повече от 20 години, а с изработване на облекла от Първо и Второ българско царство от около 10 години. Тези одежди са най-новите, които съм ушила. Точно по време на коронавируса завърших короните. Направила съм копие и на облеклото на ктиторката Доя на Земенския манастир. С него бях облечена при предишното си участие във фестивала на Царевец. Възстановила съм също облеклото на Теодора, съпруга ѝ Радивой и двете им деца по стенопис от Кремиковския манастир“, разказа Николова.

Атрактивни за посетителите на фестивала бяха и битките между воини от различни периоди на Средновековието, като зрителите получаваха разяснения за участниците в боевете. Те наблюдаваха схватки между кръстоносци, бойна тренировка на рицар и неговия оръженосец, кръг на честта, в който се включиха всички бойци, както и кръг на предателите, при който всеки разчиташе само на себе си.

По време на фестивала за допълнителната му автентичност спомагаха изпълненията на музикантите от пловдивската група „Фрея“. В шатри и на различни павилиони бяха показани и различни средновековни занаяти, оръжия, облекла и други неща от епохата. Имаше кът за стрелба с лък, както и уред за наказания със страховит палач. За още по-пълноценно изживяване участниците във фестивала нощуваха под открито небе, в палатки и шатри на крепостта “Царевец”.

„Това събитие всъщност беше разновидност на Международния фестивал за исторически възстановки „Ежедневието на средновековен Търновград“. За него бяха заявени участия на групи от Полша, Унгария, Русия, Украйна, Македония, Сърбия и други страни, но пандемията промени първоначалните ни планове“, сподели Нелина Църова, директор на Дирекция „Култура, туризъм и международни дейности“ на Община В. Търново.

В съботната вечер, по повод на събитието, беше излъчен и безплатен аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина“.

Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново