Търново в навечерието и по време на Учредителното събрание от 1879 г.

Публикувано на чт, 14 февр. 2019
357 четения

Велико Търново е център на националните чествания, посветени на 140-годишнината от приемането на Търновската конституция. Кулминацията на събитията ще бъде на 16 април, когато в старата българска столица тържествено ще заседава 44-то Народно събрание на Рeпублика България. С поредицата “Държавност”, в която ще припомним събития и личности, свързани с историческото събитие, “Янтра ДНЕС” се присъединява към честванията на знаковата годишнина.

Съгласно чл. 4 от Берлинския договор, който предвиждал “едно събрание от старейшините на България, свикано в Търново, ще изработи преди избора на княза Органически устав на Княжеството” в първите дни на февруари 1879 г. към старата българска столица се отправят депутатите за Учредителното събрание от петте губернии на Княжеството – Софийска, Търновска, Русчушка (б.а. Русенска), Видинска и Варненска. Сред пристигналите имало и мнозина от Източна Румелия и Македония. Не били малко и кореспондентите на големите европейски вестници, които заедно с дипломатическите представители на европейските сили щели не само да отразяват събитията, но и да се опитват да ги насочват в желаната от тях насока.
За място на първия български парламент била определена най-представителната сграда в града – бившият конак, построен 1872 г. от големия майстор строител Колю Фичето. Дни преди откриването му градът бил необикновено оживен. “По единствената главна улица – отбелязва дупнишкият депутат Иван Цв. Каранов, се виждаше много народ, размесен с офицери, войници руски и български новобранци.” Издигнатите арки на трите входа на града, спуснатите килими, шарени черги и знамена по балконите придавали празнично настроение на целия град.
Преди официалното откриване на Учредителното събрание в училището при църквата “Св. Никола” били открити неофициални заседания на народните представители от всички краища на българското отечество. Дневният им ред се състоял от една-единствена точка – “Общонародният въпрос”, т.е. въпросът за пълното освобождение и единение на българския народ. “До 10 февруари – ден, определен за откриване на събранието, пише в спомените си депутатът от Ломско-белоградчишкия окръжен съд Димитър Маринов – времето минаваше във взаимно запознаване и в чести срещи по домовете. Стана много ясно, че всички се мъчеха от факта, дето Санстефанска България бе унищожена и дето нашият народ бе разделен на пет части…” В събиранията при църквата “Св. Никола” се оформили три становища: 1. Учредителното събрание да се разтури на това основание, че не представлява целия български народ и по този начин да не се приеме Берлинският договор; 2. Учредителното събрание да се отложи за три месеца, а през това време да се изпрати една депутация до Великите сили от страна на целокупния български народ; и 3. Учредителното събрание да започне работата си, като междувременно на Великите сили се връчи “мемоар – протест” срещу разпокъсването на българския народ и в същото време се изпрати депутация до Великите сили.
Най-активни в разгорелите се спорове в училището при църквата “Св. Никола” били Д. Греков, М. Балабанов, П. Р. Славейков, Н. Геров и най-вече младият Стефан Стамболов. Разногласията в този “якобински клуб” налагат избирането на 20-членна комисия, която да реши как да се постигне “освобождението на целия български народ и неговото съединение в едно цяло тяло”. От Търновска губерния в нея били включени Петко Р. Славейков, Иван Гюзелев, Петко Горбанов и д-р Димитър Моллов. Член на комисията бил и Стефан Стамболов.
След бурни дебати били пуснати два листа – на единия да се подпишат ония, които са за разпускане на събранието, а на другия, които са за предназначената му дейност. На първия лист – за разпускане на събранието, се подписали само 8 души, а всички останали – за втория. В същото време от Петербург идвали настоятелни нареждания събранието да изпълни своята задача. Взема се решение Учредителното събрание да се открие в определения ден – 10.II.1879 г., но веднага да се пристъпи към официално разглеждане на Общонародния въпрос.
При тази обстановка, точно в 10 часа, на 10.II.1879 г. в залата на втория етаж на бившия конак, в присъствието на 229 народни представители, на пратениците на Временното руско управление, на представителите на Великите сили и много граждани, руският императорски комисар А. М. Дондуков-Корсаков открива събранието с 5-минутно прочувствено слово.
Церемонията при откриването била изключително тържествена, щото 25 години по-късно депутатът Иван Каранов споделя: “Не съм в състояние да опиша това тържество, което туряше началото на една нова ера, която отхвърляше робството и прегръщаше свободата.” Тържествеността се подсилвала и от самата обстановка. “При единия край на тази твърде голяма за времето си зала – съобщава кореспондентът на в. “Марица” Григор Начович, е построена специална естрада. Тук са местата на председателя и подпредседателите. Тук са още и местата на княжеския комисар господин С. И. Лукиянов и трибуната на ораторите. Пред местата на чуждите депутати било поставено турско “особено кресло” (без крака, меко, с удобна облегалка, тапицирано с тъмнокафява кожа) за императорския отомански комисар – кавказкия арменец Пертеф ефенди. Днес то е изложено в музея “Възраждане и Учредително събрание” във В. Търново.
Откриването завършило с тържествен молебен в църквата “Св. 40 мъченици”. Пътят от конака до църквата бил очертан с шпалир български войници, зад които се трупал народът. Начело на шествието вървял половин ескадрон кавалерия, а след него военна музика, която свирела руския химн и български възрожденски песни. След музикантите се движели еснафите с хоругви и знамена, а след тях депутатите, облечени със селски или еснафски дрехи и с кожуси. Само тук-таме се мяркали официални европейски облекла. В този внушителен кортеж особено се откроявал руският императорски комисар, придружен от европейските представители. Нестихващо “Ура!” огласяло шествието през целия му път. Молебенът бил отслужен от екзарх Антим I при непрестанен съпровод от камбанен звън, топовни гърмежи и викове “Ура!”.
Връщането на шествието в града станало по същия път. В залата на събранието била приготвена закуска за депутатите, по време на която се вдигали дълги наздравици за руския императорски комисар А. М. Дондуков-Корсаков, за руския народ, за руската войска, за успеха на Народното събрание.
Вълненията в града не стихнали и на следващия ден. На Марино поле се провел тържествен преглед на българската войска, на който присъствал Дондуков, европейските представители, депутатите и цялото търновско гражданство. Успехите на младата българска армия, постигнати в такъв кратък срок, учудили чуждите представители. “Стегнатите редове на младите български войници – пише А. Ф. Головин, стойката и бодростта, възхитиха българите, поразиха европейските представители. Те гледаха и недоумяваха на този невероятен резултат.”
С парада на Марино поле завършила официалната част от откриването на Учредителното събрание. Българският буржоазен парламентаризъм започнал своята отговорна работа по полагане основите на държавното устройство на Млада България.
Тянка МИНЧЕВА

loading...
Пътни строежи - Велико Търново