Велико Търново е център на националните чествания, посветени на 140-годишнината от приемането на Търновската конституция. Кулминацията на събитията ще бъде на 16 април, когато в старата българска столица тържествено ще заседава 44-то Народно събрание на Рeпублика България. С поредицата “Държавност”, в която ще припомним събития и личности, свързани с историческото събитие, “Янтра ДНЕС” се присъединява към честванията на знаковата годишнина.
Съгласно чл. 4 от Берлинския договор, който предвиждал “едно събрание от старейшините на България, свикано в Търново, ще изработи преди избора на княза Органически устав на Княжеството” в първите дни на февруари 1879 г. към старата българска столица се отправят депутатите за Учредителното събрание от петте губернии на Княжеството – Софийска, Търновска, Русчушка (б.а. Русенска), Видинска и Варненска. Сред пристигналите имало и мнозина от Източна Румелия и Македония. Не били малко и кореспондентите на големите европейски вестници, които заедно с дипломатическите представители на европейските сили щели не само да отразяват събитията, но и да се опитват да ги насочват в желаната от тях насока.
За място на първия български парламент била определена най-представителната сграда в града – бившият конак, построен 1872 г. от големия майстор строител Колю Фичето. Дни преди откриването му градът бил необикновено оживен. “По единствената главна улица – отбелязва дупнишкият депутат Иван Цв. Каранов, се виждаше много народ, размесен с офицери, войници руски и български новобранци.” Издигнатите арки на трите входа на града, спуснатите килими, шарени черги и знамена по балконите придавали празнично настроение на целия град.
Преди официалното откриване на Учредителното събрание в училището при църквата “Св. Никола” били открити неофициални заседания на народните представители от всички краища на българското отечество. Дневният им ред се състоял от една-единствена точка – “Общонародният въпрос”, т.е. въпросът за пълното освобождение и единение на българския народ. “До 10 февруари – ден, определен за откриване на събранието, пише в спомените си депутатът от Ломско-белоградчишкия окръжен съд Димитър Маринов – времето минаваше във взаимно запознаване и в чести срещи по домовете. Стана много ясно, че всички се мъчеха от факта, дето Санстефанска България бе унищожена и дето нашият народ бе разделен на пет части…” В събиранията при църквата “Св. Никола” се оформили три становища: 1. Учредителното събрание да се разтури на това основание, че не представлява целия български народ и по този начин да не се приеме Берлинският договор; 2. Учредителното събрание да се отложи за три месеца, а през това време да се изпрати една депутация до Великите сили от страна на целокупния български народ; и 3. Учредителното събрание да започне работата си, като междувременно на Великите сили се връчи “мемоар – протест” срещу разпокъсването на българския народ и в същото време се изпрати депутация до Великите сили.
Най-активни в разгорелите се спорове в училището при църквата “Св. Никола” били Д. Греков, М. Балабанов, П. Р. Славейков, Н. Геров и най-вече младият Стефан Стамболов. Разногласията в този “якобински клуб” налагат избирането на 20-членна комисия, която да реши как да се постигне “освобождението на целия български народ и неговото съединение в едно цяло тяло”. От Търновска губерния в нея били включени Петко Р. Славейков, Иван Гюзелев, Петко Горбанов и д-р Димитър Моллов. Член на комисията бил и Стефан Стамболов.
След бурни дебати били пуснати два листа – на единия да се подпишат ония, които са за разпускане на събранието, а на другия, които са за предназначената му дейност. На първия лист – за разпускане на събранието, се подписали само 8 души, а всички останали – за втория. В същото време от Петербург идвали настоятелни нареждания събранието да изпълни своята задача. Взема се решение Учредителното събрание да се открие в определения ден – 10.II.1879 г., но веднага да се пристъпи към официално разглеждане на Общонародния въпрос.
При тази обстановка, точно в 10 часа, на 10.II.1879 г. в залата на втория етаж на бившия конак, в присъствието на 229 народни представители, на пратениците на Временното руско управление, на представителите на Великите сили и много граждани, руският императорски комисар А. М. Дондуков-Корсаков открива събранието с 5-минутно прочувствено слово.
Церемонията при откриването била изключително тържествена, щото 25 години по-късно депутатът Иван Каранов споделя: “Не съм в състояние да опиша това тържество, което туряше началото на една нова ера, която отхвърляше робството и прегръщаше свободата.” Тържествеността се подсилвала и от самата обстановка. “При единия край на тази твърде голяма за времето си зала – съобщава кореспондентът на в. “Марица” Григор Начович, е построена специална естрада. Тук са местата на председателя и подпредседателите. Тук са още и местата на княжеския комисар господин С. И. Лукиянов и трибуната на ораторите. Пред местата на чуждите депутати било поставено турско “особено кресло” (без крака, меко, с удобна облегалка, тапицирано с тъмнокафява кожа) за императорския отомански комисар – кавказкия арменец Пертеф ефенди. Днес то е изложено в музея “Възраждане и Учредително събрание” във В. Търново.
Откриването завършило с тържествен молебен в църквата “Св. 40 мъченици”. Пътят от конака до църквата бил очертан с шпалир български войници, зад които се трупал народът. Начело на шествието вървял половин ескадрон кавалерия, а след него военна музика, която свирела руския химн и български възрожденски песни. След музикантите се движели еснафите с хоругви и знамена, а след тях депутатите, облечени със селски или еснафски дрехи и с кожуси. Само тук-таме се мяркали официални европейски облекла. В този внушителен кортеж особено се откроявал руският императорски комисар, придружен от европейските представители. Нестихващо “Ура!” огласяло шествието през целия му път. Молебенът бил отслужен от екзарх Антим I при непрестанен съпровод от камбанен звън, топовни гърмежи и викове “Ура!”.
Връщането на шествието в града станало по същия път. В залата на събранието била приготвена закуска за депутатите, по време на която се вдигали дълги наздравици за руския императорски комисар А. М. Дондуков-Корсаков, за руския народ, за руската войска, за успеха на Народното събрание.
Вълненията в града не стихнали и на следващия ден. На Марино поле се провел тържествен преглед на българската войска, на който присъствал Дондуков, европейските представители, депутатите и цялото търновско гражданство. Успехите на младата българска армия, постигнати в такъв кратък срок, учудили чуждите представители. “Стегнатите редове на младите български войници – пише А. Ф. Головин, стойката и бодростта, възхитиха българите, поразиха европейските представители. Те гледаха и недоумяваха на този невероятен резултат.”
С парада на Марино поле завършила официалната част от откриването на Учредителното събрание. Българският буржоазен парламентаризъм започнал своята отговорна работа по полагане основите на държавното устройство на Млада България.
Тянка МИНЧЕВА