Ку­ли­на­ри­я­та е ед­на от оне­зи страс­ти, ко­я­то вед­нъж об­х­ва­не ли те, ня­ма спа­се­ние. Ве­ли­ко­тър­нов­ка­та Ма­ги Йор­да­но­ва е под­в­лас­т­на от де­те на гот­ве­не­то, през 2009 го­ди­на до­ри ре­ша­ва да съз­да­де свой ку­ли­на­рен блог, в кой­то да пуб­ли­ку­ва всич­ки свои ек­с­пе­ри­мен­ти в кух­ня­та. От съз­да­ва­не­то му до се­га той е че­тен над 1 157 500 пъ­ти.
Иде­я­та за бло­га се по­я­вя­ва в гла­ва­та ѝ го­ди­на по-ра­но. “Всич­ко за­поч­на от ед­на сним­ка. Бях на гос­ти в ед­на при­я­тел­ка, тя бе­ше нап­ра­ви­ла ня­как­во зим­но ор­дьо­вър­че. Ха­ре­са ми как го е под­ре­ди­ла и му нап­ра­вих сним­ка. Пос­ле у до­ма пра­вех раз­ни не­ща и за­дъл­жи­тел­но ги сни­мах, са­мо­то сни­ма­не ся­каш най-мно­го ме раз­па­ли. За­поч­нах да се ста­рая, за да пра­вя яс­ти­я­та по-ин­те­рес­ни, да вкар­вам но­ви про­дук­ти, да ек­с­пе­ри­мен­ти­рам с раз­лич­ни вку­со­ве и ме­ню­то да е по-раз­но­об­раз­но, а не ка­то ед­но вре­ме ог­ра­ни­че­но. Ро­вех се в ин­тер­нет, че­тях и си мис­лех – за­що и аз да не пуб­ли­ку­вам ре­цеп­ти­те, ко­и­то при­гот­вям? Мо­же пък да ха­ре­са на хо­ра­та”, раз­каз­ва Ма­ги, ко­я­то по про­фе­сия е по­лиг­ра­фист, но се­га ра­бо­ти в про­из­вод­с­т­во­то на ед­на от ве­ли­ко­тър­нов­с­ки­те фир­ми. Пре­ди то­ва би­ла офис сът­руд­ник в елек­т­рон­ния бранш и ос­та­на­ла без ра­бо­та.
Приз­на­ва, че за­ни­ма­ни­я­та по сай­та и гот­ве­не­то я спа­си­ли в те­зи три-че­ти­ри го­ди­ни, в ко­и­то би­ла без ра­бо­та. Нап­ра­ви­ла и фен стра­ни­ца на бло­га си във фейс­бук, за да мо­же хо­ра­та, ко­и­то при­гот­вят ре­цеп­ти­те ѝ, да спо­де­лят и сво­е­то мне­ние. За нея е важ­на ре­ак­ци­я­та от тях­на стра­на.
Ма­ги спо­де­ля, че най-мно­го оби­ча да при­гот­вя са­ла­ти от прес­ни зе­лен­чу­ци – ва­ре­ни, ре­де­ни, обър­ка­ни, стър­га­ни, вся­как­ви.
Спо­ред нея майс­тор­с­т­во­то е в съ­че­та­ни­е­то на про­дук­ти­те. За нея по-осо­бе­на е ком­би­на­ци­я­та на слад­ко­то и со­ле­но­то, по-стран­но ѝ е и съ­че­та­ни­е­то на плод и зе­лен­чук. В на­ча­ло­то, ко­га­то за­поч­на­ла с ку­ли­нар­ни­те ек­с­пе­ри­мен­ти, ѝ би­ло стран­но, че мо­же да се пра­ви са­ла­та от су­ров спа­нак, но пос­ле и тя си нап­ра­ви­ла та­ка­ва в ком­би­на­ция със зе­ле. Със су­ро­ви тик­вич­ки не е проб­ва­ла още да нап­ра­ви са­ла­та, но и то­ва ще ста­не. “То­зи се­зон са мно­го ак­ту­ал­ни ма­йо­не­зе­ни­те са­ла­ти, а те се пра­вят бър­зо. Най ми е лес­но да взе­ма един зе­лен­чу­ков микс, сва­ря­вам го на па­ра и са­мо обър­к­вам ед­но сос­че с ма­йо­не­за, мля­ко, мал­ко гор­чи­ца и ня­коя под­п­рав­ка спо­ред пред­по­чи­та­ни­я­та. То­ва е ед­на от най-бър­зи­те са­ла­ти, ко­я­то ста­ва и мно­го вкус­на”, раз­к­ри­ва тър­нов­ка­та.
За ос­нов­ни­те яс­тия Ма­ги пред­по­чи­та пи­леш­ко­то, пре­дим­но го пе­че. Мно­го ряд­ко пър­жи. Обяс­ня­ва, че мно­го чес­то из­пол­з­ва грил ти­ган. По ду­ми­те ѝ тик­вич­ки­те на не­го ста­ват уни­кал­ни.
Са­мо­у­ка­та ку­ли­нар­ка най-оби­ча на­шен­с­ки­те под­п­рав­ки, ма­кар че си е ку­пу­ва­ла най-раз­лич­ни, за да им опи­та вку­са. Убе­де­на е, че най-по­лез­ни­те не­ща рас­тат на мяс­то­то, на ко­е­то жи­вее чо­век. Все пак от те­зи под­п­рав­ки, ко­и­то не са тол­ко­ва доб­ре поз­на­ти, оп­ре­де­ле­но ѝ ха­рес­ва ма­йо­ра­на­та. Но най-мно­го оби­ча це­ли­на, сла­га я поч­ти на всич­ко. Не оби­ча да пре­ка­ля­ва с под­п­рав­ки­те. Роз­ма­рин из­пол­з­ва ряд­ко и пес­те­ли­во, за­що­то е мно­го си­лен и мо­же да раз­ва­ли яс­ти­е­то вмес­то да му при­да­де по-из­тън­чен вкус. Джин­джи­фи­лът пък бил при­ят­но от­к­ри­тие за нея. Каз­ва, че свин­с­ко­то ста­ва­ло уни­кал­но с не­го.
Ма­ги се ста­рае да при­гот­вя не­ща, ко­и­то се ха­рес­ват на се­мейс­т­во­то ѝ. Дъ­ще­ря ѝ е го­ля­ма и ве­че е са­мос­то­я­тел­на, зато­ва се­га в къ­щи са три­ма – тя, съп­ру­гът ѝ и си­нът ѝ, кой­то ско­ро е на­вър­шил де­сет го­ди­ни. Раз­каз­ва, че мъ­жът ѝ съ­що има ку­ли­на­рен та­лант. Обяс­ня­ва си го с то­ва, че и два­ма са зо­дия вез­ни и имат ар­тис­тич­ни за­лож­би. Дъ­ще­ря ѝ съ­що се опит­ва­ла да гот­ви. Все още не ѝ се по­лу­ча­ва­ли съв­сем доб­ре яс­ти­я­та, но и то­ва ще ста­не с вре­ме­то.
Са­ма­та Ма­ги съ­що е из­вър­вя­ла дъ­лъг път в кух­ня­та. “Ка­то уче­нич­ка се учeла от книж­ка­та “Как­во да сгот­вя, ко­га­то ма­ма я ня­ма”. Пър­во­то си са­мос­то­я­тел­но яс­тие сгот­вих в 5-и клас, бе­ше боб. Съ­би­рах­ме се у нас де­се­ти­на мо­ми­че­та, пре­ди да оти­дем на учи­ли­ще, и за­поч­вах­ме да си гот­вим под зор­кия пог­лед на май­ка ми. От нея съм за­пом­ни­ла, че ка­то се из­ва­ди бо­бо­во­то зър­но и дух­неш сре­щу не­го, ако люс­па­та цъф­не зна­чи е го­то­во и ве­че мо­же да се сла­га лу­кът”, раз­к­ри­ва ча­ров­на­та да­ма, чи­е­то цар­с­т­во е кух­ня­та.
Ма­ги е гле­да­ла мно­го как се при­гот­вят хра­ни­те в ней­ния дом. “Правeше ми впе­чат­ле­ние, че май­ка­та на май­ка ми, ко­я­то е от Ло­веш­кия край, из­пол­з­ва­ше мно­го по­ве­че под­п­рав­ки. Ле­ля ми по май­чи­на ли­ния пък съ­би­ра­ше вся­как­ви под­п­рав­ки от гра­ди­на­та, су­ше­ше ги и ги сми­ла­ше. Ста­ва­ше не­ве­ро­ят­на ша­ре­на сол. Ба­ба ми от ло­веш­кия край из­пол­з­ва­ше мно­го смин­дух. Той при­да­ва не­ве­ро­я­тен вкус на пър­же­ни­те кюф­те­та, на му­са­ка­та. Спом­ням си още, че там ов­ку­ся­ва­ха пи­леш­ка­та су­па, ка­то сла­гат в нея клон­че чуб­ри­ца, а май­ка ми пък пос­та­вя­ше ця­ла чуш­ка, ко­я­то ма­ха­ше, след ка­то су­па­та ста­не го­то­ва”, обяс­ня­ва Ма­ги. Ба­ба ѝ по ба­щи­на ли­ния из­пол­з­ва­ла са­мо две-три под­п­рав­ки – чуб­ри­ца, маг­да­ноз и та­рос.
Приз­на­ва оба­че, че не е опит­ва­ла по-вкус­но аген­ш­ко­то от то­ва на дя­до ѝ от Тър­нов­с­кия край. Той го ов­ку­ся­вал са­мо със сол, че­рен пи­пер, олио и во­да.
От го­ле­ми­те бъл­гар­с­ки гот­ва­чи е фен на шеф Иван Ман­чев. Кон­так­ту­ва­ла си е с не­го в со­ци­ал­на­та мре­жа, но на жи­во все още не го е виж­да­ла. За­поз­на­ла се със Сан­д­ра Алек­си­е­ва от сай­та “1001 ре­цеп­ти”. Ма­ги спо­де­ля, че из­бяг­ва да гле­да ку­ли­нар­ни­те те­ле­ви­зии, за­що­то в гла­ва­та ѝ се раж­дат мно­го идеи, а ня­ма ко­га да ги ре­а­ли­зи­ра. Все пак приз­на­ва, че лю­би­мец от ек­ра­на ѝ е Бъ­ди Ва­лас­т­ро.
Ку­ли­нар­ка­та спо­де­ля още, че неви­на­ги има му­за­та да сед­не и да опи­ше всич­ки­те си ре­цеп­ти. Ко­га­то е бол­на, не ме­си, за­що­то не ѝ се по­лу­ча­ва. “Тряб­ва да се гот­ви с лю­бов и ме­рак. За то­ва на ня­кой хо­ра не им се по­лу­ча­ват яс­ти­я­та, за­що­то го пра­вят по за­дъл­же­ние, а не с же­ла­ние”, раз­к­ри­ва тя.
Ма­ги Йор­да­но­ва е по­лу­чи­ла по­ка­на да учас­т­ва в кас­тин­га за све­тов­но­то за­бав­но шоу MasterChef, ко­е­то ско­ро ще прев­зе­ме ефи­ра на ед­на от на­ци­о­нал­ни­те те­ле­ви­зии, но от­ка­за­ла, за­що­то не мо­же да дейс­т­ва в кух­ня­та под нап­ре­же­ние. Оби­ча да гот­ви бав­но и с нас­лаж­де­ние ка­то ис­тин­с­ки магьос­ник.

За­ек с до­ма­те­но-чес­нов сос
1 за­ек, 700 мл до­ма­тен сок, 4-5 с.л. браш­но, 2-3 с.л. олио, че­сън, 1 с.л. чер­вен пи­пер, сол, чуб­ри­ца, чер пи­пер, да­фи­нов лист
За­е­кът се раз­фа­со­ва на пор­ции, ко­и­то се из­ми­ват доб­ре и се сва­ря­ват с 1-2 ч. л. сол за око­ло 2 ч. За по-до­бър вкус ме­со­то мо­же да се опе­че в гю­веч или та­ва. В дру­га тен­дже­ра се сго­ре­щя­ва оли­о­то, до­ба­вят се браш­но­то и чер­ве­ният пи­пер и ка­то се бър­кат неп­ре­къс­на­то, се на­ли­ва мал­ко от бульо­на. Ос­та­на­ли­ят се из­ли­ва на час­ти и се раз­бър­к­ва от вре­ме на вре­ме. Со­сът тряб­ва да ста­не гла­дък. До­ба­вя се до­ма­те­ният сок и под­п­рав­ки­те. Ако има нуж­да, се до­ли­ва го­ре­ща во­да. Ка­то зав­ри, се сла­гат пор­ци­и­те ме­со.
Сер­ви­ра се с гар­ни­ту­ра от за­ду­шен ориз, а мо­же и с пе­че­ни или ва­ре­ни зе­лен­чу­ци – кар­то­фи, грах, мор­ко­ви.
Па­ни­ран пан­га­си­ус на фур­на
1 кг фи­ле от пан­га­си­ус или дру­га бя­ла ри­ба, 4 с.л. со­ев сос, 3 с.л. ли­мо­нов сок, сол, олио, 2 яй­ца, 100 г браш­но, 100 г га­ле­та, млян чер пи­пер, сух де­ве­сил, ма­щер­ка
Фи­ле­та­та се ма­ри­но­ват с мал­ко сол, со­ев сос и ли­мо­нов сок. Ху­ба­во е да пос­тои в ма­ри­на­та по­не час. След то­ва фи­ле­та­та се по­та­пят в раз­би­ти­те яй­ца и се овал­ват мно­го ху­ба­во в сме­се­ни­те в рав­но съ­от­но­ше­ние браш­но и га­ле­та и под­п­рав­ки­те. Под­реж­дат се ед­но до дру­го в та­ва, зас­т­ла­на с пе­кар­с­ка хар­тия на дъ­но­то, ко­я­то е на­мас­ле­на пред­ва­ри­тел­но. Ри­ба­та се по­ръс­ва с олио и се пе­че в заг­ря­та фур­на на 200С, на сред­на­та ска­ра.
Гар­ни­ту­ра­та е спо­ред се­зо­на – прес­ни, пе­че­ни или ва­ре­ни зе­лен­чу­ци, тур­шия.
Са­ла­та “Мо­зай­ка”
500 г сва­ре­ни кар­то­фи, 1-2 сва­ре­ни мор­ко­ва, 2-3 ки­се­ли крас­та­вич­ки, 5 с.л. ца­ре­ви­ца от кон­сер­ва, 1-2 стрък­че­та ко­пър.
за млеч­но-ма­йо­не­зен сос: 1 ку­тий­ка ма­йо­не­за (200 г), 3-5 с.л. ки­се­ло мля­ко, 1 ч.л. гор­чи­ца, 1-2 пре­со­ва­ни ски­лид­ки че­сън или 1-2 щип­ки на прах
Кар­то­фи­те, мор­ко­ви­те и крас­та­вич­ки­те се на­ряз­ват на сит­ни куб­че­та и се смес­ват в ку­па. Към тях се при­ба­вят ца­ре­ви­ца­та, млеч­но-ма­йо­не­зе­ният сос и сит­но на­ря­за­ният ко­пър. Обър­к­ва се доб­ре.
Сер­ви­ра се в са­ла­те­ни ку­пич­ки, без да се ук­ра­ся­ва, за­що­то са­лат­ка­та е дос­та­тъч­но пъс­т­ра.
Аро­мат­ни гра­хам хлеб­че­та
250 г бя­ло браш­но тип 500, 250 г гра­хам браш­но, 1 па­кет­че су­ха мая 7 г или 20 г пряс­на мая, 1 1/2 ч.ч. топ­ла во­да, 1 с.л. ли­мо­нов сок (от ши­ше), 4 с.л. зех­тин/олио, 1 с.л. сол, 1 ч.л. за­хар, 1/2 ч.л. че­сън на гра­ну­ли, 1 ч.л. сух ри­ган, 1/3 ч.л. джин­джи­фил на прах
Бя­ло­то браш­но се пре­ся­ва, смес­ва се с гра­ха­мо­во­то, ма­я­та и су­хи­те под­п­рав­ки (ко­ли­чес­т­во­то на под­п­рав­ки­те мо­же да се про­ме­ни спо­ред пред­по­чи­та­ни­я­та ви). Раз­бър­к­ват се и се до­ба­вят мок­ри­те със­тав­ки. За­мес­ва се тес­то, ако е нуж­но, се до­ба­вя още бя­ло браш­но за до­о­мес­ва­не. Ос­та­вя се да вта­са на топ­ло, до­ка­то си уд­вои обе­мът, приб­ли­зи­тел­но 40-50 ми­ну­ти. След то­ва се пре­мес­ва и се раз­де­ля на 4 рав­ни час­ти, ка­то вся­ка от тях се офор­мя в про­дъл­го­ва­та фор­ма (ба­ге­та). Под­реж­дат се в та­ва­та за пе­че­не, пос­т­ла­на с пе­кар­с­ка хар­тия с мал­ко раз­с­то­я­ние по­меж­ду им. На­маз­ват се със зех­тин и се ос­та­вят да вта­сат за още 30 ми­ну­ти в мно­го сла­ба фур­на на 40-50° С. Гра­ду­си­те се за­сил­ват на 180 и хлеб­че­та­та се пе­кат око­ло 30-35 ми­ну­ти (аз про­ве­ря­вам с дър­ве­но шиш­че за го­тов­ност). Из­важ­дат се и вед­на­га се на­маз­ват със зех­тин, за­ви­ват се в па­муч­на кър­па да се за­ду­шат и се пос­та­вят вър­ху ска­ра. На­ряз­ват се след ка­то се ох­ла­дят.
Бо­бе­на са­ла­та
1 ку­тия сва­рен са­ла­тен боб (око­ло 400 гр), 1 гла­ва лук, око­ло 100 г чер­ни мас­ли­ни без кос­тил­ки, сол, 2 с.л. зех­тин, 1 с.л. ли­мо­нов сок
Лу­кът се на­ряз­ва на тън­ки по­лу­ме­се­ци и се смес­ва с ос­та­на­ли­те про­дук­ти.
Обър­к­ват се и се под­на­сят в про­дъл­го­ва­та са­ла­те­на чи­ния. За ук­ра­са мо­же да се сло­жи клон­ка маг­да­ноз.
Ви­та­ми­ноз­на са­ла­та
250 г спа­нак, 250 г пряс­но зе­ле, 100 г си­ре­не, 2 твър­до сва­ре­ни яй­ца, сол, зех­тин, оцет, пре­сен маг­да­ноз
Спа­на­кът се по­чис­т­ва от дръж­ки­те, из­ми­ва се ста­ра­тел­но под те­ча­ща во­да (во­да­та из­с­мук­ва ви­та­ми­ни­те, за­то­ва не го кис­не­те) и се на­ряз­ва на ивич­ки. Зе­ле­то съ­що се на­ряз­ва на ивич­ки, по­со­ля­ва се и се на­мач­к­ва ле­ко. Смес­ват се в ку­па и към тях се до­ба­вя на­ря­за­ният на сит­но маг­да­ноз. Яй­ца­та се обел­ват и за­ед­но със си­ре­не­то се на­ряз­ват на мал­ки куб­че­та, при­ба­вят се към зе­лен­чу­ци­те. До­ба­вят се съ­що и под­п­рав­ки­те, до­зи­ра­ни по вкус. Всич­ко се обър­к­ва доб­ре. Са­ла­та се сер­ви­ра в плит­ка чи­ния.
Топ­ло пре­дяс­тие от свин­с­ки сър­ца
2 броя свин­с­ки сър­ца (око­ло 500-600 г), 4 гла­ви кро­мид лук, 5 с.л. слад­ка ца­ре­ви­ца от кон­сер­ва, 1 чер­ве­на чуш­ка, 80 г каш­ка­вал, олио, чуб­ри­ца
За ма­ри­на­та­та: 1 ч.л. сол, 15-20 зър­на че­рен пи­пер, 1-2 зър­на ба­хар, 1 да­фи­нов лист
По­чис­т­ва­те сър­ца­та от кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве и жи­ли­те, из­ми­ва­те ху­ба­во и сва­ря­ва­те за­ед­но с про­дук­ти­те за ма­ри­на­та­та. На­ре­же­те след то­ва на жу­ли­е­ни и ги прех­вър­ле­те в на­мас­ле­на та­вич­ка. Вър­ху тях раз­п­ре­де­ле­те на­ря­за­ния на ед­ро лук, ца­ре­ви­ца­та и ивич­ки­те чуш­ка. По­ръ­се­те с мал­ко сол и 2-3 лъ­жи­ци олио и за­пе­че­те до омек­ва­не на зе­лен­чу­ци­те за око­ло 15 ми­ну­ти, ка­то пос­та­ви­те та­вич­ка­та на гор­на­та ска­ра на фур­на­та. След то­ва из­ва­де­те и под­ре­де­те от­го­ре тън­ки­те пар­че­та каш­ка­вал и по­ръ­се­те с мал­ко чуб­ри­ца или дру­га под­п­рав­ка, нап­ри­мер къ­ри или млян чер пи­пер. Вър­не­те об­рат­но във фур­на­та до сто­пя­ва­не на каш­ка­ва­ла.

Ве­се­ла КЪНЧЕВА
сн. ли­чен ар­хив