Свободата да летиш като птица

Публикувано на пн, 26 юни 2017
584 четения

Страстният любител на висините и летенето с парапланер Петър Петров намира радостта в живота, когато е високо сред облаците

Всяко едно дете, в което бушува неспирна енергия, а фантазията му не познава задръжки и правила, е пълно с мечти, които няма търпение да осъществи. На едно мечтите му са да е полицай, пожарникар, учител, супергерой от комикс или пилот. Всичко опира до чувството за героичност, сила, свобода и безграничност. След години децата порастват, грандиозните идеи малко се посвиват, за да напуснат фантастичния свят и да навлязат в коловозите на реалния живот на възрастните с куп отговорности. Но в нас винаги остава желанието за свобода и неограниченост. Великотърновецът Петър Петров е от тези смели хора, които не се страхуват да преследват свободата и той я намира в небето, където се чувства най-добре, когато лети със своя парапланер. От 16-годишен той има неудържимото желание да скочи с парашут и да усети адреналина от свободния полет. Но когато през 2006 г. прави първия си полет с парапланер, решението лесно е взето и той споделя, че небето се превръща в негов втори дом. Петър е много щастлив, че е един от малцината, които успешно превръщат мечтата си в хоби. На една любителска среща във Велико Търново с млади хора, които изпитват жив интерес и желаят да се занимават с летене и парапланеризъм, любителят на свободното летене разказа за своята страст и даде първия нагледен урок за начинаещите в света на свръхлеката авиация и летенето.
“Още като ученик исках да скачам с парашут, беше модерно, а тогава парапланери в България нямаше. Парапланеризмът е сравнително нов стил, но много бързо се разраства. Тогава трябваше да ходим в Горна Оряховица, където се учехме на парашутизъм, но аз така и не успях да скоча поради ред причини, като едната от тях е, че имаше един инцидент и аз се уплаших и прекратих тази си дейност. След това исках да ставам пилот, съответно и това не се случи. Въпреки всичко се запознах с хора, които летят и така се повозих на мотоделтапланер. Това беше първата грешка. От там насетне нещата бяха ясни, че си струва и ще се занимавам с летене”, споделя с голяма усмивка Петър.
Впоследствие той решава да изкара курс за летене с парапланер в школата в Сопот. През 2006 г. мечтата му не се сбъдва, тъй като лошите метеорологични условия прекратяват уроците, но на следващата година съдбата му се усмихва и завършва курса за парапланерист. От тогава до ден днешен, въпреки че няма възможност толкова често да лети заради натовареното ежедневие, Петър си остава страстен любител на небесните височини и свободното летене. Тъй като той е инженер, завършил специалност двигатели с вътрешно горене, за да задоволи страстта си, решава да модифицира парапланера си, като му прекачи мотор. Така мотопарапланеризмът успява напълно да задоволи любовта му към машините и летенето като птица.
“Аз предпочитам моторното летене. Тръпката е невероятна, да слушаш звука на двигателя зад теб!” Петър разказва, че не е от търсачите на екстремни преживявания, а търси спокойствието, предпочита да издебне подходящото време, за да може да се наслади на полета и преди всичко да се чувства комфортно, да може да изчисти мислите си от всички проблеми и негативи на ежедневието. “Човек трябва да има време да наблюдава. Никога не бързайте да ходите да летите. Трябва да имате време. Щом сте на пистата и ще летите, всичко друго се оставя назад. Мислиш за това, което ще правиш, не мислиш ли, бързо слизаш. Заради това и не летя толкова често, заради ангажименти или мисля за други неща, затова преценявам на момента, че е по-добре да не летя. Трябва спокойствие и трябва да наблюдаваш. Заради неправилна преценка на атмосферните условия съм правил осем фалстарта”, разказва парапланеристът.
Той споделя, че страха го е преодолял с летенето: “На първия ми полет се уплаших. Стартът беше от стръмен хълм и аз тръгнах да бягам, стигнах ръба, уплаших се и спрях, но парапланерът беше казал, че ще лети. Пое ме и аз надолу, надолу и се приземих по гръб. Тогава си казах край. Уплаших се и казах няма да излетя повече. Но на втория ден се реших, лека-полека преодолях страха и почнах да летя”. За да се почувства един пилот стабилен, Петър казва, че са необходими поне 100 часа летене. Всеки, който иска да се занимава с летене, трябва да е наясно, че всеки полет е важен за себе си и не е за подценяване, не е гаранция, че след стотния час всичко ще е перфектно. Всяко летене е специфично, защото условията са различни.
Петър разказва, че от региона – В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, се събират група приятели, любители на летенето, и заедно със свои колеги от Габрово се събират около двайсетина човека на село Скалско в близост до Дряново, от където летят най-често. Той лично препоръчва за начинаещи парапланеристи да изберат най-близко школата в Сопот, защото е много характерно и удобно място. Там балканът влиза навътре, стартът е ниско под билото и там почти целогодишно може да се лети.
В България се практикуват всичките стилове парапланеризъм – кроскънтри, акробатичен, целно кацане, като най-съвременният стил е преход – например от Ком до Емине, комбинирано летене с парапланер и ходене пеш. Петър споделя, че е голямо изкуство да правиш дълги полети от по няколко часа.
Обикновено нормално е да правиш полет от по 20 минути до час. Ако си с пасажер, е желателно да е около 20 минути. А за дългите полети се изисква голямо майсторство, техника, физическа подготовка и много добри познания за метеорологичните условия.
Тази година България вече си има и световен шампион по парапланеризъм в дисциплината целно кацане. Цветан Цолов е носителят на титлата, който в началото на май в Албания завърши победно последния рунд на състезанието от най-висок клас в този въздушен спорт, организиран от Международната федерация за въздушни спортове (FAI).
Любителят на реенето във висините е претърпял и достатъчно екстремни ситуации, за да знае, че не винаги се приземяваш на два крака. Търкалянето и приземяването по гръб, в храсти или сред дърветата също не му е чуждо, както и физическите травми. Понякога изкарва акъла на семейството си, но пък той се чувства страшно доволен. След всеки полет Петър е зареден с повече енергия, много адреналин и още по-голяма любов към летенето. Мечта му е и планува да стане вносител на части и машини за моторно летене. Изобщо страстта му го е обзела, няма намерение и за миг да прекъсне връзката си със свободното летене с или без шума на мотора отзад. А неговият ентусиазъм определено успява да завладее и околните. Дори да изпитваш панически страх от височини и самолети, след среща с него ще ти се поиска дори само веднъж да се пробваш да полетиш и да погледнеш земята от птичи поглед.
Михаела ДАВИДОВА,
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново