Странноприемница от времето на цар Иван Шишман разкри археологът Деян Рабовянов на Трапезица

Публикувано на пн, 6 Окт. 2014
925 четения

Колективна находка от 180 керамично-декоративни панички откри археологът гл. ас. д-р Деян Рабовянов на крепостта “Трапезица” във Велико Търново. Керамичните елементи са част от задължителната външна украса на храмовете в старопрестолния град през Второто българско царство. Находката е намерена в жилище, разположено близо до Южната крепостна стена. Неговият стопанин вероятно е бил занаятчия и е произвеждал керамична продукция, най-вече декоративна църковна украса.
“Сред находките има три различни модула панички, украсени със зелена глазура. Древните майстори са ги използвали, за да подчертаят арки и прозоречни отвори по църковните фасади, като обикновено ги подреждали във формата на дъга. Намерените в жилището елементи така не са и влезли в употреба, но броят им е достатъчен за украсата на една средна по размери църква”, обясни Деян Рабовянов. В същата сграда грънчарят вероятно е имал и работилница, защото в друго помещение археологът и неговият екип са попаднали на друга колективна находка от около 20 панички. Майсторът е изоставил имота си след падането на града под османска власт в края на XIV век, а готовата продукция е непотребна, защото турците вече не позволяват градежа на нови храмове, допълва д-р Рабовянов.
Специалистът от местния филиал на Националния археологически институт с музей при БАН проучва Южния сектор на втората цитадела на столичния Търновград. Вчера той приключи своя седми пореден сезон на Трапезица. За проучванията му бяха отпуснати около 22 000 лв., които са част от държавната субсидия за археология, предоставена от Министерство на културата. “Паралелно с разкопките успяхме да направим полева консервация и частично засипване на разкритата архитектура. По този начин гарантираме нейното съхраняване, за да може един ден при реализиране на идеята за ефектно художествено осветление и експониране на тази част от Трапезица, кварталът с неговата архитектура също да бъдат представени”, не скри удовлетворението си д-р Рабовянов.
Голяма постройка от втората половина на XIV век е другото голямо откритие на археолога от последния сезон. Сградата оформя северозападния ъгъл на квартала върху южната тераса на историческия хълм. Тя е заемала пространството между една от главните улици на Трапезица и малък площад, а на площ се простира на около 150 кв. м, което я прави една от най-големите не само в квартала, но и в крепостта. Археологът е разкрил няколко просторни помещения с плочникова настилка в приземието, свързани с четири широки входа, а те водят към главната улица и към страничните алеи. “Това подсказва, че вероятно става дума за странноприемница или подобна сграда с търговски и икономически функции. Добрият градеж, голямата площ и многобройните находки, които са повече от 200, доказват високия социален статус и имотно положение на нейните собственици”, категоричен е археологът. На база на намерените монети той определя, че странноприемницата е построена през 70-те години на XIV век, т.е. в началото на управлението на цар Иван Шишман, а животът за нея е приключил с напускането на града в самия край на XIV век.
Под нивото на сградата екипът на Деян Рабовянов е разкрил структури от каменно-медната и ранножелязната епохи. Той и хората му са попаднали още на многобройни ями за смет, землянка и некропол от XIII век. Това е периодът на създаване и утвърждаване на Трапезица като градско ядро. “Оказа се, че сградата е построена върху изоставен некропол, от който успяхме да проучим 5-6 гроба, а в някои от тях бяха запазени дори дървените ковчези. При едно от погребенията, вероятно на младо момиче, попаднахме и на златосърмен текстил”, разказа археологът.
Над 400 монети и много любопитни предмети от бита, облеклото, занаятите и военното дело в средновековния български град е открил на обекта д-р Рабовянов. Сред тях има ножове, прешлени за вретено, много керамични съдове, а някои от тях вече са предоставени за консервация и реставрация в лабораторията на Регионалния исторически музей. Според археолога интересни сведения носят и проучванията в района зад малката порта на Южната крепостна стена. Тази предназначена само за военни излази потерна е била разположена в трудно видима част на крепостта и е трябвало да осигури възможност на обсадените да атакуват в гръб евентуалния нападател на голямата Югозападна порта на Трапезица. Потерната е зазидана вероятно в смутния за държавата период след смъртта на цар Константин Асен, обхванал последните две десетилетия на XIII век.
В края на поредната експедиция специалистът вече е наясно с очертанията на жилищния квартал и времето на неговото съществуване. Той се е развил върху едно от най-удобните места на Трапезица – южната тераса, която е най-близо до реката и е най-южната точка на хълма. Разположен е между крепостната стена от юг, главната улица на Трапезица на север и порта и друга по-малка порта на запад и изток. Само в проучената си площ кварталът обединява около 15 сгради, два малки площада и вътрешни алеи.
“Застрояването му започва около 1350 г., в средата на управлението на цар Иван Александър. В определен момент, вероятно заради необходимостта на местното население да потърси защита в укрепените части на града по време на турската заплаха, започва изграждането на нови жилища. Това става по времето на цар Иван Шишман (1371-1395 г.). Тези къщи заемат всяко свободно пространство в квартала, като по този начин нарушават първоначалната планировка. За да се използва максимално мястото, някои от домовете са с трапецовидна форма, други имат извити стени”, твърди д-р Рабовянов. По думите му компактното застрояване показва желанието на столичните обитатели максимално да използват този най-удобен за строеж терен, което е довело до пренаселеност.
Според археолога понятието “квартал на богати или бедни” не съществува. Той е категоричен, че населението на Трапезица не се деляло според социалната си прослойка, тъй като те са попадали на жилища от 20-25 кв.м до 180 кв.м само единият етаж. Не само размерите на сградите, но и откритите в тях находки показват, че там е живяло проспериращо и образовано население от търговци, занаятчии, а вероятно и от духовници и военни. Жилищата обикновено са съчетани с търговски и занаятчийски работилници, а някои от тях са били двуетажни. Първият етаж се отличавал с монолитен градеж от ломен камък със стени, дебели до 60 см, а вторият етаж бил с паянтова конструкция.
Този квартал на южния склон, както и цяла Трапезица, са били напуснати организирано в самия край на XIV век. Местните жители са взели със себе си дори по-голяма част от строителните материали, използвани при градежа на къщите.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново