Сашо Филев е роден на 14 юни 1946 г. в град Добрич. През 1952 г. семейството му се премества във Велико Търново и основното си образование той завършва в старата столица. От този период с умиление си спомня за първите си учители, но най-трайни спомени остават в него от учителя му по рисуване Никола Дончев, в ателието на когото той тайничко надничал и се възхищавал на неговите картини. Голямо влияние за бъдещото му развитие на творец оказва и учителят му по история, който често водел децата на Царевец и им разказвал за славното ни минало. От него Сашо Филев получава любовта към историята, която впоследствие намира отражение в неговите платна.
Малкият Сашо се радвал на щастливо детство. По цял ден, до късна вечер, играел с децата от махалата. Баща му Иван Филев бил много строг към трите си деца. Той отрано забелязал влечението на сина си към рисуването и отделял голямо внимание на развитието му като художник. През деня му поставял различни задачи за изпълнение, а вечер след работа разглеждал неговите рисунки. Той имал много приятели и познати художници и определено го насочвал към тях. Сашо често посещавал техните ателиета и наблюдавал работата им.
Още като ученик в 6-7 клас вече рисувал по старинните улички на Търново и оттогава в него остава афинитетът към архитектурния пейзаж на стария град. Незабравими са преживяванията му, когато рисува заедно с известния художник Иван Христов, духовно богат и артистичен човек. Веднъж Сашо го попитал как постига с лекота творбите си, а той му отвърнал: “Когато рисуваш в продължение на 50 години този красив град, ще разбереш!” След толкова години Сашо разбрал тайната: “Труд, постоянство и верен на себе си, това е тайната!”
На 14 години Сашо Филев кандидатства и е приет в Художествената гимназия в София. Там получава сериозна подготовка от утвърдени преподаватели – известни художници, които го учат на стил и професионализъм. За учениците това било малка академия, където научавали тайните на изкуството. Разбира се, не им били чужди и пакостите и лудориите, свързани с младостта.
По време на обучението си в София Сашо редовно сътрудничи със свои рисунки на списанията “Родна реч” и “Пламък”, както и на вестник “Народна младеж”. Учението в столицата го обогатява и му дава много: рисуването, културата и контактите с известни личности.
След хубавите години в гимназията заминава да служи в казармата. Вземат го войник в новообразуваните железопътни войски, но нали е художник, привличат го в щаба, където започва да рисува украсата на поделението: лозунги, плакати, стенлисти и други материали.
Когато се уволнява, кандидатства в Художествената академия в София и във Великотърновския университет. Приемат го и на двете места, но той се записва в любимото Велико Търново със специалност “Фигурална композиция”. Интересите му преминават през скулптура, пластика, графика и живопис. Негови преподаватели са известните специалисти проф. Терзиев, скулпторът Панайот Димитров, проф. Борис Спиридонов.
След завършване на университета Сашо Филев започва работа в град Варна като преподавател по изобразително изкуство. Веднага се включва в творческия живот на морската столица. Става член на Съюза на българските художници и участва в почти всички регионални и национални изложби в града и страната. Творческият му път върви успоредно с професионалния като преподавател. Магията на старата столица го е завладяла още от дете и през 1976 г. той се завръща във Велико Търново като преподавател в училище “Бачо Киро”. Своите умения като преподавател, художник и базов учител Сашо Филев предава на своите ученици, някои от които стават известни художници, като Пламен Монев, Орфей Миндов, Мариета Млячкова и Ралица Николова. В тях той запалва любовта към изкуството.
Освен любимия си сюжет – стария град, – художникът се обръща назад към историята, откъдето черпи вдъхновение и се опитва по свой начин да покаже важни моменти от нея. За него четката и палитрата се оказват недостатъчни, затова се захваща и да пише. Така се ражда първата му книга “Нарисувани слова”, където със същата сила и емоция разкрива своята душевност.
Влюбен в града, Сашо Филев пресъздава в своите платна легенди за миналото и истории от настоящето. Неговото творчество разкрива една духовно богата и търсеща личност, чийто житейски опит и философия говорят както от картините, така и от книгите му. Потвърждение на всичко това намираме в новия му сборник разкази, пътеписи и стихове: “Пътеки към сърцето”. В него художникът показва доброто владеене на словото и в същото време умело води чрез илюстрациите по линия на фигуралната композиция. Книгата ни дава възможност да се вгледаме едновременно в пластичното и в словесното ваятелство. За написването ѝ Сашо Филев казва, че особено го е вдъхновила темата за любовта – вечната тема в изкуството.
От май 1992 г. Сашо Филев има собствено ателие – галерия “Art Fil”, което се намира на главната улица на стария град. Интериорът в ателието галерия е в старинен стил. Сашо сам е подбрал и реставрирал семейни мебели, за да създаде уюта, който го вдъхновява. Атмосферата кара посетителите да се отпуснат и да се загледат спокойно в творбите му.
Веднъж валял дъжд и той останал в ателието до късно да рисува. Двама туристи го наблюдавали през витрината. Сашо ги поканил вътре, за да не стоят на дъжда, и те останали до края на творческия процес, очаровани от картината, която той изписвал. Оказали се чужденци от Сиатъл, дошли да разгледат Велико Търново, след като посетили Гърция, Черноморието и Пловдив. Останали очаровани и си закупили още мокра рисуваната пред тях картина “Търновска имресия”.
Картините на Сашо Филев са участвали в много наши и международни изложби – в Каракас, Венецуела; в Регенсбург, Германия; в панаира на изкуството в Амстердам; в Парламента в София, а през 1993 г. и в Ротари световен център във Вашингтон. Самостоятелните му изяви са многобройни. Негови творби има в частни колекции в много страни.
Той е паст президент и почетен член на Ротари клуб. Награждаван е с множество награди и участва активно в културния живот на старата столица. За цялостната си творческа дейност и за принос към изобразителното изкуство и култура на града той е награден от Община Велико Търново с почетен медал с лента.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)