„Слуховете за моята смърт са силно преувеличени“. Популярната фраза на Марк Твен с пълна сила се отнася за словесните еквилибристики по темата Стария град, с които се упражняват много от кандидатите за кмет на Велико Търново. Внушенията за бездействие на общината могат да бъдат „оправдани“ само с непознаване на законите.
Държавата не помага нито на общината, нито на частните собственици на сградите със статут на културна ценност да инвестират в тяхното опазване. Липсват национални програми за финансиране на сложните и скъпо струващи ремонти на тези сгради, а ограничените средства се разпределят по излишно усложнени процедури, които трудно могат да преодолеят дори специалисти.
Двойното съгласуване на архитектурните проекти от страна на Националния институт за недвижимото културно наследство и от Министъра на културата допълнително утежнява процедурите и ги разтегля безкрайно дълго във времето. Арх. Драгомир Йосифов, който инициира дискусия по темата, представи и конкретни примери. Една от преписките за сграда в старата част на града „отлежава“ за съгласуване от 30 юли 2019 г.
Правомощията на Общината са силно ограничени от Закона за културното наследство, който не помага нито за ефективното опазване на старинните сгради, нито насърчава собствениците да инвестират и да развиват архитектурните съкровища, които стопанисват.
Темата събра водещи архитекти на Велико Търново, които десетилетия работят в сферата на опазването на КИН и изграждат облика на старопрестолния град. Сред тях са арх. Иван Чолаков – първият кмет на Стария град, арх. Елена Абаджиева, арх. Пламен Цанев, арх. Донка Колева, арх. Милен Маринов и др.
27 са застрашените от самосрутване сгради в историческата част на Велико Търново. От тях 16 са със статут на единична недвижима културна ценност, останалите се намират в различни групови зони. Нито една от тези сгради не е общинска собственост.
На дискусията „Старо Търново – блясъкът на славата“, организирана от арх. Драгомир Йосифов, кандидат за общински съветник от ГЕРБ и експерт в областта на КИН от 20 години, стожерите на великотърновската архитектурна гилдия се обединиха около няколко съществени промени в Закона за културното наследство, за които да настояват:
Децентрализация на НИНКН и създаване на ефективни регионални структури, като задължително едната да е ситуирана във Велико Търново.
Създаване на национална програма за опазване на културното наследство, до която достъп да имат и собственици на частни сгради, за да получават финансиране за необходимите мерки за опазване и възстановяване.
Още в първите дни на работата на новия Великотърновски общински съвет арх. Драгомир Йосифов и Венцислав Спирдонов ще внесат за обсъждане и гласуване общинска наредба за специфичните изисквания за облика на градските пространства, сградите и архитектурните ансамбли. Подготвя се и общинска наредба за за опазването на културното наследство, която да подкрепя инвестициите във възстановяване на старинни сгради. Такава възможност вече се прилага в София по линия на общинската Програма „Култура“. Предвижда се на този етап финансирането да се осигурява от общинския бюджет и чрез привличане на европейски средства, дарения и спонсорства, поясни арх. Йосифов.
За да се засили помощта на община Велико Търново към собствениците на сгради със статут на културна ценност, кандидатите за общински съветници от ГЕРБ предлагат да бъде създадена самостоятелна структура в администрацията – дирекция или общинско предприятие, експертно окомплектовани с необходимите специалисти и квалифицирани архитекти. Така освен мониторинг за състоянието на сградите, общината ще може да осигури подкрепа за собствениците при преодоляване на сложните процедури по издирване на документи и съгласуване на проекти. За културно-историческото наследство в структурата на община Велико Търново трябва да отговаря ресорен заместник-кмет, предлага още арх. Йосифов. Неговата инициатива за въвеждане на цялостен модел за трайно решаване на множеството проблеми в сферата на опазването на наследството беше подкрепен от архитектурната гилдия. Арх. Иван Чолаков, който лично адмирира направените предложения, подчерта, че това са едни от най-важните стъпки за опазването на архитектурното и историческо наследство на Велико Търново.
