Макар с еднакви професии и сходни интереси, животът среща по необичаен и вълнуващ начин едно от най-известните преподавателски семейства във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” – на професорите Стела и Атанас Дерменджиеви. Първата среща на Атанас и бъдещата му съпруга е в студентските им години, но не в университета, а на столичния стадион “Академик”.
По това време и двамата следват география в Софийския университет, дори са колеги в един и същи курс, но дотогава не се познавали. Съдбата ги среща по време на награждаването на победителите в студентска олимпиада по лека атлетика, в която участвали. Запознават се на почетната стълбичка, както сами се шегуват. Оттогава двамата са заедно повече от 35 години – в университета, на пистата и в живота.
Освен спорта и географията, семейство Дерменджиеви имат и други общи интереси, макар и често да спорят помежду си. Това, за което и до днес не могат да постигнат съгласие, са музиката и футболът. А причината е, че Стела е заклет привърженик на “Левски”, докато съпругът ѝ не изменя на любимия отбор и вечен противник на сините ЦСКА. Относно музикалните предпочитания професорът е категоричен, че най-добрата българска група са “Щурците”, докато половинката му предпочита хитовете на “Сигнал”. Но пък тези различия поддържат и до днес пламъка по- между им и им помагат да вървят в една посока.
Най-голямата гордост за семейство Дерменджиеви са трите им деца – две дъщери и син, както и техният 8-годишен внук Йоан. Макар децата им да са израсли в семейството на двама географи, всеки от тях поема по собствен път. Голямата им дъщеря завършва в Япония, след това се установява в Единбург, а после в Лондон, където живее със семейството си. По-малката им дъщеря избира за свое призвание правото, а синът им поема по пътя на икономиката. Щастливи са от факта, че внукът им Йоан има голям интерес към географията и едва 4-годишен назовавал безпогрешно на географската карта над 15 държави и техните столици. Проявява завидна за възрастта си ориентация и дори се справя добре с разчитането на географски карти. Шегуват се, че генът се проявява през поколение и се надяват, че един ден Йоан може да поеме по техния път и необятния свят на географията.

Проф. д-р Стела Дерменджиева:
“Мечтаех за София, но животът
ни доведе във Велико Търново”

Преподавателят по методика на обучението по география във ВТУ проф. д-р Стела Дерменджиева е родом от Разград, където завършва Математическата гимназия. Разказва, че нейната майка е дългогодишен учител и това до голяма степен е предопределило семейното възпитание и ценностите, изградени у нея, за което и до днес е благодарна на семейството си. Когато завършва гимназия, решава да кандидатства в Софийския университет, тъй като по това време кандидат-студентите можели да избират само едно висше училище. “В гимназията часовете по география бяха много малко, но въпреки това учителката, която ми преподаваше, успя да запали в мен интереса към тази наука. За това, когато кандидатствах в университета, избрах география и история”, разказва професорката.
По време на съдбовната среща на стадион “Академик” тя и съпругът ѝ са първокурсници, а година по-късно стават семейство. Обичали да правят всичко заедно, дори да учат, макар и в това да са много различни. Всеки си имал собствена система на четене и в техния дом всички учебници били по два броя. Сред най-забавните им случки по време на следването е изработването на карта по математическа география и картография, която трябвало да направят заедно. “Изработването на такава карта костваше много време и усилия. Цялата карта, всички надписи по нея бяха направени от моя съпруг, защото на мен никак не ми се отдаваше тази задача. Преподавателят, покойният доц. Лазар Лаков, остана много впечатлен от нашето творение, извика дори колегата си, за да му я покаже. Поиска ми книжката, но когато му казах, че картата е направена от двамата, той се ядоса и го обвини, че се опитва да се присламчи към моя труд. Изгони го и го накара да направи нова карта. Така се оказа без вина виновен”, разказва Стела Дерменджиева.
След дипломирането си двамата заминават за Разград. Тогава разпределението на завършилите студенти е централизирано и представители на Регионалните инспекторати по образование от всички областни градове пристигали в София, за да разгледат молбите на младите висшисти. Първият избор на Стела и Атанас бил Плевен, а другите варианти били Бургас и Разград. По време на подбора на комисиите най-убедителни се оказват представителите на Разград и младото семейство заминава за малкия град, където започват работа като учители по география.
Междувременно във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” е основана катедра по география и имало обявени места за асистенти. “Първоначалните ни планове бяха да продължим професионалното си развитие в София, но съпругът ми бе поканен да се яви на конкурс за асистент, който се проведе точно на рождения му ден и той го спечели. Замина за Велико Търново, а аз останах в Разград. Този период беше много труден за нас, защото в началото нямаше къде да живее, не беше настанен дори в общежитие. Налагаше се да пътува постоянно до Разград, за да е с нас. Едва шест месеца по-късно получи стая в Блок 2 на студентските общежития, в която имаше само едно легло, а ние вече бяхме трима. За това си купихме походно легло, което, като го разпънехме, не можехме да отваряме вратата на стаята. Живяхме така половин година, преди да се преместим в семейните апартаменти в общежитието, но това бяха най-романтичните ни години”, с усмивка разказва утвърдената преподавателка. След съпруга си тя също се явява на конкурс и става асистент в катедрата. А сред най-ярките им спомени от периода в малката стаичка е рожденият ден на дъщеря им, който отпразнували заедно с децата от детската градина и техните родители. В общежитието живеели много от техните колеги в университета, с които се разбирали и взаимно си помагали.
Така въпреки несгодите двамата били щастливи, защото са заедно и гледали в обща посока. Казва, че качествата, които най-много цени в съпруга си, са уравновесеността, характерна за представителите на зодия везни, каквато е той. Цени изключително много неговата честност и дори болезненото му чувство за справедливост, което често пъти му носи негативи.

Проф. дн Атанас Дерменджиев:
“Всеки ред в съвместните
ни книги е създаден в спор”

Животът на ръководителя на катедрата по география във ВТУ е свързан със старата столица повече от 30 г., макар че е родом от Карнобат. Корените на неговата майка са от Егейска Македония, а на баща му от Одринска Тракия.
За съвместното съжителство със съпругата си обича да казва, че спорят за всичко. “Ние винаги спорим и имаме много силна коректура по- между си. В същото време сме съавтори на много книги. Навремето, когато синът ни беше на 7-8 години, намери нашите медали от спортните състезания, в които бяхме участвали. Преброи ги до 35. Тогава му казах, че не е чак толкова важно колко медала сме спечелили, а колко книги ще напишем. Те станаха двойно повече от медалите, като една трета от тях са съавторски. И в тях всеки ред е спор. Те са дело не на Дерменджиев и Дерменджиева, а Дерменджиев срещу Дерменджиева”, шеговито казва професорът.
Определя съпругата си като изключителен организатор и роден лидер. “Каквото и да стане, всеки разчита на нейния гръб. Тя е безкрайно честна, макар че това не е печелившо качество. Освен това може да върши три неща едновременно, без да изпуска нишката. И накрая, когато теглим чертата – и трите неща са изпълнени перфектно”, признава професорът.
Сред романтичните спомени от началото на познанството им са стиховете, които пишел за нея, за да я впечатли. И успял. Разказва също, че като студент живеел на квартира в центъра на София, точно срещу френското посолство, докато Стела била на общежитие. Всеки четвъртък следобед в дома на хазяйката му – възрастна аристократка, пристигал неин приятел на кафе и винаги носел три рози. Един ден дамата му казала, че харесва приятелката му и разрешава двамата да се включат в следобедните им срещи, което бързо го мотивирало да избяга оттам, пред перспективата, която му предложили.
Един от най-тежките изпити за него бил по руски език. Изпитът се състоял в превод на страници от книга на руски език, подбрани от преподавателя. За да се улеснят с първата част от изпита, находчиво маркирали определени места на книгата, които при разгръщането ѝ да се отворят, за да им дадат точно тях за превод. “С това се справихме, но най-трудната част бяха падежите. Затова хванахме един колега, който знаеше най-добре руски, и се бяхме разбрали за кой падеж кое копче на ризата да докосва, за да ни подсказва. Точно на изпита обаче дойде с риза, на която едното копче беше скъсано и обърка цялата система”, връща се назад в годините проф. Дерменджиев.
И до днес си спомня пропуснатата възможност да замине за Италия през 1982 г. След проверка на семейството и роднините му, бил определен като неблагонадежден и вместо в Италия го изпратили на бригада в Свиленград. “Връчиха ни по една лопата, която подпирахме по цял ден с останалите. От скука ги забихме в земята и започнахме да ги целим с камъни, като всеки си наумяваше желание, което иска да му се сбъдне. Аз си пожелах, ако уцеля, да имаме момче, защото по това време съпругата ми беше бременна. Хвърлих камъка и уцелих. Толкова се зарадвах, че захвърлих всичко и изтичах до пощата, за да се обадя по телефона да ѝ съобщя, че ще имаме син”, разказва с усмивка професорът. Желанието му се сбъдва, макар и по-късно.
Сред най-вълнуващите им приключения е тяхната сватба. “Тържеството беше на 4 април 1982 г. и бяхме поканили 300 души. Веднага след сватбата обаче трябваше да заминем на спортен лагер, който беше в базата между Равда и Несебър. И половината отбор вместо да тръгне за лагера дойде на сватбата. На следващия ден – 5 април, в 8,00 часа всички потеглихме към Несебър. И в чест на това, че вече бяхме семейство, ни дадоха апартамент 222”, разказва проф. Дерменджиев.
Покрай лагерите са пътували заедно на много места. И до днес като географи обичат да пътешестват. Професорът споделя, че по този начин си почива, дори и докато шофира. Никога не използва GPS и предпочита да проверява предварително маршрута по карта. Двамата са обиколили цяла България, както и десетки държави – всички страни от Централна Европа и Балканския полуостров, Испания, Португалия, Англия, Дубай и останалите емирства, Индия, Казахстан, Армения и много други. А сред бъдещите им планове са заедно да посетят Япония и Бразилия.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и личен архив