Ангел Лулчев едва ли може да бъде причислен към легендарните футболисти на “Етър”, но е отлично познат на футболната общественост у нас. Безкомпромисен защитник, а по-късно като треньор превъзходен мотиватор и тактик, но преди всичко – непокорен характер с ясно изявено чувство за чест. Изпълненият му с трудности и премеждия живот е достоен за сценарий на филм. Днес роденият в Пловдив през 1949 г. Лулчев живее в Австрия. След два инфаркта, след доста страдания далеч от родина бате Лули (както е известен във футболните среди) издаде автобиографията си, която неслучайно нарече “Среден пръст”.
Книгата е пълна с куп скандални факти за ставащото в родния футбол през 80-те и 90-те години. За ходовете на ръководителите да вкарат отбора си в по-горна група, за плащания за загуба от прасета и туби с вино до пачки, стигащи с петцифрени суми. За това как виcши фyнкциoнepи нa БKР мoгaт дa тe вкapaт в зaтвopa, a дpyги виcши фyнкциoнepи – oт cъщaтa вcecилнa пapтия, дa тe извaдят оттам… Истории, в които самият Ангел Лулчев е главен герой или свидетел.
В историята на “Етър” Лулчев остава с участието си в знаменития мач срещу “Интер” (Милано) за Купата на УЕФА през 1974 г., когато обезврежда острието на гостите Бонинсеня. И днес българинът пази снимките от техния двубой като едни от най-паметните в своята кариера. Но в книгата се говори и за това колко благодарен е на големия Георги Василев, как като треньор на “Пирин” (Гоце Делчев) привлича сегашния национален селекционер Ясен Петров, как може да се обезвреди Бонинсеня, но не и Христо Бонев, Петър Жеков или Начко Михайлов.
“Ангел беше cpeд нaй-pecпeктиpaщитe зaщитници, кoитo пoзнaвaм. Koгaтo cи дo тaкъв cъoтбopник нa тepeнa, тoй ти вдъxвa нyжнoтo caмoчyвcтвиe. He гo интepecyвaшe кoй e cpeщy нeгo, вaжнo бeшe caмo дa изпълни пocтaвeнитe мy зaдaчи. Cпeциaлитeтът мy бeшe eдин cтpaxoвит шпaгaт, c кoйтo взeмaшe и нaглeд нeвъзмoжни тoпки. B чиcтo чoвeшки плaн бeшe oтзивчив, гoтoв дa пoмoгнe зa вcичкo”, казва за него великотърновският треньор Георги Василев. А Ясен Петров добавя: “Бaтe Aнгeл e cтpaшeн мoтивaтop. Гoвopeшe ни нa yшeнцe пpeди вceки мaч и ни дaвaшe пepcoнaлни зaдaчи. Hямaшe кaк дa излeзeм нa тepeнa, бeз дa cмe нaдъxaни мaкcимaлнo. Пocтoяннo пpилaгaшe нoви тaктичecки пocтpoйки. Зaпoмнили cмe мнoгo cлyчaи, кoгaтo пpи нeгaтивeн peзyлтaт пpoмeняшe cxeмaтa нa игpa и oбикнoвeнo oбpъщaxмe мaчa”.
Лулчев започва с футбола десетгодишен, а за родния “Ботев” Пд (б.а. тогава “Тракия”) влиза в мъжкия отбор веднага след казармата през 1970 г. Сам признава – с подправена дата за уволнението си. Има привилегията да излиза срещу велики имена като Христо Бонев, Димитър Якимов, Петър Жеков, Динко Дерменджиев… После съдбата го отвежда в “Асеновец”, откъдето обаче е освободен. За да премине в “Янтра” (Габрово), не му дават разрешителното, докато не записва тайно разговор за далаверите в клуба с боса си с касетофон, поставен в пазарска чанта.
“Дочаках часа на моето възмездие при гостуването ни на “Тракия”, като вкарах гол за 2:2. Мигът на моето тържество срещу родния ми отбор. Средният ми пръст, вдигнат високо към централната трибуна, показваше символично на “ушанките” възмездието, което си заслужиха. Бях обречен до края на кариерата си да посещавам като екскурзиант родния си град, но го правех с гордо вдигната глава”, разказва Лулчев.
Така през 1974 г. се озовава в “Етър”, за да запълни овакантения от Стефан Величков пост на десен защитник. Става студент и във Великотърновския университет.
И само след един мач срещу “Локо” (Пд) директно е хвърлен в знаменитите битки с “Интер” (Милано).
С виолетовия екип Лулчев не дава никакви шансове на тарана на гостите Роберто Бонинсеня. “В мача ни срещу “Локо” се стараех да се включвам изненадващо по десния фланг. Явно този факт е направил впечатление на италианските разузнавачи и затова те старателно ни подготвиха тактическа уловка – в моята зона не бе поставен нападател, а само изтеглено ляво крило предимно в средата на терена Николи и при положение, че аз се опитвах да го покривам там, зад гърба ми като ляв централен нападател в опразнената зона се появяваше легендарният Бонинсеня. Единственият критичен момент бе двубоят ми с него пред нашата врата, в който той много артистично си изпроси дузпа, която турският съдия не отсъди, защото вече бе подминал очевадна за нас”, сподели за “Янтра ДНЕС” Ангел Лулчев. Мачът завършва 0:0, но в реванша в Милано етърци са грубо ощетени от реферите и губят с 3:0.
В Лули обаче започва да зрее мисълта да емигрира в чужбина, още повече че започва да подозира съпругата си в подозрително близки отношения с неин колега. Още на път за Милано при престоя в Цюрих провел няколко телефонни разговора с двама свои приятели българи, единият в ЮАР, а другият в Мюнхен. “Етър” заминава на турне в Алжир, а Лулчев проучва къде може да се укрие преди завръщането. Избрал си най-големия търговски център “Бон Марше”, където да остане през нощта и при отварянето сутринта да се измъкне незабелязано, а после де отиде в консулството на ЮАР, ФРГ или Австрия. Малко преди отварянето обаче е открит от полицаите и отведен в участъка. И до днес не знае дали е случайно, или го е издал някой от отбора. Властите го предават в българското посолство и с “Етър” се прибира обратно.
След два дни е извикан в ОС на БСФС и изслушва решението: “За уронване престижа на българския спорт в чужбина се освобождава незабавно от ДФС “Етър” и следва да бъде предаден на прокуратурата”. Под огромния стрес Лулчев тръгва с един приятел за сръбската граница. Премръзнали, запалили огън заради воя на вълци, а на сутринта осъмнали в някакво село, което сметнали за сръбско. То обаче се оказва българско и с белезници са върнати във В. Търново. Обявени са за “престъпна група”, на която Лулчев е водач и е осъден на 2 години. В Ловешкия затвор обаче става ясно, че е футболист и за него се застъпва самият Милко Балев и той е освободен 2 месеца предсрочно. После Ангел става шлосер, играе футбол под чуждо име, правата му са върнати и идва да играе в “Чумерна” (Елена). Дори възстановява правата си във ВТУ с помощта на декана на историческия факултет Г. Плетньов.
“В “Етър” оставих много приятели – най-добрия от тях бе Жоро Василев, бяхме по хотелите винаги в една стая, дружах с Георги Илиев – Кряката, със Стоян Коцев. С Иван Панайотов се сприятелихме особено много, когато подкрепихме Жоро при треньорския му дебют в Стражица. От хората, които са ме подкрепяли в трудния ми период след Алжир, си ценя най много преподавателите във ВТУ Стефан Върбанов и Иван Павлов. Последният бе треньор на славната Антоанета Селенска и дори агитираше Семко Горанов да ме върне обратно в “Етър”, сподели Ангел Лулчев.
В крайна сметка става треньор на “Чумерна” и после учител по физкултура, но след него все върви слухът за “невероятната му дарба на комбинатор и мафиот”. Води отборите на “Чирпан”, Свиленград” и др., но скандалите го преследват един след друг. Веднъж преди мач с “Розова долина” се прибира и намира в стаята си подкуп от 20 000 лв., пратени от тогавашния ръководител на град Казанлък, за да паднат в мача. Не казва на играчите, за да бият, но те явно са наясно и губят срещата. Лулчев обаче раздава парите на всички футболисти срещу подпис, че не са получавали от него указания за загуба, а като премия за шестото място. Извикан е в МВР, но им вади списъка и случаят приключва.
Животът му обаче му носи трагедия след трагедия. Синът му Стойко прави опит за самоубийство, а после “пада” от шестия етаж и загива през 2009 г. Племенникът му Стефан Лулчев, който бе известен футболист на “Локо” (Пд), се самоубива през 2017 г.
През 1995 г. Ангел Лулчев зарязва всичко и отива в Чехия, където дълго време работи като дърводелец, влиза в лагер за бежанци, където пак сформира футболен отбор, а през 2004 г. нелегално преминава границата с Австрия. Дълги години работи в тухларна фабрика, взима паспорт. След два инфаркта и две операции на сърцето получава право на безсрочна малка пенсия поради инвалидност. Едва през 2013 г. получава диплом за треньор от НСА и от Австрия. Преди месец бате Лули навърши 72 години. Днес живее със спомените, със снимките и общуването с приятелите си по интернет. А книгата му “Среден пръст”, която разкрива задкулисието на българския футбол, се посреща с огромен интерес от неговите бивши съиграчи и футболни легенди.
“На тази възраст у мен се породи желанието да поживея още. Причината е в многото приятели, които показаха, че не са ме забравили. И за да съм отново с тях, написах тези редове за живота си – такъв, какъвто си го направих сам!”, завършва своята изповед Ангел Лулчев.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив
