Румяна Начева: “Животът ми е спорт и музика”

Публикувано на пт, 9 окт. 2020
1352 четения

Васил Найденов с дъщеря й Лили вместо на “Мелодия на годината”.

Интервю с Лили Иванова и Чочо Владовски след концерт в ДКС.

Енрико Масиас с диплом и статуетка на “Сребърна Янтра”.

С Енцо Кампаньоли - директор и гл. диригент на оркестъра на “Санремо”. Два пъти Румяна Начева е под негово ръководство в международно жури на конкурса “Microfono d`oro” в Италия.

С Робертино Лорети.

С Мария Гигова по време на световното във Виена - 1995 г.

Румяна Начева с любимия № 7 в баскетболния тим на “Етър”.

С националите на “Етър” на техния бенефис през 2008 г.

Румяна Начева е едно от имената, които нямат нужда от представяне във Велико Търново, а и не само… Дългогодишен журналист с над 35-годишна практика, популярна не само като водещ, а и като сценарист и организатор на стотици културни и спортни събития, създател на ДЕС “Румина” и Международния конкурс “Сребърна Янтра”. Ако трябва да определи живота си с две думи, те ще са “Спорт и музика” по името на популярното навремето радиопредаване.
Всъщност той е толкова богат и пълен с интересни моменти, достатъчни за цяла книга. И тя би била не само автобиография, а картина на живота във Велико Търново за последните десетилетия. Затова е най-добре да оставим разказа от първо лице.

Баскетболът
и любимият номер 7

Ученическите и студентските ми години преминаха в Дебелец, където живееше семейството ми. Когато в училището ни дойде Иван Балъков, направи баскетболен отбор и станах част от него. После влязох в Езикова гимназия и тук треньор ми стана Елка Денчева, след това мои треньори са били Тодор Младенов и Венци Гечев. Играех с “Етър” в “Б” група, но тогава България беше световна баскетболна сила – това е поколението на Петкана Макавеева, Пенка Стоянова… Играх до 24 години, след което се омъжих и родих. Така сложих край на състезателната си кариера, след като повече от 10 години бях капитан на отбора и винаги съм играла с любимия №7.

Имах късмета после на това “златно” поколение да участвам в изпращането по време на европейското първенство във Варна. Бяхме на микрофона коментатори заедно с актьора Георги Джубрилов. Точно за тяхната церемония обаче бяха решили да не сме ние и дойде екип от София. Присъства лично Бора Станкович и когато му дадоха думата да приветства, започна да говори на френски. Спира и чака превод, но пълно мълчание. И аз от третия ред скочих и започнах да превеждам…

Във ВТУ завърших френска и българска филология и трябваше да отида по разпределение в Кърджали. Разплаках се, защото никога не бях ходила там. Отидох на тренировка и треньорът каза: спокойно, ще останеш в нашия окръг, ти си ценен кадър. Но ме разпределиха в Павликени, където също не отидох и започнах работа в ДФС “Етър”, в отдел “Пропаганда и агитация”. Занимавахме се с организирането на състезанията. И тъй като от ученичка съм на микрофон, а като студентка вече имах свое предаване в Радио Велико Търново, решиха, че мога да водя всички състезания. И така се започна. Няма спорт, на който да не съм водила, наложи ми се да науча много правилници. Тогава, за да седнеш на микрофон на световно или европейско, ни водеха курсове в Радио София и държахме изпити – четене на текст, даваха ни имена на чужди отбори и следяха за произношението. На световното по хандбал в Габрово и В. Търново ме класираха на първо място в България и ме поканиха да водя и финала в София.

“Здравейте, приятели на спорта, добре дошли…”

На футболния “Етър” бях говорител на мачовете още от средата на 70-те години до края на века. Моя бе идеята отборът да излиза на терена под звуците на “Откак се е мила моя майно льо”. Преди мач делегатът искаше да види сценарий и когато го предложих, бяха безкрайно доволни. Тази мелодия звучи и до днес на мачовете на “виолетовите”. Имах свой начин да поздравявам публиката и до ден днешен, като седна в някое такси, шофьорът ме посреща: “Здравейте, приятели на спорта, добре дошли на стадион “Ивайло”!” Била съм до отбора в най-славните му години, с най-добрите футболисти. С кой ли не треньор сме правили интервюта. Известно време правихме вестник “Екип 5000” с Пламен Ковачев и Христо Тенждерков. Излязоха няколко броя, бяхме големи ентусиасти…

Станах директор на Спортно-информационния център и бях единствената в страната, назначена с конкурс. Въведох “Мишена с автограф”, постоянно пътувахме с известни спортисти, коментатори и естрадни певци, правехме шоу програми. Отговаряхме за три окръга – В. Търново, Габрово и Търговище, и в спортните зали правехме такива програми. На Ледената пързалка направих шоуто със Зимните олимпиади, с приказки… Направих “Искри върху лед”, всяка моя програма си имаше заглавие. Влизаш не с билет, а с фиш от тотото, желаещите да гледат леденото шоу бяха много. Имахме талисмани Тото и Тотка. Когато поканих Нели Рангелова и Роси Кирилова да пеят, Нели се уплаши от пързалката и хвърли коженото си палто на леда, стъпи на него и пя оттам. Озвучавах и мачовете на хокейния “Етро-93”. Дойдоха за мач ветераните от Москва, аз не разбирах нищо от хокей, но и това научих с помощта на Людмил Неделчев. От този мач си пазя хокейната шайба и като я показвам на гостите си, никой не може да разбере какво е това.

В СИЦ правехме много програми – не само там, но и на Самоводската чаршия. Комбинирахме известен спортист с някой певец. Правех рубрика във вестника “Случки под баскетболния кош” със забавни истории. Няма да забравя едно европейско по борба във В. Търново точно след възродителния процес. Много се държеше на протокола и всички знамена бяха абсолютно еднакви. Но дойде турската федерация и си свалиха тяхното знаме, заявиха, че според Корана то е от камилска вълна. Ние изпаднахме в потрес, но Райко Петров разреши да закачим тяхното, което си носеха, и беше много по-малко.

В борбата правихме “Джордж къп” на Георги Калчев с американски и български борци. Те всяко лято пристигаха тук и тренираха с нашите борци. Правихме им и културни програми, тогава Маги Джанаварова бе съвсем малка и пееше страхотно кънтри песни. Толкова много я харесаха, че един от треньорите им от Орегон бил съсед на писателя Кен Киси и му се обади по телефона да му разказва как пее това дете…

С хандбала и с “Етър-64” също бях много години. Имала съм интересни случки с Раймонд Хаан, който беше шеф в ЕХФ. На световното през 1993 г. той пристигна на оглед 20 дни по-рано, но беше с преводачка по немски. Започна обаче да говори на френски и каза: ти ще ми бъдеш преводачката. Но аз бях заета като диктор на микрофона, откриваме първенството, а той започва отново на френски. Принудих се да превеждам директно, без да имам словото му, и после ми казва: издържа изпита!

С художествената гимнастика съм била на световни и европейски първенства – в Хелзинки, Виена и Будапеща, като акредитиран журналист. Христо Тенджерков беше единственият официален фотограф, Мария Гигова го беше поканила. Във Виена пък страхотно посрещане ми направи Валтер Коца – шефът на ИХФ. Той беше идвал у нас, беше учуден, че е банкер и кара “Тойота”, а у нас карат мерцедеси…
Незабравима бе организацията по посрещането на националите от “Етър” през лятото на 1994 г. на стадион “Ивайло” след Световното в САЩ, за което правих цялата организация.

Продължих с журналистиката в “Янтра ДНЕС” от 1998 до 2006 г., а в радиото сътрудничех активно още от 1973 г., а от 1994 до 2008 г. вече бях на щат. Имам 8 години за “Спортната редакция” на БНТ благодарение на Христо Филипов. Там завързах чудесни приятелства със Сашо Диков, Людмил Неделчев, Климент Величков, Радослав Янкулов, Николай Куманов, Митко Чуков, Вера Маринова. С Вера имахме интересен случай във Виена – Мария Петрова стана световна шампионка, а Екатерина Серебрянская – втора. Но рускините имаха навик да говорят само на руски на пресконференциите и чуждестранните колеги попитаха няма ли някой да превежда. Тогава Вера каза: англоговорящите от едната страна, френскоговорящите – от другата. И двете започнахме да превеждаме, после си казахме: “какви “полезни изкопаеми” сме с нашия руски език на Запад”. А на Серебрянская ѝ казах: винаги ще бъдеш Серебрянская, а не Золотая…

Незабравими бяха ежегодните семинари, организирани от Иван Славков през април на Олимпйската база в Созопол. Батето беше велик!
Да не пропусна конния спорт – от много години съм в Управителния съвет на “Калоян-92”. С Борислав Костов сме основатели на Фенклуба на “Кайзерслаутерн”, създадохме го в едно заведение, където е сега “Вали”. Малко хора знаят, че съм от основателите и на Фенклуб “Левски” във В. Търново. Продължавам да гледам спорт, но сега далеч не е онова, което беше…

ДЕС “Румина” и откриването на таланти

Воденето на програми като познат вече глас във Велико Търново ме свърза с музиката. Една моя приятелка ме помоли да направя детско утро. И си казах: защо да не направя детска програма. Първата се казваше “Весел зодиак”, тя продължи с години. Задължително имаше спорт, музика и танци. През 1996 г. създадохме ДЕС “Румина” с Роси Илиева. Моята първа звезда е малкият Велин Михайлов, внукът на Георги Сотиров. Той направи концерт с Лиляна Кошлукова в Зала 1 на НДК и Ники Априлов го взе в София в “Като лъвовете”. Той и Станимир Атанасов са първите великотърновски “лъвчета”, които подадохме за шоуто. Завърши после Музикалната академия и сега е един от солистите на Варненската опера.
После започнах с Кирил Ампов в “Хит минус едно” за бившия Великотърновски окръг. Беше единственото музикално предаване за млади таланти, ние с един облепен бус обикаляхме окръга и търсехме таланти. Тогава открих например Лора Владова и тя постъпи в моето студио. И така ДЕС “Румина” е вече почти на 25 години.

Освен Велин Михайлов, Станимир Атанасов, който е в Англия, Лора Владова, тя сега е в Холивуд, мога да спомена Михаела Филева, Маги Джанаварова, Пламен Пътов, Пламен Борисов, Ванеса Илиева, Дорислава Атанасова, Ива Ангеличева… Това са имена, минали после през най-големите музикални формати. Маги стана едновременно №1 на България и Македония в “Мюзик Айдъл”, други влязоха в “Гласът на България”, Ива Ангеличева в “Екс фактор”…

“Сребърна Янтра” –
най-добрият конкурс за млади изпълнители

През 2003 г. направих конкурса “Сребърна Янтра”. Първите 7 г. председател на журито бе Васил Найденов. С него поддържаме приятелски връзки от дълги години – още от времето на последната “Мелодия на годината”, когато едната му песен победи, а другата му – авторската, остана последна. И Васко се ядоса и не отиде на купона в Интерхотела, а вместо това реши да дойде у дома… Още пазя снимка оттогава. Той и Силвия Кацарова най-дълго са били председатели на журито.

“Сребърна Янтра” се разрасна и бе определена за най-добрия международен конкурс за млади таланти в България. Тази година за първи път се наложи да го направим онлайн, но имаме рекорд – участници от 28 държави. Онзи ден направих и телевизионно закриване. Участниците си изпращаха видеоклип, правен в домашна обстановка или школата, без право на монтажи и технически обработки. Трябваше да са със специални подходящи костюми. Журито бе от 23 души от 18 държави с председател Силвия Кацарова. Не ме питай какъв труд беше – десетократно по-голям от предишните конкурси. Цялата работа бе по интернет, с много сложна комуникация. 230 песни с 260 участници, тъй като има и пеещи семейства. Имам канал в мрежата, там песните бяха качени по групи и описани, а журито имаше 10 дни време да изгледа, изпращаха се протоколи… Дано догодина отново бъде по познатия начин на живо.
Винаги конкурсът е бил изключително силен, вече станаха 18 издания. Вече е на стъпало под “Сан Ремо”. За всяко издание правих вестник плюс осем филма. Нашите лауреати са представяли страните си на Евровизия, а там участва само по един представител от държава.

Най-голямото име на наша победителка е Елхаида Дани от Албания. На нашия конкурс я видяха моите партньори от Италия, взеха я там и след 6 месеца работа спечели “Гласът на Италия”. Нали се сещате какво е в Италия да спечели албанка – това е като на краставичар да продаваш краставици… Днес е солист на френско-канадския мюзикъл “Парижката Света Богородица” в ролята на Есмералда и обикаля света. Обикновено председателят на журито на “Сребърна Янтра” пее след победителя, но Силвия Кацарова отказа да пее след нея с думите: след този глас никой не може да пее…

Покрай работата си съм се срещала с много интересни хора. Няколко пъти съм била на концерти в зала “Олимпия” на френската звезда Енрико Масиас, който е от алжирски произход. Има огромен световен фенклуб, в който има само две българки – Варта от Варна и Румяна от В. Търново. Традиция е да се събираме в Париж през януари, когато си представя новите албуми. Интересен е Хория Мукулеску – румънски композитор и аранжор, който спечели наградата за аранжимент на последния “Златен орфей”, много популярен. Журирам много по света, но често в Румъния, тъй като научих и румънски език. Михай Трайстариу пък е мъжкият вариант на Марая Кери… 18 г. бях член на конкурса “Две сърца близнаци” в Молдова и получих награда от техния премиер. Била съм в жури на над 30 конкурса по света – Финландия, Русия, Молдова, Полша, Малта…
Интересна бе срещата ми с Робертино Лорети, с който ме свърза Димитър Йосифов. За мен бе пълна изненада, не го познах, защото някога той бе момчето-красавец. Разказа много интересна биография как става звезда – световното дете-чудо.

За 60-ия ми рожден ден дъщеря ми Лили ме изненада, като събра от цял свят видео поздрави, всички присъстващи в залата плакаха… Лора Владова бе застанала до един прозорец, от който се вижда Холивуд, с думите: “Лельо Руми, в Холивуд си добре дошла винаги!” Тортата ми, естествено, беше “Спорт и музика”.

Никога не пропускам нито една възможност да рекламирам Велико Търново. Питали са ме защо кръстих конкурса точно “Сребърна Янтра”, а не златна. В старите френски учебници по екскурзоводство пише: “река Янтра описва града като сребърна лента”. Много бях впечатлена от това определение, защото, ако погледнеш отгоре, Янтра наистина е като сребърна лента. Не смених името през годините. Оставам вярна на Велико Търново, защото това за мен е един магичен град, който постоянно те зарежда, а и виждам как колегите ми от цял свят го оценяват. Затова не пропускам нито една възможност да го рекламирам и ще продължавам да го правя.

Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново