Родната къща на Алеко в Свищов пази интересни вещи и спомени

Родната къща на Алеко Константинов в Свищов е сред знаковите сгради не само в града на брега на Дунава, но и в България. Тя е построена от неговия баща Иваница Хаджиконстантинов през 1861 г., а през месец януари 1863 г. в нея проплаква бележитият български писател, назован по-късно от своите съвременници Щастливеца. След преминаването на руските войски през реката на 27 юни 1877 г. и освобождаването на Свищов, два дни по-късно в къщата гостува император Александър Втори. В нея се е помещавала Губернаторската канцелария, където като регистратор работи 19-годишният Иван Вазов. Писар е Алеко, тогава 14-годишен, който приживе споделя, че със спечелените от тази работа пари си е купувал тютюн. В канцеларията известно време прекарва и търновецът Никола Живков, създател на първата детска градина в страната и автор на “Шуми Марица” – химн на България от 1886 г. до 1944 г.
Къщата е разположена на 425 кв.м разгърната площ, на два етажа и за времето си е огромна. Говори се, че когато след освобождението на града в нея идва руският император, виждайки прекрасната постройка, приличаща на малък дворец, възкликва: “Кого съм дошъл да освобождавам аз?!”, разказва Ивелина Габровска, дългогодишен директор на Историческия музей в Свищов.
Известно е, че в рамките на 5 години Алеко изгубва всичките си близки роднини. Първо умира най-малката му сестра Люба, след това майка му Тинка, голямата му сестра Елена, баща му и накрая Веселина, която единствена успява да се омъжи за един свищовски адвокат и има дете, но то умира още преди нея. Алеко не се е женил и няма деца, така че след неговото убийство никой не наследява родната му къща, пояснява Габровска. Чичо му е живял съвсем наблизо, а в съседство все още е запазен и домът на баба му Еленка, по майчина линия, която е създателка на първото женско дружество в Свищов, добавя тя.
Къщата на Алеко е превърната в музей през 1926 г. Официалното му откриване е на 15 май, на което присъстват много височайши гости. Преди това в нея са настанявани ранени войници, а за кратък период от време е ползвана за девическо училище, така че през годините са правени не малко промени. Идеята за музей е подета още през 1911 г. от Класното дружество в Свищов. Членуващите в него решават да съберат всичко, което е останало от семейството и роднините на Алеко, но започват войните и до 1918-1919 г. почти нищо в тази посока не е свършено. След приключването им идеята се възражда и започва постепенно да се реализира. За това помагат проф. Иван Шишманов, който е роднина на Щастливеца, проф. Георги Данаилов и Свищовската дружба в София като цяло, както и директорът на Народния етнографски музей в столицата – Ст. Л. Костов. За около 6-7 години къщата е почистена и оправена и се започва със събирането на вещите и материалите. Не всичко, което е вътре сега, е принадлежало на семейството на Алеко. Някои неща са на други свищовлии, които са дарили свои мебели и вещи от епохата.
“Със сигурност се знае, че люлката, която е в рождената стая, е от семейството на Алеко. Тя е намерена на тавана на къщата, когато започва разчистването. Предполагаме, че в нея са гледани той и сестрите му”, посочва Габровска. Техни са също две от креслата и пианото. Алеко е свирел на цигулка, но тя не е запазена. В къщата могат да бъдат видени негови дрехи, кибритница, часовник и ръкавели.
От експонатите в музейната експозиция най-голям интерес буди сърцето на Алеко, което се съхранява в стъкленица и е изложено във витрина пред погледа на посетителите. Някои от тях, предимно чужденци, се възмущават от това, какъвто е и случаят със съпругата на един посланик. “Очарована от разходката си в къщата, стигайки до този експонат тя просто се обърна и излезе, казвайки, че сме варвари, щом можем да направим такова нещо”, спомня си Габровска. Във витрината със сърцето също така са изложени дрехите, с които е бил Алеко по време на смъртта си, както и пушката, с която е стреляно по файтона, на който се е возил тогава.
“Убийството на бележития българин е резултат от рикоширал във файтона куршум, който попада в гърдите на Алеко, чупи реброто му и то пробива неговото сърце. Това е установено при аутопсията”, разказва директорът на музея. Д-р Кръстьо Кръстев, който е негов личен приятел, прибира дрехите, сърцето и личните му вещи, които са били в него, и когато къщата бива превърната в музей ги предоставя за експозицията. В една от съседните витрини могат да се видят и отливки на стъпките на двамата убийци, взети при самото разследване на случая, посочва Габровска, припомняйки, че тогава организатор на засадата е кметът на село Радилово – Петър Минков, който впоследствие е осъден на смърт.
“Това е един от първите народни музеи в България, заедно с музея на Иван Вазов в София. Хиляди хора са идвали тук. Предишни служители са ми разказвали, че множество автобуси с посетители са чакали отпред. И сега продължават да идват президенти, вицепрезиденти, политици, телевизионери, актьори, спортисти”, разказва Габровска. Къщата на Алеко е най-посещаваният музей в Свищов. След ковид пандемията все по-често в него идват семейства с деца, организирано го разглеждат хора, събрали се за другарски срещи. Напоследък той представлява интерес и за чужденци, предимно румънци, които се впечатляват най-вече от уредбата на къщата. Всички чуждестранни гости на града непременно посещават и това историческо място. Учениците и децата от детските градини, които са най-многобройните посетители на къщата музей, са любопитни, но първите им реакции често са много интересни. Виждайки сърцето на Алеко, те питат защо няма познатата за тях форма на сърце, защо не е червено, дали Габровска е присъствала на убийството и други подобни неща.
Дворът на къщата е подходящ за различни мероприятия. Той е оширен, благодарение на преотстъпено пространство от съседите още в началото на 20 век, а през 2005 г. е оформен и облагороден по проект към Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Тогава е използван старият план, разработен още когато е приета идеята за превръщането на къщата в музей, изградени са алеи и каменна чешма. През 2022 г. в двора се провеждат часове по йога на открито за малчуганите от близката детска градина. За децата се организират също великденски тържества с игри и забавления. От 2011 г. на откритото пространство се правят и изнесени сватбени ритуали, като до момента около 100 млади двойки са се възползвали от тази възможност.
В двора е разположен и лапидариум с археологически находки от района на Свищов, включващ артефакти както от римско време, така и от периода на Средновековието. Повечето са събирани от първия директор на Историческия музей в Свищов – Стефан Стефанов. Част от тях е и голям саркофаг, който дълго време е бил поставен пред къщата, но по-късно е прибран вътре.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът